Брекзит и новият консерватизъм

Тереза Мей

  Тереза Мей или Къде сбъркахме?

***

Встъплението и преводът на речта на Тереза Мей се препечатват от Solidbul, 18.7.2016

Превод: Владимир Митев

Източник: http://www.theresa2016.co.uk/we_can_make_britain_a_country_that_works_fo...

 

На 11 юли Тереза Мей изнесе в Бирмингам реч, с която постави началото на националната си кампания да стане лидер на Консервативната партия и премиер на Обединеното кралство. Публикуваме откъси, които силно впечатлиха наблюдателите. Не заради новите мисли, а защото ги чуват от лидер на Консервативната партия. По същество, това е пълен завой спрямо политиката на остеритет на Камерън и Осбърн. Ако Маргарет Тачър казваше „Няма такова нещо, наречено общество. Има индивиди и семейства“, от устата на нейната наследница са излезли изречения като: „Ние вярваме не само в пазарите, а и в общностите. Не вярваме само в индивидуализма, но и в обществото“.

Дали г-жа Мей е била скрита корбинистка? Надали. Тя лично е гласувала за повечето от тези мерки. Откровеният й тон показва, че голяма част от Торитата удивително бързо и трезво са анализирали причините за Брекзит. И си дават сметка, че недоволството няма да стихне, след като бе налято в националистическа бутилка, а ще изстреля тапата. Озовали се насред развалините на една догма, те с типично британски прагматизъм ще се опитат спешно да споят и собствената разделена партия, и легитимността на институциите, и социалния мир, и търговските връзки със света, и даже целостта на Обединеното Кралство.  Макар че Консерваторите винаги са се ползвали с доверието на британската управляваща класа, новият премиер надали лесно ще дисциплинира една важна част от собствената си властова база – финансовия и рентиерски капитал. Защото той не само не пострада, но спечели от кризата. И вероятно смята да продължи да го прави.

Тъкмо затова е за отбелязване, че г-жа Мей изобщо прави такъв опит. Като оставим настрана лицемерните изкази на емпатия,  обявеният от нея курс е проява на смелост пред лицето на предизвикателствата. Той може да завърши като перестройката на Горбачов, но и като реформите на Дън Сяопин.

Тук се налага контрастът с обичаите на нашия роден елит. В новата ни история той, нашият, нееднократно е показал, че попадне ли в буря, захваща с всички сили да клати лодката по посока на люлеенето, докато не я преобърне. Британският елит желае повече. Закалката е друга. (Чавдар Найденов)  

***

 

Програмна реч на Тереза Мей

11 юли 2016 г.
 

***
Платформата ми се свежда до три неща.
Първо, нашата страна има нужда от силно и доказано ръководство. То трябва да ни преведе през тези времена на икономическа и политическа несигурност, така че да договорим най-доброто споразумение за Великобритания при напускането на ЕС и да си изковем нова роля в света. Защото Брекзит означава Брекзит и ние ще го превърнем в успех.
Второ, ние трябва да обединим нашата партия и нашата страна.
И трето, ние се нуждаем от смела, нова и позитивна визия за бъдещето – визия за страна, която работи не за малкото привилегировани, а за всеки един от нас.
Моята визия за страна, която работи за всеки.
Ако ще управляваме в интерес на цялата страна, не можем да бъдем водени единствено от процеса по оттегляне от ЕС. Преговорите по това напускане са важна задача и ние ще я осъществим. Но ние имаме нужда и от правителство, което може да извърши сериозна социална реформа и така да направи Обединеното кралство общество, което наистина работи за всеки…
…днес искам да говоря за моите планове за реформа на икономиката, така че тя наистина да работи за всеки. За онези, които са свързани с реалния свят, е очевидно, че хората не усещат стопанството да функционира по този начин в момента. Говоря за почти всеки обикновен член на обществото и за неудовлетворението им от загубата на контрол върху собствения ежедневен живот.
Това са хората, които направиха истинските жертви след финансовата катастрофа на 2008 г. Някои загубиха своите работни места, на някои им бяха намалени работните часове, на други им бяха намалени доходите. Заплатите нараснаха, но бавно. Данъците за най-нископлатените спаднаха, но други данъци – като ДДС, бяха повишени. Битовите сметки – например за ток, скочиха нагоре. Монетарната политика – във формата на свръхниски лихви и количествено улеснение – помогнаха на хората, които са се изкачили по стълбата на собствеността за сметка на онези, които не могат да си позволят да имат собствено жилище.
Сега ако си роден беден, умираш средно 9 години по-рано от останалите. Ако си черен, наказателно-правната система те третира по-грубо, отколкото, ако си бял. Ако си бял младеж от работническата класа имаш по-малки шансове от останалите да отидеш в университет. Ако си в държавно училище, е по-малко вероятно да достигнеш до върховите професии, отколкото ако си учил в частно училище. Ако си жена, все още получаваш по-малко от мъжете. Ако страдаш от проблеми с психичното здраве, често няма достатъчно помощ за тебе. Ако си млад, е по-трудно от всякога преди да се сдобиеш със собствен дом.
В обществото няма много сигурност за работното място. Някои са експлоатирани от безскрупулни шефове. И да, някои се озоваха без работа и на ниски заплати, заради нискоквалифицирана имиграция. По-трудно от всякога е за младите да си купят собствен дом. Има нарастващо разделение между по-проспериращото старо поколение и борещата се да свърже двата края млада генерация. И има нарастваща пропаст между богатия Лондон и останалата част от страната.
Когато всичко това се натрупа, единствената изненада е, че Уестминстър не очакваше общественото желание за промяна.
Не се съмнявайте, референдумът беше относно напускането на ЕС, но беше и вот за сериозна промяна.
Въпреки това много от нашите политически и бизнес лидери му отговориха, като показаха, че не разбират какво им казва вотът. Има политици, при това демократично избрани, които предлагат сериозно правителството да открие начин да игнорира резултата от референдума и да запази Великобритания в ЕС. Има и бизнес лидери, чиито отговор не е да обмислят плановете си при британско напускане на ЕС или да разгледат какви възможности предлага то, а да се оплачат от резултата и да критикуват електората.
Не мога да съм по-ясна: Брекзит означава Брекзит. И ние ще го превърнем в успех. Няма да има опити да останем в ЕС. Нито да се присъединим отново към него през задната врата. Нито втори референдум. Страната гласува да напусне ЕС и премиерът трябва да осигури оттегляне от тази организация.
Като депутат, Тереза Мей е гласувала за много от грешките, които сега иска да поправи
 
По същия начин ясно изразявам позицията си относно нуждата за промяна. Няма да пренебрегвам общественото мнение, когато хората казват, че им е писнало от политиката. Ще направя така, че мотивите на правителството да не бъдат поставени никога под съмнение.
Правителството положи големи усилия през последните шест години по отношение на дълговата криза, намаляването на дефицита, управлението на икономическото възстановяване. Но ако искаме икономиката да работи за всеки – ако ще помогнем на хората да поемат живота в собствените си ръце – ще трябва да предприемем действия в четири различни посоки.
1.      Реформиране на икономиката в името на по-голям споделен просперитет
Ще започна с икономическата реформа. Защото въпреки че правителството се погрижи за много реформи на публичните услуги през последните шест години е поразително, че не е имало съразмерни дълбоки реформи в икономиката. …Ако искаме да увеличим нашето цялостно богатство, ако искаме повече хора да участват в този просперитет, ако искаме по-големи реални заплати за хората, ако искаме повече възможности за младите хора да се развиват, трябва да подобрим производителността в нашата икономика…
…Да вземем случаите на голямата бирмингамска компания Cadbury’s, когато беше закупена от Kraft. Или казуса, когато AstraZeneca почти бе продадена на Pfizer. Там се видя, че временните акционери – които са най-вече компании, инвестиращи парите на други хора – не са единствените, които имат интерес в това, дали дадена фирма ще се продава или затваря. Работниците също имат интерес, местните общности също имат такъв и често цялата страна е заинтересована по отношение на подобни компании и сделки.
Трудно е да се помисли за индустрия с по-голяма стратегическа важност за Великобритания от фармацевтичната индустрия и AstraZeneca е една от перлите в короната. Но преди две години правителството позволи AstraZeneca да бъде продадена на Pfizer – американска компания с минало, свързано със stripping assets (купуване на компания с цел разпродажба на части и ликвидация, заради бързата печалба – б.ред.), и която сама призна, че е привлечена към сделката заради възможността да избегне данъчно облагане. Една правилна индустриална стратегия не би спряла автоматично продажбата на британски фирми на чуждестранни компании, но тя трябва да е способна да се намеси, за да защити един толкова важен сектор, колкото за Британия е фармацевтичният.
2. Искам да видя промени в начина, по който е управляван големият бизнес. Хората, които го менажират се очаква да бъдат държани отговорни пред външни лица, които не са част от изпълнителския екип, а те на свой ред се предполага, че задават трудни въпроси, мислят дългосрочно и защитават интересите на акционерите. Всъщност, тези лица (вероятно се имат предвид акционерите – бел.ред) се набират от същите тесни социални и професионални кръгове като ръководния екип. Както сме се уверявали многократно, осъществяваният от тях контрол не е достатъчно добър. Така че ако аз съм премиер, ние ще променим тази система. Не само че потребителите ще бъдат представлявани в бордовете на компаниите, но и работниците….
Ако не се справим с недостига на жилища, цените им ще продължат да растат. За младите хора ще е все по-трудно да си позволят свой собствен дом. Разделението между тези, които наследяват богатство и онези, които нямат такова наследство, ще стане още по-забележимо. И все повече от парите на страната ще отиват в скъпи жилища вместо в продуктивни инвестиции, създаващи повече икономически растеж.
3. Да станем по-безкомпромисни към корпоративната безотговорност
Четвъртият начин, по който искам да накарам нашата икономика да работи е да станем по-безкомпромисни към безотговорното поведение на големия бизнес. Да, ние сме Консервативната партия, и да, ние сме партията на предприемачеството, но това не означава, че трябва да бъдем готови да приемем, че „всичко е позволено“.
Индексът на Лондонската фондова борса FTSE например е на почти същото ниво, на което е бил преди 18 години. Той е около 10% под най-високата си точка. Въпреки това за същия период заплащането на мениджърите е станало над три пъти по-голямо. Има нерационална, нездравословна и нарастваща пропаст между сумите, които тези компании плащат на своите работници и онова, което плащат на своите ръководители.
Така че като част от промените, които искам да направя в корпоративното управление, искам гласът на акционерите по отношение на заплащането да имат не просто консултативна, а задължителна сила. Искам да видя повече прозрачност, включително пълно разкриване на планираните бонуси (поощрителна добавка към заплатите, по идея функция на постигнатите резултати. В последните години множество скандални случаи показаха, че тя на практика се плаща на висшето ръководство дори при лоши резултати – бел.ред.) и т.нар. съотношение на заплащането – пропорцията между възнаграждениeто на главния мениджър и средното за служителите. Желая още да опростя начина, по който се изплащат бонусите, така че стимулите за шефовете да бъдат по-добре свързани с дългосрочните интереси на компанията и нейните акционери.
Също искам да се приготвим да използваме и реформираме Закона за конкуренцията, така че пазарите да работят по-добре за хората. Ако има доказателство, че големите компании в комуналните услуги и търговските банки злоупотребяват с ролите си в пазарите с висока степен на окрупняване, трябва не само да се оплакваме от това, не само да казваме, че е твърде трудно, но и да направим нещо, за да се справим с проблема.
4. И данъците. Имаме нужда да говорим за данъци. Ние сме консерватори, и разбира се, вярваме в икономиката на ниското облагане, при която британските фирми са по-конкурентни и семействата могат да запазят по-голяма част от придобитото. Но ние също разбираме, че данъците са цената, която се плаща, за да се живее в цивилизовано общество.
Никой индивид и никой бизнес, колкото и богати да са те, е успял само със собствени сили. Техните стоки се транспортират по пътища, техните работници са образовани в училища, техните клиенти са част от сложни мрежи, обхващащи частния, държавния и благотворителния сектор. Няма значение дали сте Amazon, Google или Starbucks – вие имате задължението да върнете нещо на обществото. Имате дълг към своите съграждани, включително и отговорност да си плащате данъците. Така че като премиер ще стоваря силата на закона върху индивидуалното и корпоративното укриване на данъци.
Не е анти-бизнес политика, да заявиш, че едрият бизнес трябва да се промени. По-доброто управление ще помогне на тези компании да вземат по-добри решения в тяхна дългосрочна полза и в изгода на цялостната икономика.
Това е повратен момента за нацията и ние трябва да се издигнем до нивото, което промените изискват
Признавам, че описвам един различен вид консерватизъм. Той маркира скъсване с миналото. Но той е напълно съзвучен с консервативните принципи. Защото ние вярваме не само в пазарите, а и в общностите. Не вярваме само в индивидуализма, но и в обществото. Не мразим държавата. Оценяваме ролята, която единствено тя би могла да играе. Вярваме, че всеки – а не само малцината привилегировани, има право да бъде стопанин (to take ownership) на своя живот. Убедени сме, че всяко поколение – политици, бизнес лидери и ние всички – сме пазители с отговорност да предадем нещо по-добро на идващите след нас. Преди всичко, ние вярваме във Великобритания и в британския народ.
От Робърт Пийл до лейди Тачър, от Джоузеф Чембърлейн до Уинстън Чърчил през цялата история Консервативната партия е трябвало да се издига до висотата на обществените случаи, да овладее силните лобистки интереси, да разчупи властта, когато тя е концентрирана сред малцина, да води от името на народа. Наша сила като партия е, че в моменти на големи национални промени, разбираме какво трябва да се прави. И, повярвайте ми, никой не трябва да се съмнява, че е дошъл още един от тези моменти на голяма национална промяна.
Трябва да изоставим ЕС и да изградим нова роля за нас в света.
Трябва да направим Великобритания страна, която работи не за малкото привилегировани, а за всеки един от нас.
За да направим тези неща, трябва да се обединим – като партия и като страна – под силно и доказано ръководство.
И тогава заедно ние ще построим по-добра Великобритания.