"Златната“ концесия

Д-р Александър Трифонов

Или какво не ни казва одитният доклад на Сметната палата

***

Коментарът на Александър Трифонов е публикуван най-напред на неговия блог: www.trifonoval.blogspot.com

На 27.07. беше публикуван одитният доклад на Сметната палата на договора за предоставяне на концесия за подземни природни богатства – златно-медно-пиритни руди, чрез добив от находище „Челопеч“ – Софийска област, на „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2013 г. извършена в съответствие с чл. 6. (1) Сметната палата одитира: т. 8. приватизирането и концесионирането на държавно и общинско имущество.... от Закона за сметната палата.

Положителен момент е анализът на правно-договорната история на тази концесия.

Какви мисли поражда този доклад:

1. Защо е избран само този период за анализ? И защо се публикува чак на 27.07. 2016 г. Кой ще носи отговорност за щетите на база на констатацията, че тази концесия не е изгодна за Държавата за периода 2013 – 2016 г.? На база на тези констатации тези щети са за около 1 млрд щ.д.       ( виж. т. 8).

2. Защо не се споменава кой персонално е отговорен за подписването допълнително споразумение № 1 – констатация от доклада:“ 3.1. С ДС № 1 е извършена промяна в изискванията, заложени в решението на министерския съвет (РМС) за предоставяне на концесията по чл. 7, ал. 1 от ЗК (отм.), без предварително РМС, с което е нарушено изискването на чл. 43, ал. 2 от ППЗК (отм.). От министъра на икономиката е извършено предоговаряне на средствата по задължителните минимални инвестиционна и екологична програми за първия период на концесията, като е намален значително техния размер и предоговорен срокът за изпълнение на мероприятията по тях от 5 г. на 3 г.

С подписването на допълнителното споразумение, концедентът се лишава от договорени инвестиции, които се дължат по задължителните инвестиционна и екологична програми към концесионния договор за първия период на концесията, в общ размер на 37 085 457 щ.д.

3. С какви аргументи и кой носи отговорност за промяна в методиката за изчисляване на концесионното възнаграждение за Държавата срещу ползването на нейните подземни богатства: констатация от доклада: 5.1. През 2007 г. методиката за определяне на КВ е променена и процентният размер на КВ се обвърза с рентабилността на нетните приходи от продажби и счетоводния финансов резултат на дружеството. Една година след приемане на промените в Методиката, в ЗПБ (ред. ДВ, бр. 70 от 08.08.2008 г.) е включена разпоредба, съгласно която, концесионерите по сключени КД запазват правата и задълженията си при условията на сключените договори до изтичане на срока им.

С въведената разпоредба, на практика, законодателят поставя в неравностойно положение, концесионерите по сключени договори преди и след 2008 г. относно размера на дължимото КВ при еднакви други условия.

При запазването на процентния размер на КВ, определен в КД (1,5 на сто) и с неприлагането на променената през 2007 г. методика за определяне на КВ, обвързана с рентабилността на дейността на концесионера, концедентът е лишен от възможността да получи по-високо КВ, което се отразява негативно на ползите за държавата, имайки предвид дългият срок на концесията.

 

4. Защо се приема формално констатацията, че концесионерът не е заявил намерения да производство на вторични продукти на метали. Ако концесионерът е изнасял за преработка на концентрат извън България, то е възможно там да са добивани такива метали.  Остава открит въпросът – имало ли е износ в т.ч за кои страни и в какви количества? Основание - публикация на в. Капитал от 6.12.2012 г. - http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2012/12/06/1963022_chelopech_maini... Няма ли ощетяване на Държавата по този начин от реализацията на:

  •  по-висок добив/извличане на злато от 95% ( при заявен от концесионера добив от 55% в завода в Челопеч );
  • извличане на други редки метали, които се съдържат в концентрата;

Какво е осчетоводено в приходната част на концесионера от тези сделки?

5. Защо не е отбелязано на каква стойност е оценена лицензията за добив на подземни богатства на „Челопеч“ АД като нематериален актив        ( 1996 г. ) във връзка с неговата приватизация от  ирландската компания „Наван Бългериън майнинг“ ( НБМ ) през 1999 г., респ. на каква цена той е продаден на същата компания при продажбата на държавния дял от 24,43 % през 2003 г., при което „НБМ“ става  притежател на почти 100% акциите на „Челопеч“ АД. Няма ли щета за Държавата?

6. Защо не е анализирана причината за изпадането в несъстоятелност на „Наван Бългериън майнинг“ през 2002 г.?. Да не би това да е умишлено действие? Независимо, че това е минал период това обстоятелство е важно, за да не се допуска в бъдещите концесионни договори. Или в периода 1999 – 2002 г. тази компания е изнасяла цялата печалба във фирмата майка? Или е бил занижен контролът, което има дъх на корупция?

7. Как е било съгласувано приемането на финансово-икономическия анализ на потенциалния акционер „Дънди прешъс акуизишънс инк“ - дъщерно дружество на „Дънди Прешъс Металс“ Инк., Канада. Имало ли е и други предложения за изменения на концесионния договор, които не са били приети от МС? Съществува ли финансово-икономически анализ, изготвен по поръчка на Министерския съвет, въз основа на който да се подпише Допълнително споразумение № 2 от 27.02.2004 г. на база на което

следва:

а) Договаряне на нова минимална инвестиционна програма за периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2008 г. в размер на 18 000 000 щ.д., като разпределението по години е отразено в Приложение № 5 към ДС № 2;

б) Намаляване размера на годишното концесионно възнаграждение с 50 на сто, за периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2010 г., поради наличие на неблагоприятни минно-геоложки, техноложки и икономически характеристики на находище „Челопеч”, но не по-малко от 600 000 щ.д.;

в) За периода на намаляването концесионерът се задължава да депозира суми, равни по размер на разликата между ГКВ, което би било дължимо при липсата на намаляване, и ефективно платимото КВ по доверителна сметка при банка, одобрена по взаимно съгласие на двете страни;

            8. Защо не се реализира постигнатото споразумение между „Дънди прешъс металс“ от 10.07.2008 г. за участие на Държавата с 25% в ново дружество?. Каква е щетата за Държавата от решението на ВАС с решение № 4985 от 15.04.2010 г., с което не се дава ход на реализацията на инвестиционното предложение  на концесионера. А тя за периода 2010–2016 г. е около 580 мил. щ.д. ( 25% от 2, 3 млрд. щ. д. = 7 години по 330 мил. щ./година – виж. т.8). Т.е. за тази сума би могло да се инвестира в нова екосъобразена технология и да остане печалба и за държавата. Каква отговорност носят за това организациите-жалбоподатели?

            9. Стойността на съдържанието на ценни метали в добитата руда за общо за 2011 и 2012 г. (от стр. 42-43 на доклада) е:

 

 

Злато         2011 г.                        2012 г.                Общо

 

                 255 785 185 щ.д   358 623 819 щ.д     614 409 004 щ.д.

Мед

               167 651 610 щ.д   184 287 458 щ.д     351 939 068 щ.д.

Сребро

              12 008 197 щ.д     16 744 558 щ.д          28 752 755 щ.д.

Всичко:

            435 444 992 щ.д.    586 655 835 щ.д.    995 100 827 щ.д.

 

Ако се приеме, че съобразно действащата технология се извлича 59% злато и 85 % мед и  средно 43% сребро се получава, че приходите на „Дънди прешъс металс“ съответно за 2011г. и 2012 г. са:

 

Злато                        2011 г.                            2012 г.               Общо

                                 150 931 259         211 588  053        362 525 312

Мед

                                 142 503 868         156 644 393          299 148 073

Сребро

                                     5 163 525           7 200 160                12 363 918

Всичко

                                 298 598 652          375 432 606          674 037 303

 

Или за Държавата приходите от КВ за одитирания период са        22 665 800 щ.д. , а за концесионера 674 037 303 щ.д.  т.е средно приходите на концесионера на година са около 330 мил. щ.д. Ако се приспаднат инвестициите за този период в размер на 136 мил. щ. д. то реалният приход е 538 мил. щ. д.

А какви са приходите от добития ценен метал при по-висок рандеман на преработка на изнесения концентрат в Китай или на друго място? (виж. 3)?

***

Изводи:

1. Финансово-икономическия анализ, препоръчан от Сметната палата трябва да бъде подложен на обществено обсъждане, респ.на обсъждане в Парламента.

 

2. На база на този анализ да се направят промени в проектозакона за концесиите и Закона за подземните богатства. За пример може да послужи подхода на Румъния за предоставяне на концесия за добив на злато – концесионно възнаграждение 6% и 20% дялово участие в съвместно предприятие. http://www.mining.com/romanias-ruling-party-says-yes-to-europes-would-be....

 

3. Чрез доверителната сметка практически Държавата е финансирала в рамките на 4 мил. щ.д. за мерки по управление на екологичния риск за периода 2004 – 2008 г., тъй като в нея концесионерът е внасял разликата между дължимото годишно концесионно възнаграждение и минималната договорена сума като такова от 600 000 щ.д. Това също би могло да се разглежда като щета за Държавата.

 

4. Трябва да се въведе и наказателна отговорност за лицата, които проверяват/контролират дейността на концесионера, защото в противен случай ще вирее корупцията, за проявленията на която може да се предполага от одитния доклад на Сметната палата.

 

***

1.08.2016.                                                   Д-р инж. Александър Трифонов