СРЕБЪРНАТА ИКОНОМИКА: ЗАКЪСНЯЛ, НО КЛЮЧОВ ПРИОРИТЕТ НА АНТИКРИЗИСНАТА ПОЛИТИКА В ЕС

проф. Кръстьо Петков

Каква приятна изненада: Европейският икономически и социален съвет апелира за радикални промени в трудовия цикъл на възрастните хора!

  Реалистично ли е да се мисли, че 125 милиона европейци, от които почти 3 милиона български граждани от третото поколение, може да имат друга съдба освен рутинното остаряване?

 

На 13 юли 2016 г. Европейският икономически и социален съвет (ЕИСК) публикува Становище с емблематичното заглавие: „Цифровият стълб на растежа: електронно ангажираните възрастни хора, потенциал от 25% от европейското население“. Документът е подготвен по собствена инициатива на ЕИСК (Докладчик Laure Batut) и одобрен със 189 гласа „за“ и само 1 глас: „въздържал се“(Пълният текст на този новаторски и перспективен документ може да се види на следния линк: https://www.surveymonkey.com/r/silver-economy-policy-initiatives  )

 Няма съмнение, подкрепата за инициативата е мощна, макар и закъсняла. Имам предвид протакането след първите изявления за необходимостта от реакция на демографската криза, известна като „Застаряване на населението“, направени от ООН още през 2002 г.; възприети и официално оформени като директива от Европейската комисия 10 години по-късно.

Да се надяваме, че ходът,  който прави ЕИСК, ще предизвика нов, оживен и  плодотворен дебат за енергично противодействие на застаряването на населението в ЕС. Налице са предпоставки за подобна публична реакция и  от институциите и неправителствените организация  в България. За съжаление, до този момент цари пълно мълчание по темата (както обичайно се случва у нас, когато в Европа се зароди инициатива с доминиращ социален характер). Изложението, което предлагам по-долу отчита ,риска от повторение на традиционната инертност на оправомощените институции , с очакването, че все пак отзвукът в България –държавата с най-тежка демографска ситуация в ЕС – няма да закъснее!

                                

Новата терминология: необходими уточнения

Становището на ЕИСК е изпълнено с модерни термини: сребърна икономика, дигитална икономика, “Senior Peоple“ ( възрастни хора), цифров и демографски преход и т.н. Налага се да изясним техния смисъл, за да сме в синхрон с новото говорене по темата за бъдещето на възрастното поколение  в интензивно застаряващите нации.

  • „ Сребърната икономика“ включва онези дейности – производство, услуги, комуникации – които са проектирани и приспособени за хората над 50 годишна възраст и целят да удължат техния реален трудов живот (разбира се, тук има разумна възрастова граница за професионална активност, която гравитира около 70-75 години);
  • „Дигиталната икономика“ обхваща онези електронни услуги, които служат като инструмент за насърчаване и реално и продължително включване  на лицата от т.нар. трето поколение, съхранили достатъчна доза работоспособност,  в  трудовия, социалния и гражданския живот на съответните държави и в наднационалните общности, какъвто е Европейският съюз;
  • Под „цифров и демографски преход“ се разбира замяната на традиционния жизнен цикъл на човека, при който още на пред-пенсионната фаза се появяват първите признаци на отслабване на публичното внимание и държавните грижи към възрастното население (което впоследствие преминава  в пренебрегване на специфичните потребности от работа, образование и кариера на тази генерационна кохорта) с динамичен и удължен цикъл на социална реализация; електронните технологии пък са инструментът, чрез който се улеснява и мотивира тази радикална замяна.

На фона на установилото се пренебрежително отношение към възрастното население в България, при пенсионерите стигащо до открита дискриминация, инициативата за демографски и дигитален преход звучи като начало на нова революция – този път генерационна! Човешкият потенциал (интелектуален и физически  ) на по-голямата част от възрастите българи у нас е на  добро равнище, така че сме в състояние да застанем в челото на генерационната революция в Европа. За това са необходими бърза реакция, обществена координация и известен/неголям стартов ресурс.

 

Пътна карта за развитие на сребърната икономика

В становището на ЕИСК тя е очертана по  начин, който предполага адаптация на национално равнище. За България би бил подходящ следният темпорален алгоритъм:

Първа стъпка: Идентифициране на демографската криза и рисковете.

Още пред три десетилетия в България беше лансирана прогнозата за предстоящ, не много отдалечен във времето, демографски срив. През 90-те години на миналия век се проявиха първите тревожни симптоми на зараждаща се кризисна ситуация, вследствие на високата заболеваемост и смъртност, ниска раждаемост и интензивна емиграция. За съжаление, тази промяна  беше интерпретирана по различен, често деструктивен маниер на публично говорене от заинтересуваните страни:

  •  специалисти псевдо-демографи започнаха да лансират в медиитео един след друг катастрофични сценарии, за да стигнат до „научна“ прогноза  с фатален край: българската нация е на изчезване и до половин век ще се стопи и/или циганизира;
  • политици-популисти подхванаха темата, за да я използват за атака срещу техните опоненти във властта; държавните институции прегърнаха традиционните форми на активност при възникване на рискове – съчинявайки стратегии за противодействие, единственият резултат от което бяха периодичните отчети пред ЕС и публиката у нас: какви мерки възнамеряват да приложат за превенция на кризисната ситуация. Намерения много, но практически резултати не се виждат!
  • фанатично запленени от неолибералната философия, българските държавници преценяваха какво следва да се направи, ръководейки се от други, нерелевантни критерии, какъвто е например редуцирането на бюджетните социални разходи (връх на подобно малоумие беше късогледото решение на фамозния финансов министър Симеон Дянков за структурни промени и икономии в БАН, вследствие на което центърът за демографски изследвания беше закрит! И това се случи в страната с най-тежки демографски проблеми в целия ЕС)

При това положение, докато други европейски нации и политически ръководства бяха ангажирани с изработване на мерки за туширане на негативните последици от застаряването, БГ политиците се занимаваха с безполезни дейности – коментари на демографската криза в навечерието на избори и прекъсване на дебата в следизборния период; издигане на националистически/расистки лозунги; изявления, че вече е дошло времето да се обърнат сериозно към тежките социални проблеми на изоставащите региони; апели за ограничаване на емиграцията и др. подобни.

Така бяха пропилени над 20 години – време, през което можеше реално да се атакува демографската криза, в т.ч. чрез политики, адекватни на застаряването на населението. Така че инициативата на ЕИСК идва, макар и със закъснение, точно на мястото, където е най-потребна. България е длъжна да премине от първата стъпка към следващите компоненти на пътната карта без забавяне.

Втора стъпка: приемане на национален План за действие.

Подчертавам:не става дума за  Стратегия, която тепърва ще се съчинява, а именно за работещ Национален План (що се отнася до стратегическите документи, те вече са налице – визирам въпросното Становище на ЕИСК и препоръките на ЕК, които предстои да се актуализират до края на т.г.)

Какво изисква активният подход към демографския и дигитален преход?

Първо, пълно ангажиране на специализираните институции с новата политика за изграждане на сребърна икономика чрез цифровизация на дейностите и услугите. Става дума за МТСП, МОН, Министерство на икономиката, МЗ, КЗД и други.

Второ, трансформация и модернизация на дейностите на неправителствените организации, в чието приложно поле влизат проблемите на възрастното население. Досега това се осъществяваше от различни сдружения на пенсионерите (с минимална ефективност, главно поради прекомерната фрагментация на тези сдружения и деструктивната конкуренция помежду им). Решението е: изграждане на Национална мрежа от регионални сдружения на възрастните хора в България и превръщането й във водещ партньор на държавните институции; и още – включване на Националната мрежа в сродни европейски структури  (от рода на ЕСО, с която български НПО както и пишещият тези редове поддържат редовни връзки);

Трето, консолидация и координация на дейностите и организациите по изграждане на дигитално базираната конструкция на сребърната икономика. В този нов клъстер задължително трябва да участват: специалисти по сребърна икономика и демографска политика; фирми, предлагащи услуги (хардуер и софтуер, както и практическо обучение) на възрастните граждани по тематиката  на дигиталната икономика; медии и пиар-агенции, мотивирани и способни да реализират разяснителната кампания по европейската инициатива; учебни заведения и др.

Четвърто, осигуряване на стартов ресурс (от бюджета) и преориентация на част от проектите по европейските фондове към инициативата „Сребърна икономика  чрез дигитализация-БГ“.

 

Как да се преодолеят инертността и недоверието?

Това се двете деструктивни и твърде непрестижни състояния, в които периодично, но за дълго изпадат както управляващите в България, така и техните поданици (изключение прави едно незначително малцинство от интелектуалци и млади хора, които са отдадени на граждански и експертен активизъм). Работещият изход от обсебилите апатията,  песимизма и пасивността, обсебили българската нация,  е свързан отново с дигиталните постижения.

Както подчертават авторите на инициативата на ЕИСК „Цифровият стълб на растежа...“) предимствата на дигиталния подход е, че може да се приложи по два начина: отгоре надолу, като държавата играе водеща роля; или отдолу нагоре –при пасивна държава инициативата се поема от местните общности и специализираните граждански и експертни структури.

Убеден съм, че у нас има немалко мотивирани групи от граждански активисти и специалисти, които са в състояние да тръгнат напред, ако политическата класа и бюрократичните институции у нас за пореден път се покрият в зоната на здрача, където нищоправенето е основно занимание и демонстрация на един загниващ морал и упадъчен властнически манталитет.

Именно в това виждам и смисъла от писане на коментари като настоящият, който предлагам на вниманието на читателите на блога и на потенциални доброволни партньори за стартиране на публична акция за реализация на новата европейска политика спрямо възрастните хора!