Стрес-тестовете в банковия сектор: алтернативни гледни точки

проф. Кръстьо Петков

 По инициатива на Съюза на икономистите в България, съвместно с ФНТС и Национално сдружение ГЛАС, на 30.8.2016 г. се проведе дискусия около кръглата маса на тема:

"Банки и клиенти: реални и премълчани резултати от стрес-тестовете в България ". По-долу помествам обобщена информация за проведения форум.

 

                    

***

Пред форума в встъпителни доклади бяха представени от:

Румен Гълъбинов - финансов експерт, на тема:

"Отминалите стрес-тестове за банките и предстоящите за застрахователните и пенсионните компании:

какво се крие зад официалните факти и оценки?"

Веска Волева- адвокат, на тема:

"Какво печелят клиентите и длъжниците от стрес-тестовете в банковия сектор: типични ситуации на банкови измами" ;

 

Обстойно изказване пред участниците във форума направи националният омбудсман Мая Манолова- Тя информира за задвижената инициатива за промени в привилигерованото законодателство за банките и монополите, което е въведено и действа в явен ущърб на интересите на гражданите –потребители и кредитополучатели.

В дебата с изказвания взеха участие известни експерти по публични финанси и банкови регулации, както и журналисти : Д-р Любомир Христов, инж. Рачо Петров, Владимир Каролев, Ангел Гаджев, Петър Илиев, проф. Вълчо Стоянов, Сашо Радев и др.

***

В хода на дискусията се откроиха няколко гледни точки:

  • Критична оценка на проведените стрес-тестове и публично оповестената информация от БНБ, особено в частта за онези банки, които не отговарят напълно на критериите за капиталова адекватност. Другото основание за изказаните критични бележки беше липсата на яснота относно методологията на стрес-тестовете и тяхното съответствие с европейските критерии и изисквания;(В този дух бяха изказванията на Л.Христов, банков и финансов анализатор; Р.Петров, бивш зам. Министър на промишлеността, Ан. Гаджев, правозащитник; както и на авторите на встъпителните доклади Р. Гълъбинов и В. Волева)
  • Защита на подхода, на начина и формите на публичното информиране за стрес-тестовете, възприети от БНБ. Аргументите за това становище се свеждат до осигуреното онлайн детайлно представяне на финансовата ситуация във всяка банка; стриктното приложение на предварително оповестената процедура и критерии за стрес-тестовете; необходимостта от спазване на приетите законови регламентации за банковия надзор (тази гледна точка се отстояваше от Вл. Каролев, икономически анализатор и съветник на министъра на икономиката и П. Илиев – журналист от Банкерь)

Специално внимание се обърна върху опасността от неоснователни внушения за очертаваща се нестабилност на банковия сектор или на група проблемни банки - без да се отчита макроикономическата ситуация, която на този етап не дава поводи за подобни изводи (по-специално, изтъкнаха се позитивните сигнали за нарастване на БВП през последните две години)

  • Препоръка: изводите от стрес-тестовете на банките да се осмислят критично и да се ползват при провеждане на предстоящите стрес-тестове на застрахователните и пенсионните дружества. Във връзка с това с подчерта, че държавните институции не трябва да се доверяват без самостоятелен анализ на поднасяните информации за финансовата стабилност и високата доходност в този сектор. Необходима е независима експертна оценка , особено в частта за инвестициите на частните пенсионни дружества и гаранциите за вноските на осигурените лица.

(По този проблем се състоя интересен обмен на въпроси и мнения между Вл. Каролев и Л. Христов, като последният поиска да се обяви по каква методология се правят разчетите , показващи ниска доходност по т.нар. втора пенсия; на свой ред Л.Христов увери аудиторията, че такава информация ще бъде публично достъпна)

  • Най-оживени бяха споровете по темата за комплексната взаимовръзка между капиталовата адекватност и кредитната дейност на банките в България.

Тук интерпретациите имаха подчертано критичен характер. Чуха се доста негативни оценки, подкрепени с факти, осветляващи реалните взаимоотнощения между банки и клиенти, извършвани в нарушение на нормалните правни процедури, възприети в другите страни на ЕС.

По-конкретно:

  • Начинът, по който се прилага чл. 417 от ГПК спрямо „неизправните“ длъжници – изцяло в интерес на банките кредитори, извоювали си законовото право да променят едностранно договорите за кредитиране, да променят лихвите, да обявяват кредитите за предсрочно изискуеми и т.н. От тази процедура де факто са изключени кредитополучателите, които са лишени от правото на съдебна защита. Срещу тях се действа грубо и силово от ЧСИ, както и от колекторски/дъщерни фирми на кредитиращите банки;
  • Създаването на система за финансови и имотни измами, ползвани от част от банките, след като са „доказали“ неизправността на кредитополучателите;
  • Растящият процент на необслужваните кредити – показател, по който България се намира сред застрашените държави в ЕС и др.;
  • Заедно с това част от изказалите се наблегнаха на обстоятелството, че тези неевропейски прийоми на банкиране в България всъщност са регламентирани със закон. Лобисткото/привилигеровано банково законодателство пази банките от съдебно преследване. Тази ситуация де факто е „узаконена кражба“, коментира един от участниците в дискусията. В България властват не правовият ред, не юридическият суверенитет на държавата, а лобистки закони и правила, прокарани от групи по интереси, каквито са банките и монополите, подчерта друг от изказалите се.

За този парадокс са виновни не само законотворците и лобистите, но и самите граждани, обект  на банкови измами: а) поради тяхната неосведоменост, т.е. липса на специални познания в областта на кредитирането; б) заради пасивността на ощетените кредитополучатели, които само спорадично се вдигат на протести;

Препоръката е: да се изгради и без забавяне да се задейства система за финансово образование на гражданите. Тази препоръка беше отправена към държавните институции, но и към НПО-та като СИБ.

 

В заключение следва да се отбележи, че в центъра на вниманието на мнозинството от участниците в дебата застана проблемът за парализираната кредитна и инвестиционна дейност в банковия сектор като цяло.

Банките на практика са замразили своите финансово-кредитни отношения с бизнеса, те не анализират перспективните и доходни ниши в реалната икономика, концентрирайки се върху изпълнението на годишни планове за продажбите,  таксите, печалбите. Никой в България не практикува предприемаческия модел на банкиране, който предполага взаимна обвързаност с фирмите, подкрепа на тяхната инвестиционна и иновативна дейност, носеща добавена стойност; и респективно – по-високи печалби за кредитиращите банки.

Затова се стигна до ненормалното положение, банките да отчитат нарастващи печалби, а бизнесът, особено малкият и средният, да е в риск от верижни фалити. В същото време едно нищожно малцинство от около 100 фирми, приближени до политическата класа, ползват изгоден ресурс от националния бюджет и европейските фондове.

Такава икономика няма перспектива и рано или късно сривът ще настъпи, предупредиха макроикономисти  и финансисти. Същевременно те отправиха апел към СИБ да продължи да дава трибуна за алтернативни гледни точки в областта на регулациите в банковия сектор и монополите. „Вече се чувства, че икономическата гилдия е с нараснала активност в публичния дебат – отстоявайки интересите на бизнеса, домакинствата и гражданите“ , заяви един от участниците във форума. Възприемайки тази препоръка, чрез своя сайт СИБ  ще направи достояние на интересуващите се най-интересните мнения, споделени от участниците в кръглата маса.

 

***

ПП. Във встъпление към форума проф. Кръстьо Петков, Председател на УС на СИБ и модератор на дискусията, прочете специална декларация, която се публикува по-долу без съкращения:

 

***

Встъпително слово от  проф. Кръстьо Петков,

На кръгла маса на тема "Банки и клиенти: реални и премълчани резултати от стрес-тестовете в България "

 

Уважаеми колеги,

Като модератор на дискусията на днешната кръгла маса от мен се очакваше да въведа накратко участниците в тематиката и регламента на изказванията. Едно обстоятелство обаче наложи да изменя на обичайната практиката и да започна моето слово със специално изявление.

Поводът са публикуваните преди няколко дни компроматr в два новинарски сайта за инициаторите на нашия форум r за мен лично. Анонимните автори на поръчковите клевети се опитват да внушат на техните читатели, че ние – цяла група икономисти, финансисти, юристи- сме приели да бъдем говорители на бившия управител на фалиралата „КТБ“. Припомнят се и част общите ни предложения за промени в законодателството, в защита на банковите клиенти – вложители и кредитополучатели, представяйки ги като нелегитимна дейност.

От свое име искам да заявя официално:

Никога и по никакъв повод, нито аз, нито колегите правозащитници от различни НПО, с които партнираме, сме влизали в задкулисно договаряне с г-н Цветан Василев. Обратно, както може да се проследи от нашите публикации и изявления на публични форуми, ние сме изказвали несъгласие с установените нелегитимни практики на банкиране. По-конкретно :

-привилигерованото банково законодателство, прието чрез нерегламентиран лобизъм, в ущърб на кредитополучателите и вложителите;

-тясното преплитане на интересите между властимащите и банковите институции- практика, която излезе наяве при разплитане на скандалната афера с КТБ;

-лишаването на длъжниците на някои банки от право на съдебна защита при счетоводно скалъпени зад гърба им действия за силово събиране на неплатени суми и т.н.

Многократно сме настоявали за отмяна на прословутия чл. 417 от ГПК, който наред с другото въвежда и неевропейски банкови правила и практики, като облагодетелства ЧСИ и дъщерни/колекторски фирми на група банки. Официално връчихме на отговорните държавни институции пакет от седем предложения за нормализиране на взаимоотношения между клиентите и банките.

С тази декларация отговарям задочно на клеветите и при първа възможност ще я направя публично достояние, вкл. на БНБ, МФ и АТБ.

***

А сега по същество.

Събрали сме се по предварително обявена тема и регламент на дискусията. Имаме достатъчно заявени встъпления и изказвания от известни, висококвалифицирани и независими експерти. Ще чуем становища, които не съвпадат с официалните съобщения и доклади на БНБ и МФ относно резултатите от извършеените стрес-тестове на банките. Фокусът на дискусията, която започваме, е върху въпроса: „ Действително ли има достатъчно комплексни доказателства за стабилността на българския банков сектор, при положение, че тяхната кредитно-спестовна функция не е била предмет на обстойна проверка и анализ“

Едва ли ще се намери някой, който може да ни оспори правото да се занимаваме с подобни теми и да предлагаме алтернативни решения. В потвърждение на това твърдения са съобщенията от вчера, че националният омбудсман г-жа Мая Манолова е обявила инициатива за съществени промени в лобистки съчиненото законодателство за банките и монополите.

След днешния форум нашата активна експертно-гражданска позиция ще има ново продължение. Как-ще решим заедно!

За да осигурим един конструктивен  и аргументиран диалог, изрично напомням, да се спазва предварително оповестения регламент; изказващите да не персонализират своите критики и да не споменават поименно банки и мениджъри. Моля всички да останем в рамките на един културен обмен на професионални мнения!