Останахме си в чакалнята на Европа

проф. Кръстьо Петков

 

Ако партийните кандидати се провалят на президентския вот, това ще означава окончателно снемане на доверието от политическата класа

***
 Интервю на Галина ГЕОРГИЕВА, Марица.бг
14.09.2016

***

          - Проф. Петков, днес е Кръстовден. Празнувате ли го?

-  Кръстовден е празник на цялото семейство по традиция. Тогава се събираме всички, спазвайки народните обичаи и ритуали. Тогава е и панаирът на  Димово, Белоградчишко, където съм роден. Иначе в чисто религиозен план Кръстовден е важен, трябва да се почита.

- А България продължава ли да е на кръстопът и на този Кръстовден? 

- Когато говорим за числа и прогнози, които очертават икономическата ситуация в България, трябва да бъдем много внимателни. Според управляващите ние сме в челните редици на европейските държави по темпове на икономически растеж. Разбирам стремежа им да ни убеждават, че вече излизаме от кризата и вървим нагоре. Но това не е точно така.

 

Според данните на независими международни агенции като МВФ и на ЕК  България е в групата на страните, в които растежът през последните години е под 2 % и прогнозите не са оптимистични. Ще се движим около или малко над 2 % растеж на БВП, което е крайно недостатъчно не само за достигане на предкризисно равнище за доходи и заетост, но и за догонване на европейските държави, които са в т. нар. "златна среда".

Изоставаме и от онези държави, с които само преди десетилетие можехме да се съизмерваме - Чехия, Румъния, Унгария, Полша.  Като икономист призовавам да бъдем реалисти, надуването на числата не помага с нищо. 

- Как си обяснявате това изоставане?

- Не трябва да се залага само на бюджет и икономии на т. нар. фискална дисциплина, на онзи пакет от строги мерки за ограничение, който ни препоръчват от Брюксел и Берлин, а паралелно с него да се ориентираме към засилване на публичните инвестиции.

Също така да се обърне внимание на растящото вече недопустимо неравенство и бедност в България.  Можем да седнем на национално равнище, от една страна - експерти, от друга - политици, и да обсъдим новата стратегия за растеж и просперитет на България. Но от страна на управляващите  има пълно пренебрежение.

-Управляващите се похвалиха с натрупан излишък от 3,3 млрд. лева към края на август, сега предстои и приемането на бюджет 2017-а. Какво бихте ги посъветвал? 

-Една икономика не се оживява след кризата и не тръгва нагоре заради излишъци, които се трупат пасивно в хазната като буфери или по друг начин.С новия бюджет управляващите трябва да пренасочат част от излишъците  към малките и средни  фирми и към самозаетите. Това е спасителната формула. Не виждам обаче 2017 година да бъде преломна: от строги икономии към инвестиции и растеж.

Вероятно чак до 2020 година България ще остане в групата на т. нар. напредващи страни. Това означава, че икономиката расте с малко, но то е по-скоро пълзене, отколкото скок към онова равнище, което ни трябва, за да кажем - най-после излязохме от кризата. Да, ние сме най-бедната държава в ЕС. Проблемът е, че вместо да скъсяваме дистанцията, тя се увеличава.  

Ако не се вземат мерки днес, през 2020 г. ножицата между нас и напредналите държави в Европа ще се стане още по-широка. Това, което ни остава е т. нар надбягване към дъното. Съревноваваме се с Румъния, с  Латвия кой ще вземе последно място по показатели "бедност", "социално изключване" и "неравенство". Но от това може само да се срамуваме.

- Какво мислите за влизането на България в Еврозоната. Приемането на еврото ще предизвика ли трус в икономиката?

- Вижте кой апелира за влизане в Еврозоната, по-скоро в т. нар. чакалня. Това са хора, които се занимават със спекулативен финансов бизнес и които разчитат, че при такава операция ще спечелят още повече, и то за сметка на обикновения данъкоплатец. Сериозните анализатори, особено в Европа и САЩ, предупреждават - не влизайте в Еврозоната, когато тя се намира в криза.

Ако бъдем откровени докрай - и Еврозоната не ни иска. Кому трябва при тази тежка ситуация с дълговата криза и дефлация в Еврозоната на каруцата, образно казано, да се качи още една закъсала държава. Така че нека да успокоим хората -  не ни чака влизане в Еврозоната през близките години.

Съвсем друго е, ако си пробият път идеите на макроикономисти като  проф. Джоузеф Стиглиц, който предлага т. нар. гъвкава система на еврото за различните държави. 

-Обречен ли е ЕС и ще се разпадне ли предвид бежанската криза и Брекзита?

-Това, че ЕС е в процес на разпад, е неоспорим факт. Първа Великобритания напусна съюза, предстоят референдуми в други държави, всеки от които съдържат потенциална опасност за повторение на Брекзит. И в началото на есенния сезон ще проличи дали онези, които дърпат конците на ЕС от Брюксел и Берлин, ще си вземат поука от това, което става.

Ако продължат да се държат отбранително, да омаловажават случващото се на Острова, тогава ще се случи сценарият с окончателната дезинтеграция; тоест, ЕС след година и половина-две няма да го има в този формат. Но аз продължавам да смятам, че т. нар. конструктивни реформатори, които съветват брюкселския елит: променете се, за да оцелеете, ще наложат своята теза.

А България и Вишеградската четворка трябва да поставят своите условия,  без да чакат крайното решение, което ще им спуснат от Брюксел. Защита на интересите на нашите имигранти, договаряне на една нормална система за регулиране на бежанската вълна, премахване на дискриминацията при разпределяне на ресурс на европейско равнище -това са нашите исканя и приоритети.

Лека-полека в България управляващите осъзнават, че мълчанието не е злато, но дали ще им стигне смелостта да заявят на висок глас - искаме равнопоставеност!

-Предстоят президентски избори. Как анализирате ситуацията два месеца преди вота?

- Предстоящите президентски избори са опорочени предварително. Дебатът е подменен. Сега ни  занимават с генералски страсти, с интрижки, в които се стига до ровене в мръсното бельо на този и онзи.

Много хора ще се възползват от опцията „ Не подкрепям никого” и това ще бъде не наказателен вот, а оглушителен шамар за политиците. Партийните централи са се втурнали да доказват коя кандидатура е по-читава от другите, свикнали са да превръщат изборите в театър,  а как ще реагират избирателите, е последната им грижа. За тях те са електорално пушечно месо.

-Има ли сред днешните политици, такива, които можем да наречем държавници?

- Има, стига да могат да се освободят от своите зависимости. Нима не мисли и не говори държавнически проф. Минеков? Самостоятелната позиция на ген. Радев също ми допада, но седне ли до него партиец, нещата се променят. Смятам, че сред интелектуалците, сред  експертния елит на България има достойни хора, които могат да играят ролята на отговорни държавници, визирам адакемик Георги Марков. 

- Написахте книги за Борисов и за царя, кой ще е следващият ви герой?

- Книгата, която пиша сега, не е за една личност, а за една цяла клика, която стои в основата на провала на прехода в България. Работното заглавие е „Пътят към олигархичното общество”. Подзаглавието е „Социология и политикономия на прехода”. Като приключа догодина, мнозина могат да разпознаят своите действия там.

- Каква е оценката ви за втория кабинет на Борисов?

- По-добре се справя, но не може да извърши обрат в управлението на държавата, особено в съживяването на икономиката, в пресичането на политическата корупция. Няма какво да крием, нямаме добра европейска репутация. 

- Ще има ли предсрочни избори след президентските?

- От икономическа гледна точка те сега не са необходими. Може да има такива, но не по-рано от 6 месеца до една година, за да се реализират заложени програми и проекти, които носят ресурс за държавата. Представете си, че бойкотът на партийните кандидатът надделее?

Ами това ще означава снемане на доверие от политическата класа . Тогава отново влизаме в цикъл на политическа нестабилност, а в последните 6-7 години сменихме 6 правителства, от които три служебни.