Банките: Твърде скучни, за да фалират?

Статия от ФТ
публикувана от БГНЕС

 

 

Агенция БГНЕС публикува българския превод на статията "Банките: Твърде скучни, за да фалират?" (13.10.2016) Помествам я в блога, защото е показателна за две тенденции в международния дебат за банките: едната се отнася до нарастващата интензивност на критичните анализи за лошите банкови практики; другата е за включването в дискусията и търсенето на алтернативни решения на т.нар. инсайдъри (мениджъри и експерти, доскоро  ангажирани с методите на нлегитимно банкиране, познаващи отвътре света на сенчестите финанси). И двете тенденции си пробиват път и в България, макар и по-бавно.Разширява се кръга на изследванията на банковите измами, базиращи се на конкретен доказателствен материал; бивши банкери и отделни депутати, както и националния омбудсман вече се разграничиха от банковия лобизъм и предложиха промени в изгодното за корпорациите законодателство. Промяната е неминуема - това личи и по нервните реакции на банковото лоби у нас, в ЕС и САЩ. (Проф. Кр. Петков)

***

Регулаторите  принуждават банките да се държат по-скоро като фирми за комунални услуги, но приликите стигат само донякъде. Обръщението на Нийл Кашкари, влиятелния председател на Федералния резерв на Минеаполис, към Брукингския институт във Вашингтон през февруари не беше посрещнато с бурни аплодисменти. И нищо чудно. Шокираната публика чу г-н Кашкари, човек, започнал кариерата си като служител в Министерството на финансите, администриращ програмата на САЩ за спасяване на банки през 2008, направи радикално предложение: "Да превърнем големите банки във фирми за комунални услуги, като ги принудим да държат толкова капитал, че на практика да не могат да фалират, с регулации, близки до тези на атомните електроцентрали". Това предложение произтича от неговата убеденост, че най-големите банки на Америка остават "твърде големи, за да фалират" осем години след финансовата криза и шест години след прокарването на Закона Дод-Франк, в чието разработване участва и самият г-н Кашкари. Малцина очакват неговата идея да стигне далеч, имайки предвид все още мощното лоби на Уол Стрийт и разпокъсаните политически нагласи спрямо банковите регулации. Но сравнението, направено от г-н Кашкари, е показателно.

Банките в очите на някои политици, както и на някои банкери, вече са се превърнали в подобие на фирми за комунални услуги – то не непременно в добрия смисъл. Сър Филип Хамптън има перфектната перспектива. Днес той е председател на фармацевтичната компания GlaxoSmithKline. В миналите си поприща е бил финансов директор на приватизирания енергиен доставчик British Gas, а по-късно – председател на Royal Bank of Scotland след нейния колапс през 2008, когато най-голямата тогава банка в света по размер на активи трябваше да бъдат спасявана от британското правителство с 45 млрд. паунда държавни пари. "Банките все повече изглеждат като конкуриращи се фирми за комунални услуги", казва сър Филип, под чието ръководство бяха разчистени 1 трлн. паунда от най-рисковите активи на RBS. "Както и при тях, нивата на регулации са все по-високи, а възвръщаемостта – относително ниска". Самата RBS остава на загуба от кризата насам. Един сектор, за който преди 2008 морето беше до колене – необятни печалби, огромни заплати и постоянно покачващи се акции на борсите – сега е дотолкова подрязан от регулации и ниски лихвени проценти, че започва да прилича на най-скучната комунална услуга

 Капиталовите изисквания и стрес тестовете де факто определят контролите на ценообразуването и рентабилността. Налице е по-остър акцент сред политиците върху социалната полезност на банковата дейност. Оценките на фондовите борси са ниски. Изплащаните дивиденти са високи. Перспективите за растеж изглеждат ограничени. Но може би най-тревожен за перспективите за печалба на банките е фактът, че със затягането на регулациите и спадането на рисковите апетити техните продукти и услуги все повече заприличват на стоки за широко потребление.

Това може да изглежда заслужено за една индустрия, която е предизвикала глобална криза и чийто печално известни служители са се показали измамници, перачи на пари и участници в картели. Но за всеки, който е заинтересуван от здравето на банките, като например инвеститори с желание за прилични печалби или клиенти, желаещи добри услуги на ниски цени, новината не е добра.

Генериране на възвръщаемост. Патрик Дженкинс и неговите събеседници споделят мисли около Брекзита, модела Swiss-plus, какво ще прави Royal Bank of Scotland със своите депозити и спада в резултатите на инвестиционните банки. Към тях се присъединява и специалният гост Тим Буш от инвеститорската консултантска група Pirc. Не съществува универсално определение за „обществена услуга”. Критиците на банките посочват иронията в базовия подтекст, че една такава услуга e "полезна". В големи части на света, особено в Европа и САЩ, компаниите, работещи в области като ВиК, доставки на електроенергия или газ споделят някои общи черти. Те обикновено работят при строги регулации, с контрол върху ценообразуването и печалбата, ниска възвръщаемост на собствения капитал, изплащане на високи дивиденти, ограничени перспективи за растеж и скромни борсови оценки.

Паралелът с банкирането в развития свят се налага от само себе си. HSBC, например, през миналата година имаше дивидентна доходност от 6,5 на сто, по-висока от която и да било утвърдена компания за комунални услуги, при генерирана възвръщаемост на собствения капитал от 7,6 на сто. Малко са банките, реализиращи по-висока възвръщаемост на капитала, докато други, като RBS, упорито остават на загуба. Повечето гравитират в диапазона от 5 до 10 процента, но никоя дори не се доближава до пиковете, отбелязани в годините преди финансовата криза от 2008. Преди десетилетие HSBC имаше възвръщаемост на капитала от 17 на сто, докато Goldman Sachs правеше по 25-30 на сто. Днешните резултати са близки до тези на една стабилно работеща фирма за снабдяване с вода или електроенергия.

Възвръщаемост на капитала Barclays 2006: 21.4% | 2015: 6.1% Goldman Sachs 2006: 28% | 2015: 9.8%

Част от спада се дължи на икономическата среда – анемичният икономически растеж, в съчетание с тънките маржове, предизвикани от свръхниските лихви, подрязва печалбите. Но най-голямата спънка са регулациите. Банките трябва да се финансират с далеч повече собствен капитал и сравнително по-малко дълг – логичен отговор на прекомерния ливъридж от предкризисните години, но все пак е шок за системата. Тези капиталови изисквания се утрояват и учетворяват, като се вземат предвид изчисляването на печалбата само на база приходи от дейността и по-строгите дефиниции за капитал и рискови активи.. В същото време, така наречените правила за ликвидност задължават банките да държат далеч по-големи количества неработещи пари в брой и да намаляват риска, ограничавайки степента, до която потенциално доходоносни дългосрочни кредити могат да се финансират с евтин краткосрочен ресурс. Регулаторите инициираха все по-тежки стрес тестове с променливи сценарии, които въвеждат ограничения за риска и печалбата. "Банките все още не са икономически регулирани", казва сър Филип, визирайки пределните цени, наложени при много комунални услуги, "но стрес тестовете в известен смисъл имат същия ефект. Регулаторите могат да имат решаваща дума при микса от дейности на банката. Ако видят дейност със свръхвисока възвръщаемост, се тревожат за потенциалните загуби при стресови условия. Могат да налагат мнението си при дейности с висок риск и висока печалба, с които считат, че не бива да се занимавате”.

Паралелът с комуналните услуги стига още по-далеч във Великобритания, където големите банки се готвят за издигане на регулационна "ограда" около техните операции, която да ги предпазва от по-рискови инвестиционни дейности. "Една такава „оградена” банка ще бъде като фирма за комунални услуги", казва лице, близко до процеса на разработване на политиките. "Тя ще има ограничена оперативна маневреност".

ВиК дейности. Много банкови дейности отдавна са се превърнали в подобие на стоки или комунални услуги, като някои географски или бизнес области, се контролират от монополи, дуополи или олигополи. ATM мрежите, например, или инфраструктурата, използвана за обработка на междубанковите преводи, наподобява финансови кабели или тръбопроводи. В САЩ, ипотечният пазар не би могъл да функционира без финансирането, предоставяно от двете сродни организации Fannie Mae и Freddie Mac. Сходството се усилва в две направления. Първо, както вече описахме по-горе, голяма част от сектора придобива характеристиките на комунална услуга по отношение на регулации, оценка, рентабилност и изплащания на дивиденти. Изплатени дивиденти HSBC 2006: 4.1% | 2015: 6.5% Wells Fargo 2006: 3.3% | 2015: 2.8%

Има обаче и втора промяна, която пренася динамиката на пазара на комуналните услуги в специфични области на банковото дело. Най-очевидна от тях е областта на плащанията – една не особено вълнуваща, но ключова част от банкирането, където стандартизираните функции привличат конкуренция от страна на технологичните компании. Някои правят паралел с дерегулацията на енергийния пазар в Обединеното кралство през 90-те, когато фирмите-монополисти в снабдяването с газ и електричество бяха изложени на конкуренция. Но случаят при банките може да е и по-тежък. Играчи като Apple Pay и PayPal са популярни брандове, които завладяват крайно важните отношения с потребителя, оставяйки на своите партниращи банки да вършат рутинната, регулирана, поддържаща дейност. Това е тенденция, притесняваща доста банкери.

Коментар на FT. Финансовата система остава уязвима въпреки усилията на регулаторите, пише Патрик Дженкинс. "Ако нямаш взаимоотношенията с клиента, ти си просто едно средство, една куха тръба", казва Франсиско Гонзалес, изпълнителен президент на BBVA, която е решена да избегне тази участ чрез закупуване на високотехнологични съперници, като американската онлайн банка Simple. Други банки продължават да водят безнадеждна битка. Тази пролет US Bancorp стартира услуга, позволяваща на потребителите да извършват плащания от смартфон в реално време срещу такса от 6,95 долара за транзакция. "Трябва да направим така", каза главният изпълнителен директор Ричард Дейвис пред акционерите, "че банкирането да не се превърне в съзнанието на потребителите в комунална услуга, при която те очакват нещата да идват без съответната цена." През юли обаче, след нападки от стартиращи фирми, една от които писа в Twitter "големите банки са крадци", както и след пускането на безплатна конкурентна услуга от архи-съперника Bank of America, таксата на US Bancorp за моментални плащания бе сведена до нула.

Плащанията са само върхът на айсберга на промяната, а тя е, че традиционната способност на банките да събират високи цени за широка гама от услуги, се разпада. В съчетание с трудната макроикономическа среда и новите регулации, свиването на печалбите е безпрецедентно. На много пазари, това би предизвикало порой от сливания и придобивания, в които играчите да търсят синергии за намаляване на оперативните и административни разходи. Банковите шефове обаче, макар и неохотно приеха, че регулаторите ще попречат на банките, "твърде големи, за да фалират", да станат още по-големи и съсредоточиха своето внимание в не така чувствителни области. Те започнаха да създават съвместни предприятия, покриващи всичко проверките "опознай клиента" до инвестиционните анализи.

Каква е общата идея? Банките искат да се отърват от бек офис функциите, напомнящи комунални услуги, за да елиминират дублирането, да намалят разходите и да увеличат печалбите си. Различни гледни точки Значат ли всички тези сходства – стандартизираните продукти, обикновените услуги – че банките вече са се превърнали във фирми комунални услуги, различаващи се единствено по имената? Не, казва Чирантан Баруа, анализатор в Bernstein Research. "Банкирането по своята същност е волатилно. То е бизнес с висок ливъридж, изложен на променливи фактори, като например цените на жилищата. То също така продължава да плаща своя персонал далеч по-щедро, отколкото която и да е нискорискова фирма, или такава, предоставяща комунални услуги. В такава фирма вероятно ще се намерят пет или десет служители, получаващи над милион паунда годишно. В една банка като Barclays или JPMorgan те са стотици, или дори хиляди”. Някои инвеститори не се притесняват и дори възприемат положително нарастващите комунални тенденции, особено заради високите дивиденти.

Пол Маркъм, фондов мениджър в Newton Investment Management заяви миналия месец, че банките изглеждат все по-евтини и вероятно са на път към един модел на сходство с комунални, плащащи високи дивиденти фирми, което би могло да е привлекателно за инвеститорите. Някои банки се ориентират към използване на този възглед. "В среда на нулеви лихви не е толкова зле да бъдеш като комунална фирма. Това е верният начин да се привлекат инвеститори", казва Карло Месина, главен изпълнителен директор на Intesa Sanpaolo, най-големият местен кредитор на Италия. Но г-н Баруа е по-предпазлив. "Всеки сравнява Nordea (шведската банка), Lloyds и Wells Fargo с комунални фирми, защото раздават високи дивиденти. Но банкирането е циклично. Те имат много чувствителни източници на приходи".

Банките се разглеждат  нестабилни защото, за разлика от комуналните услуги, са изложени на понякога екстремни лихвени и икономически цикли, което води до високи нива на кредитен риск. А пазарният риск, произтичащ от търговия с ценни книжа, е непредсказуем. "Поемането и управлението на риска е основна част дейността на една банка", казва Ронит Гош, банков анализатор в Citigroup. "Дори плащанията да наподобяват "комуналните", за една банка, занимаваща се с кредитиране или търгуване е трудно да бъде нискорискова".

Джейми Даймън, прямият главен изпълнителен на JPMorgan, е далеч от оправданията. В свое писмо от 22 000 думи до акционерите през април, той нанесе откровен ответен удар на предложението на г-н Кашкари да регулира банките като ядрените централи, на които някои ги оприличават. "Банките”, писа той, „трябва непрестанно да оценяват риска и да правят съответното ценообразуване, като същевременно се конкурират за привличане на клиенти. В една банка няма нищо, което дори отдалечено да напомня фирма за комунални услуги". JPMorgan положително прави всичко, за да опровергае сравненията. Нейната възвръщаемост на капитала наближава 10 процента, а заплащането на г-н Даймън за миналата година възлиза общо на 27 млн. долара – близо една трета по-ниско, отколкото през 2006, но все пак далеч над това във фирма за комунални услуги.

***

(БГНЕС , Патрик Дженкинс, „Файненшъл таймс“)


Прочети още на: http://www.bgnes.com/bez-filtyr/bez-filtyr/4457183/