Дебатът „Х. Клинтън – Д. Тръмп“ през кривото огледало на медиите (обновена версия)

проф. Кръстьо Петков

Паралелът с президентската кампания „Марка БГ“ показва колко далеч от реалностите са българските партии и политици

 

Необходимо пояснение

Коментарният обзор на телевизионния дебат между съперниците за президентския пост в САЩ Хилари Клинтън и Доналд Тръмп, който предложих в експресна публикация в моя блог и във Фейсбук, както и провокативните на места паралели с българската ситуация, предизвикаха редица анализатори да изкажат своето мнение. Това ме стимулира да представя обновен вариант на първоначалното ми становище, в което вземам отношение към алтернативни и/или критични мнения на специалисти, които уважавам. Имам предвид Валери Найденов, Райчо Марков, Бисер Димитров, Светлозар Дамянов и други личности с независим професионален поглед върху президентската надпревара в Америка и България, познаващи отблизо политическите и надоропсихологическите особеностите на подобен род кампании.

Приемам уточненията, че между изказани позиции пред медиите и последващите действия ще има сериозно разминаване. Уместни са също вижданията за ляво-дясното политическо говорене  и за истинските мотиви, които стоят зад вербалните спорове. Що се отнася до шансовете за победа, това е въпрос, по който съзнателно не взех отношение в експресната публикация. Съгласете се, че 24 часа след телевизионния сблъсък в Ню Йорк и при светкавичните/повечето поръчкови медийни реакции в подкрепа на единия от кандидатите и  в ущърб на другия, обективността на изводите и предвижданията е възпрепятствана сериозно. За да подсиля  прогностичната част на темата обаче, направих допълнения в първоначалния вариант на моя обзор, които може да се проследят по-долу.

 

***

Първоначална версия от 28 Септември, 2016 г.

В настоящия кратък обзор правя опит да съпоставя политическото говорене на кандидатите за президент на САЩ и политическото бърборене на партийно зависимите кандидати за президент на Р България. Може да се възрази, че паралелът между двете държави – световният лидер САЩ и периферната държавица България е неуместен. Така ли е?

От това, кой ще бъде избран за президент на Америка след шест седмици зависи ще има ли радикална промяна в глобалната геополитическа ситуация; конкуренцията между многобройните кандидати за държавен глава у нас ще излъчи победител,  чиито „подвизи“ (действия и бездействия) на международната арена ще бъдат разположени  в плоскостта на послушанието. В САЩ реални шансове за победа и лидерски позиции на глобалната арена имат и двамата кандидати – на Републиканската и Демократическата партия  (Бисер димитров от Калифорния ми обърна внимание върху скока в подкрепата за  трети кандидат, който получава 18% одобрение).В България победителят е предопределен – все още неизвестният кандидат, посочен от Бойко Борисов (пардон- от Политическа партия ГЕРБ).

И все пак, дори с учебна цел, е добре да разсъждаваме на тема: кой как прави изборна кампания – в страна с традиционна демокрация, която напоследък е в криза и в общество, което за 120 години е живяло само 10 в условията на начеваща/крехка демокрация.

 

Централната тема на предизборния дебат

 

САЩ. В  нощта на 26 срещу 27 септември в Ню Йорк наблюдавахме първият пряк сблъсък между идеите на Доналд Тръмп и Хилари Клинтън в областта на икономиката. Такъв беше фокусът в размяната на намерения и инициативи между супербогатия бизнесмен без политически опит и политика с 30 –годишен стаж във властта. Два типажа, два маниера на публично поведение, две конфронтиращи се платформи – такава е в едно изречение характеристиката на възгледите на претендентите за най-престижния пост в света, гостуващи  на водещия журналист и медиатор на дебата Лестър Холт от  NBC News. За съжаление, водещата тема беше подменена от повечето медии в САЩ и в България с обичайните информации и спекулации за пикантните реплики и вещаещите нови сензации двустранни обвинения между Тръмп и Клинтън.


Първият коментар на Вашингтон Поуст беше, че  доминиращата тема в телевизионния спор  е тази за икономиката. Материали с обективна насоченост се появиха и "Политико", "Дойче Веле" и други авторитетни издания. Централността на икономическата проблематика се потвърждава и от стенограмата на предаването, която ползвам като документална основа в моя обзор (от близо 40 страници текст над 1/3 са посветени на лансираните тези от двамата кандидати в първия тематичен сегмент, определен от Лестър Холт като „Достигане на просперитет“). Замисълът на водещия е да накара съперниците да изложат пред публиката какъв ще е пакетът от управленски мерки, който ще наложат, в случай че спечелят състезанието.

Отговорът е подобаващ: Доналд Тръмп и Хилари Клинтън за първи път свалят картите в пряк телевизионен двубой по ключови въпроси на американската икономическа ситуация и нейните средносрочни перспективи. В резюме, те се свеждат до:

-Работните места;

-Данъчната политика;

-Публичният дълг;

-Външната търговия;

- Централните регулации – от ФЕД, Конгреса  на САЩ и президентската администрация;

Чии идеи и намерения ще надделеят? Трудно е да се каже на този етап, защото те са израз на две противоположни философии: Тръмп залага на свободния пазар; рязко сваляне на корпоративните данъци до безпрецедентните 15%; ограничаване на износа на инвестиции в дъмпингови територии като Мексико и Китай; недопускане на пряка, административна държавната намеса в пазарните взаимоотношения; Клинтън, поне на думи,  е за повече дирижизъм в управлението на икономиката; тя лансира впечатляващи планове за  подчертано лява политика: запазване на прогресивната данъчна система, чрез която богатите  да продължат да плащат повече; подкрепа на концепцията за споделената икономика; нарастване на публичните инвестиции; грижа за произвеждащата средна класа; създаване на 10 милиона нови работни места ( По този повод интересна е бележката на Райчо Марков от Ню Йорк, че двамата претенденти бягат от радикални монетарни и социални реформи, които  биха осигурила трайна и пълна заетост в американската следкризина икономика)

Политиците предлагат, избирателите решават! Такава е традицията в Америка, когато става дума за кандидат-президентска надпревара в навечерието на изборите. Въпреки че не трикратните телевизионни двубои, а акумулираните впечатления и формираните нагласи през цялата предизборна кампания ще предопределят крайния победител. Това мнение, споделено от група авторитетни наблюдатели , които следят отблизо и в продължание на десетилетия особеностите на президетските кампании и тяхното отражение върху последващото управление, е за предпочитане пред конюктурните изяви на платени и пристрастни медиийни трубадури.

 

Р България. През последните 4 месеца, откакто де факто стартира президентската кампания, до днес не сме чули от НИТО ЕДИН КАНДИДАТ каква  е неговата визия за икономическото управление в страната. Вероятно принос за това странно отсъствие имат и внушенията, че президентът нямал пълномощия да се намесва в икономическата област; тя била прерогатив на изпълнителната власт. В този дух са  многобрайните коментари на самозвани експерти и недоучени журналисти, които смесват две неща: конституционните правомощия за вземане на управленски решения и инструментите за въздействие върху десижънмейкинга. Във втората област държавният глава има богат избор от  форми за влияние : отлагателно вето; изявления пред НС; междупартийни консултации; персонална репутация; сезиране на КС и др.

Не познавам президент през изминалите две десетилетия на представителна демокрация, който да се е възползвал системно и е изпълнил на сто процента отговорностите на държавния глава, ползвайки целия арсенал от властови правомощия, които му е отредила конституцията. При пълното отсъствие на публичен дебат по икономическата тема, такъв ще е маниерът на следващия президент. Който и да е той!

 

Мръсната война

 

САЩ. Преди телевизионния двубой и Тръмп, и Клинтън си размениха доста удари под кръста, обвинявайки се в реални и изкуствено раздухани грехове. Любопитната публика научи доста подробности за т.нар. секретни имейли на държавния секретар; припомни си любовните похождения на нейния съпруг – бивш президент; впечатли се от твърденията, че администрацията на Барак Обама, чиито ветеран е Хилари Клинтън, поддържа преки връзки с ислямския халифат; разбра за пряката отговорност на въпросната дама за провалите в Близкия изток и по-специално в Либия и т.н.  Стара и нова информация беше извадена на показ срещу супер-милиардера Доналд Тръмп – тесните контакти в Русия, с властта и олигархичните кръгове; любовните забежки на младия и зрелия Тръмп; нелегитимните бизнес сделки; и като капак – твърденията за данъчни измами, които се превърнаха в централен повод при размяната на реплики и накъсания словесен спор в телевизионното предаване.

Цялата тази интригантска атмосфера, която известният журналист Тома Товов определи като "махленска", силно напомня за местните/балкански нрави у нас. Сходството обаче е външно, подвеждащо. Първо, защото тонът в прекия сблъсък беше джентълменски, при това наложен от Тръмп. Второ, защото претендентите лично, както и техните екипи, не бягат от интрижките и се защитават пряко с факти и аргументи.

И още нещо: в рубриката "обвинения" намират място реплики, които са уместни и с течение на времето вероятно ще се превърнат в култови фрази: например, контраатаката на Хилари Клинтън за т.нар. процеждане надолу (trickle down) - неоконсервативна доктрина от периода на рейгънизма, възприета от Доналд Тръмп,  която претърпя пълен провал преди и по време на глобалната криза. Или систематично повтаряното от Тръмп внушение, че Клинтън е престояла във властта цели три десетилетия и е съотговорна за провалите във външната политика; което прави смешен нейният опит да се представи като "света вода ненапита".

 

Р България. Мръсната война у нас започна още преди официално разрешената предизборна кампания. За нея се изразходваха най-много ресурси, нерви  и медийно време. Включиха се и социалните мрежи, в които платени тролове изляха тонове помия върху главите на първите номинирани кандидати. Изобщо, предизборното всекидневие беше и остава триумф на подлостта и завистта, които разяждат от десетилетия българската политика.

Как реагират засегнатите персони? Като правило, избягвайки да отговарят на въпроси за личния им живот, за партийни пристрастия и скрити/задкулисни зависимости. Няма по-уязвимо тактика от тази, защото публиката вече е прегърнала за пореден път максимата „Всички са мискини“. Омаскарен ще е и още неизвестният партиен кандидат на ГЕРБ.

Що се отнася до БГ-медиите, повечето от тях не посредничат и не информират безпристрастно  гражданите за качествата на кандидатите, а с нескрито удоволствие плетат интриги, залагат капани, съчиняват скандални истории. Изобщо, творят жълтокафяви сензации, с които се прехранват по време на предизборната жътва. Реколтата е изобилна, макар че вони отдалече и дразни изтънчените сетива на малцината читави интелектуалци и професионални политанализатори.

 

 

Партии и личности

 

САЩ. Двубоят между партиите от двуполюсната политическа система в Америка отне месеци. Правилата са известни, регулациите се спазват строго. Маратонът приключи с национални конвенции при републиканците и демократите, което превърна номинациите в легитимен акт.

След тази процедура вече втори месец на преден план излизат личностите. Днес малцина се интересуват как и с каква преднина бяха удостоени със званието „претендент“ Доналд Тръмп и Хилари Клинтън. В сянката на титулярите остават техните подгласници, които играят подкрепяща роля. Партиите се консолидират, а не се цепят и развеждат – поне официално. Какво ще се случи със загубилата партия е открит въпрос, чиито отговор ще узнаем след броени месеци.

 

Р. България. Второ тримесечие живеем в света на партийните противоборства – външни и вътрешни. Що пленуми и закрити заседания се проведоха, насрочваха и пренасрочваха.Стигна се и до абсурди : върховен орган да решава едно, а изпълнителният –друго. Еднолични лидерски мнения бяха прокарани грубо, без прозрачни консултации.  Играта по правилата беше заменена със задкулисни игрички, в които лъснаха партийно-партизанските зависимости от БГ олигархията – диригент на всяка изборна кампания през последните две десетилетия. (Светлозар Дамянов репликира, че олигархичната "демокрация" е била налице още при управлението на Иван Костов)

Гледахме и спектакъла „Развод по български“. Коалиции с подписани споразумения се разтуриха за броени часове. Партии и инициативни комитети прилагаха тактиката на кукувиците и крадяха кандидати от чужди гнезда. Откровени разбойници и евтини шоумени, провалени политици и самовлюбени новаци се надпреварваха кой пръв да се регистрира като "независим"...

Само Бойко Борисов не допусна нито за момент да  се появи съмнение, че не той, а някакви колективни органи ще чукнат по челото поредния кандидат на ГЕРБ, т.е. ще го ръкоположат на поста още преди да е минал изборният ден. Няма лошо, такава е практиката при едноличното управление на държавата и партията, която беше наложена на народонаселението (мнозинството българи приеха радушно завръщането към тоталитарните  порядки, опаковани в псевдодемократични доспехи) . Репликата на Б.Б. „Защо ме понижавате?“, изречена по повод на досадното и угодническо журналистическо питане дали ще се кандидатира лично за президент, без съмнение ще остане като образец за нарцистичен хумор в българския политически летопис.

 

Шансовете на претендентите

В САЩ се налага внушението, че Хилари Клинтън е фаворит с по-добри изгледи да стане краен победител. В определена степен нейните шансове бяха подсилени и от телевизионното предаване, в което политически журналисти и платени пиари видяха Хилари като печеливша фигура, а Доналд -като губещ. На свой ред кандидатът на републиканците се защити, като се позова на резултатите от четири допитвания: само сондажът на Си Ен Ен дава внушителна преднина за Клинтън; останалите три, проведени от социалните мрежи, залагат на нейния конкурент (По този повод Валери Найденов, доказан познавач на политическите нрави коментира във Фейсбук, че който и да спечели, все тая -обещанията няма да се изпълнят! )

В България като че ли цари единодушие, което може да се илюстрира с нелицеприятната народна приказка: "И магаре да вържеш..."

 

***

Тук свършвам с паралелите. Надявам се, че част от моите разсъждания, изразени в сатирична форма, няма да засегнат личното достойнство на над две дузини кандидат президенти, с които беше ощастливена Майка България в лето Господне 2016.

Разчитам обаче, че съпоставките между балканската и отвъдокеанската политическа ситуация, които си позволих да представя на вниманието на читателите, ще предизвикат реакции , в т.ч. критични. Първият залп вече е даден, което ми даде повод да обновя и допълня експресния вариант на моя обзор. Този факт  стимулира допълнително всеки всеки автор, дръзнал да навлезе в конфликтната материя за политиката, икономиката и нравите в псевдо-демократичните общества.

Това са обществата, в които демокрацията  е само фасада на социално-политическите реалности…

***

Тагове

Президентски избори
Америка
България