Юнакът Бойко и триглавата ламя

проф. Кръстьо Петков

 

Премиерът, ползвайки стилистиката на като топ-полицай, се закани

да извади на светло криминалните приватизации

 

Такава е най,най-горещата новина, която чухме от предаванията на електронните медии през последното денонощие. На пръв поглед не е за вярване: министър председателят, управлявал най-дълго България през последните две години, бил свидетел и участник в зараждането на частния сектор, щял да се върне 25 години назад, за да разчисти авгиевите обори на криминалното раздържавяване! Начинът, по който се пренастрои оркестърът от зависими медии обаче разсея всякакви съмнения: ретроспективен преглед на сенчестите сделки ще има; разследванията ще се правят не от кой да е, а от МВР и ДАНС; още в първоначалните съобщения пролича нескрита заплаха за възмездие.

Всичко това се случи в самото навечерие на президентските избори. Изненадата е пълна! Опонентите –лични, на Борисов и партийни, на ГЕРБ- бяха сащисани. В неформалния обмен на реакции се появи и първата закачка: „ Да не би премиерът да е прочел „Престъпление и наказание“ и да е бил толкова впечатлен от Достоевски, че без забавяне е решил да даде урок на лошите. Пред телевизионните екрани за първи за коментари застанаха не политици, а представители на културата и дежурни морализатори. Изобщо, създаде се нова публична ситуация в битката за властта – до и след изборите през ноември!

 Очевидно няма да скучаем през късната есен и продължителната зима. На заден план ще остане дебатът по текущите проблеми, дразнещи слуха и нервите на управляващите – пропадналите нови магистрални отсечки; протестите на миньори, тютюнопроизводители, майки с невръстни деца; незаконното застрояване; съдебните разправии и т.н. Иначе казано, зимата на недоволството, станала традиционна форма на гражданска активност през годините на прехода, ще бъде заменена със „зима на възмездието“.

В този контекст възникват няколко въпроса, върху които си заслужава да се помисли, както от поръчковите клакьори, така и от изненаданите опозиционери. Построени в логическа последователност, те се разделят на: исторически; икономически и политически.

 

Историята помни!

Опитите да се проучат до корен криминалните приватизационни сделки имат своята интересна и поучителна предистория.

Тя се разделя на две части: едната се отнася до партийно контролираните „транзакции“, в резултат на които крупни и атрактивни материални активи преминаха в ръцете на непазарни играчи, съумели да се позиционират тактически правилно и стратегически изгодно в „конкурсната“ надпревара. Тази сенчеста схема се увенча с пълен успех. Днес по-малко от 5% от българите разполагат с производителна собственост и с гордост се титулуват „нови/пазарни капиталисти“. Останалата част от обществото са мъченици – в правенето на семеен бизнес; в  наемането при брутални експлоататори; при търсенето на случайна работа; или са тотално изключени от социалния оборот.

Такова общество няма нищо общо с демокрацията и легитимните форми на пазарен живот. В крайна сметка то застрашава и неоспорваната власт на избраните и/или назначените да представляват интересите на поданиците в държавното управление. Бойко Борисов не е първият, който надига глас и поема публичен ангажимент да възстанови справедливостта. Преди него са правени три сериозни опита да се надникне в подземията на криминалното преразпределение на националното богатство:

-От покойния Кольо Добрев. В качеството си на вътрешен министър той подготви доклад на тема „Кой кой е и колко е завлякъл в ранното разпределение на държавните активи“ (до 1996 г.). Докладът е актуален и днес, въпреки че така и не получи необходимото внимание от оправомощените институции: НС, МС, Президентство, Правосъдие;

-От екс-депутата и бивш кмет на София Александър Каракачанов. По своя инициатива и в духа на правозащитните традиции на „Екогласност“, Каракачанов подготви и оповести списък на кредитните милионери, взривили отвътре банковата система, присвоили чрез спекулации огромна част от спестяванията на населението;

-От парламентарната комисия, създадена по време на управлението на екс-монарха Сакскобургготски, възглавявана от депутата от НДСВ Димитър Ламбовски. Продуктът от нейната работа е обстоен анализ на приватизационните сделки и разчетите за нанесените щети. Докладът „Ламбовски“ и до днес отлежава в архивите на НС;

Ако изключим автономните разследвания на група НПО, на  малцината останали разследващи журналисти и независими експерти, инициативата „ББ“ е четвърта поред. Каква ще е нейната съдба и ще вземат ли поука нейните изпълнители от несполуките на своите предшественици? Или ще се отдадат на чисто полицейски следователски акции, контролирани от изпълнителната власт, докато се произведе продукт, годен за разгласяване сред електората? Отговорите ще научим не по-рано от една година, защото е несериозно да се мисли, че МВР и ДАНС  ще са готови с изчерпателни справки за броени месеци.

Втората, позабравена част от предисторията на дирижираното зараждане на частния/доминиращ сектор в България се отнася до периода преди 1990 г. Става дума за ѝѝ“реформата“, лансирана на най-високо равнище в тогавашното партийно-държавно управление: да се създават частни предприятия според изискванията на прословутия „Указ 56“. Именно този нормативен акт регламентира, т.е. направи формално легитимна, дейността на първите фирмаджии у нас. Уникалното е, че те не ползваха наследена буржоазна/едра собственост, а директно присвояваха държавни ресурси – чрез децентрализация на банковата система; теглене на невъзвръщаеми кредити; изпомпване на държавни предприятия и прочее далавери. Впоследствие , пак по команда от Центъра, специално подбрани хора сложиха ръка върху научно-техническите дружества, регистрирани в чужбина. За да се стигне до преразпределение на членския внос в БКП и обществени организации – ръчно, чрез раздадени куфарчета на „наши другари“. Така номенклатурата и нейният слугинаж съумяха изпреварващо да се преустроят,  без тяхната хитроумна пазарна тактика да получи гласност.

Ще включат ли  посочените от премиера Борисов  полицейски институции в предстоящото проучване и този „челен опит“? Съмнявам се – заради липса на технологично време; или –пряка и косвена съпричастност на част от следователите и техните началници, както и на приближената им клиентела, в превъплъщението: „До вчера комунисти-от днес  капиталисти!“

 

Дирижираната икономика

Конфигурацията и съдържанието на икономическата панорама в пост-тоталитарна Българя отдавна са предначертани и стриктно изпълнени. Не от вчера слушаме оценки за криминализация на икономическия преход. Наситихме се на взаимни обвинения между системните партии  кой е по-виновен, при положение, че всички преходни властимащи са в кюпа.  Фактът, който се премълчаваше в официалните съобщения и документи досега, засяга сценаристите и топ-играчите в режисирания спектакъл с уникален крими-икономически сюжет.

Готов ли е Бойко Борисов да бръкне дълбоко и да отиде докрай в разчистването на този задкулисен терен на организираната престъпност? Дава ли си сметка, че след като е казал „А“, трябва да изреди и останалите букви от азбуката, без да спестява имена, събития и случки? Дори ако те принадлежат към най-близкото му обкръжение!

Ако не го стори, приказката за юнака и триглавата ламя ще свърши безславно. Тук ще е фактическия  край на Борисов като  управленец с безпрецедентен властови инстинкт, който по своя воля е поел ангажимент през цялото общество да промени изцяло политико-икономическия климат в България, с чиято съдба днес се разпорежда еднолично. По-конкретно:

-След като е готов списъка на участниците в дирижираните приватизации, какво с случва с установените, първоначално откраднати  активи, с последващите препродажби и с изнесените капитали в офшорни зони и данъчни убежища?

-Ще се разчита ли на съдействието на т.нар. трети лица, в т.ч. крупни чуждестранни инвеститори, които се настаниха в най-атрактивните и печеливши сектори на българската икономика, в услугите, финансите и банките?

-Как ще се елиминират манипулативните ходове на медиите, чиито собственици са в първата редица на престъпните приватизационни и концесионни сделки? Има ли кураж и воля премиерът да се справи почти сам с подобно предизвикателство?

Би трябвало да се има предвид, че форматираната икономика само наглед е единна и сплотена по  интереси на участващите в нея . Не очаквам от тяхна страна да се предприемат класово осъзнати общи акции срещу правителството. Стигне ли се до разследване обаче, веднага ще започнат разпокъсани, несолидарни действия, в т.ч. с агресивен характер, каквито са откритите бойкоти и подмолната съпротива срещу позициите на изпълнителната власт. А и всяка браншова кохорта в спекулативния бизнес има свое платено и назначено лоби в парламента и няма да се колебае да го използва, за да се отърве от ретро-проучването на МВР и ДАНС! Поне такава е практиката досега и няма симптоми, че политическата класа в България е готова да се промени за броени дни…

 

Политическите метаморфози

Доскоро открито се говореше у нас и в чужбина, че властта е узурпирана от престъпни, в т.ч. откровено мафиотски структури. Тази политическа деградация до такава степен влоши международния имидж на България, че отговорни фактори в ЕС, в т.ч. представители на партии с демократични традиции, си затварят очите пред другата властова трансформация, чието начало се положи след 2009 г., а зрялата му фаза настъпи при втория кабинет „Борисов“. Става дума за прехода от мрежово узурпираната към едноличната власт.

Този политически режим си има наименование „автократизъм“. Понякога го определят като „неоавторитаризъм“, за да не се пораждат реминисценции с останалия в миналото тоталитаризъм. Проблемът обаче не е в терминологичната коректност. Касае се за това, как процедурно може да се случи инициативата за ретро-прегледа на крими-приватизациите, при положение, че действащият премиер я оповести еднолично. Което оставя открити и деликатни въпроси :

Първо, за взаимоотношенията между изпълнителната и законодателната власт. Проблемът не е от вчера, но такова демонстративно пренебрежение на правомощията на НС в една парламентарна република, каквато по конституция е България, не се помни;

Второ, за стила на работа в МС и манталитета на министрите. В стенограмата от заседанието на МС, оповестена същия ден преди изявлението на премиера за стартиране на полицейското проучване, не се споменава за подобно решение (освен ако размяната на мнения между членовете на правителството не е останало в секретната част). Какво излиза: премиерът решава, министрите слушат и се подчиняват!

Трето, за ролята на силовите институции в държавната власт. В демократичните държави не може и дума да става за полицейско разследване на заподозрени в икономически престъпления от общонационален мащаб, без предварителен дебат и одобрение от парламента. В България подобна практика не съществува –контролът върху органите на сигурността негласно е прехвърлен на министър-председателя и той с охота и в духа на незабравените си лични аспирации към този сектор нарежда какво да се прави.

В теорията отдавна се спори кое начало е водещото в упражняването на реалната, конституционно закрепена власт: политиката или икономиката. У нас дилемата е решена еднозначно: нито едното, нито другото е от значение, когато управлението е еднолично. И над персоната, която се е само/натоварила с властови функции не стои контролен и коригиращ орган (с изключение на Онзи, от небесния свят)

 

Заключение

Сакралният въпрос във връзка със създадената ситуация е следната: важи ли в случая българската овчедушна пословица „Ела зло, че без теб ще е по-зле“. Тоест, знаем , че се нарушават конституционните разпоредби, че демокрацията е фасадна, че властта е корумпирана и не е подотчетна на избирателите и т.н.; но заради добрите намерения (!) нека да си затваряме очите.

При първо приближение инициативата „ББ“ за тотална, поръчана и контролирана от него проверка на приватизационните сделки през изминалия четвърт век е едно добро намерение. Но то е откровено, крещящо нарушение на правовия ред! Ще замълчим ли и сега?

Надявам се да бъда разбран правилно: не съм против подобни проверки, а твърдо „За“, стига да са конституционно легитимни. Нито пък очаквам опозицията, след като преодолее първоначалното вцепенение, да излезе с конструктивна алтернатива. Нейната съвест , специално по проблемите на криминалните приватизации, е доста замърсена и това не и позволява да мисли и действа , ръководейки се приоритетно от националните интереси.

Надеждата е в гражданското общество. Колкото и замряло да е то, стреснато от мизерното си съществуване, властовите и корпоративните репресии, ограничения достъп до средствата за масово осведомяване!

 Но друг път към Истината няма!