Контролираният растеж, синята и зелената икономика

проф. Кръстьо Петков

Информация и доклад от международен форум

В началото на октомври 2016 г. по инициатива на Съюза на българските икономисти и с подкрепата на Фондация "Фридрих Еберт" се проведе двудневна дискусия по авангардните теми за контролирания/ смирен растеж (DeGrowth), приемствеността и различията между синята и зелената икономика. В дискусията взеха участие български и германски експерти. Техните презентации се съхраняват в архива на СИБ и фондация „Фридрих Еберт“ и са качени в интернет за общо ползване и по-нататъшни дискусии.

За целта да се ползва следният линк:

<iframe src="https://onedrive.live.com/embed?cid=83011A701862CF27&resid=83011A701862C..." width="165" height="128" frameborder="0" scrolling="no"></iframe>

 

 

***

ОБОБЩАВАЩА ИНФОРМАЦИЯ

 

Относно:

Проведен форум от Съюз на икономистите в България /СИБ/

С  подкрепата на Фондация „Фридрих Еберт“, Бюро България

на тема:

 

"КОНТРОЛИРАНИЯТ РАСТЕЖ (DeGrowth)  И СИНЯТА ИКОНОМИКА: СЛЕДКРИЗИСНИ ПЕРСПЕКТИВИ В ЕС И БЪЛГАРИЯ“

 

В двудневната конференция, проведена на 6 и 7.10, 2016 г., взеха участие над 50 експерти по макроикономика, зелена икономика и регионално развитие от четири университета и академични институции в България, както и представители на бизнеса, синдикатите и консултантски фирми. Специален гост и ключов говорител по темата беше проф. д-р Дитер Флемиг, Изпълнителен директор на логистичната мрежа „Инфраню“, Германия.

По единодушна препоръка на участниците и организаторите на форума беше подготвена Обобщаваща информация за дебатираните проблеми и застъпените становища в хода на оживената дискусия, която предоставяме на вниманието на отговорните държавни институции в България.

 

***

 

Актуалност на темата и нейното значение за националното управление

на устойчивото развитие и екологичните иновации в България

 

Безспорно темата на експертния форум  е авангардна - като постановка и малко позната на специалистите от практиката у нас. Рискът, който поеха инициаторите на форума се оправда – в него с конкретни разработки, анализи на емпирични изследвания и сравнителна икономическа и еко-статистика се включиха български експерти, инвестирали в тази перспективна проблематика.

 Следователно, България разполага с научен потенциал за ускоряване и разширяване на дискусиите и обмена на мнения с други страни от Европа, за да скъси дистанцията с тях в областта на обучението и практическото управление.

 Още във встъпителната презентация на проф. Флемиг се подчерта, че България има шанс да се поучи от опита на напредналите страни в ЕС (Германия, Дания, Белгия, Франция и др.), които залагат на концепцията за отрицателния/ контролиран растеж и синята икономика, за да постигнат нов тип устойчиво развитие - икономически ефективно, щадящо екосистемата и социално справедливо.

По-конкретно, това са сравнителните анализи, дело на висококвалифицирани български професионалисти, за:

-плюсовете и минусите на контролирания растеж и синята икономика;

-идейните и вече реализирани проекти за енергоспестяване, с отчитане на природно-климатичните дадености, на водните ресурси и на спецификата в икономическата и финансова ситуация в България;

-предимствата на трансграничната и регионална клъстеризация – генератор на индустриални, енергийни и еко-програми;

-иновативни проекти за банкови инвестиции в зелената и синята икономика /примерът на Швейцария и паралели с България/;

-промените в т.нар. зелено потребление  сред различните социално-демографски групи в България;

-икономическото моделиране на иновациите в енергийния сектор;

 

Всички презентации по посочените теми се съхраняват в архива на СИБ и фондация „Фридрих Еберт“ и са качени в интернет за общо ползване и по-нататъшни дискусии.

 

Спорните въпроси

 

В хода на обсъжданията и многократната размяна на мнения , в т.ч. с представителя на Германия- проф. Флемиг, се очертаха известни различия в интерпретацията на  подтемата за зелената икономика - в контекста на придобиващата широка популярност концепция за синята икономика, както и по отношение на контролирания растеж.

 

-На първо място, част от макроикономистите и специалистите по енергийна ефективност, с опит в практиката, застъпиха становището, че зелената икономика има потенциал за развитие у нас и не бива да се ограничава и/или противопоставя на инициативата/движението за синя икономика /каквато тенденция има и в международен аспект/.

 

-На второ място , между активисти и експерти по зелени иновации и проекти, от една страна, и енергийни специалисти, от друга страна, бяха изказани различни/несъвпадащи мнения за чистотата, безопасността и перспективите на ядрената енергетика в ЕС и в България.

 

-На трето място, изказаха се съмнения за целесъобразността , икономическата ефективност и екологичните ефекти от бурното разширяване на полето на приложение на ВЕИ – направление, в което България е на челно място в паневропейската конкуренция.

 

Бихме оценили по достойнство готовността и на други специализирани институции и НПО, които в близко бъдеще биха се включили в по-нататъшното обсъждане на формулираните спорни/открити въпроси - в контекста на общата тема за контролирания растеж, синята и зелената икономика.

 

Препоръки

 

А. Към държавните институции / МОСВ и други специализирани ведомства/:

 

-Да се организират експертни срещи с участие на представители, които работят в областта на контролирания растеж , синята и зелената икономика от европейски държави, с доказани резултати от експериментите и инициативите и с подкрепа на националните и регионални органи на управление;

 

-Да се организират курсове и семинари за обучение на представители на държавните и общинските администрации, за да придобият знания и квалификация за иновативни макроикономически и еко-програми, като се насърчава и трансфера на челния европейски опит;

 

Б. Към академичните институции /специално към МОН/

 

-Да се организират периодично срещи за обмен на опит в преподаването на знания и умения за работа на студентите и включените в обучението на възрастни в иновативнатапредметна област на контролирания растеж, синята и зелената икономика;

 

-Да се насърчава между-университетската интеграция в посочените тематични области, в.т.ч. издаването на общи учебници и учебни помагала;

 

-Същият подход да се приложи и за иницииране на транснационални между-университетски инициативи и програми за обучение в рамките на ЕС.

 

В. Към кредитните институции в България чрез посредничеството на
Асоциацията на банките в България

 

- Да се стимулира създаването на иновативни кредитни продукти за финансиране на инвестиционни проекти за „зелена/синя икономика“ и с цел преодоляване бъдещия недостиг на външни финансови източници чрез средства от Европейските фондове;

 

- Да се приложат в България добрите пазарни практики и действащи кредитни продукти на международни финансово-кредитни институции в областта на финансирането на инвестиционните проекти за „зелена/синя икономика“: Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка и др.;

 

- Да се приложат в България чрез посредничеството на кредитните институции добрите пазарни практики и вече разработени банкови продукти от банковата практика в Швейцария при финансиране на иновативни инвестиционни проекти за „зелена/синя икономика“;

 

- Да се организират курсове и семинари за обучение на служителите на кредитните институции с цел придобиване на нови знания, умения и квалификация за иновативни инвестиционни проекти за „зелена/синя икономика“ и синергията им с кредитните институции;

 

- Да се разработят банкови кредитни продукти за финансиране на инвестиционни проекти за „зелена/синя икономика“ в сътрудничество с „банките-майки“ и други дъщерни кредитни институции от едно „банково семейство“ в региона с цел унифициране на банковите продукти
(един и същ „зелен/син кредит“ да се предлага във всички дъщерни банки на банката-майка ако са разположени в близки/съседни географски ареали);

 

 

 

-----------

 

 

 

София

Октомври, 2016 г.

 

 

***

 

 За инициаторите и организаторите на експертния форум:

 

Проф. Кръстьо Петков,

Председател на УС на СИБ

 

Регине Шуберт,

Директор , Бюро България на Фондация „Фридрих Еберт“