In Memotiam: Напусна ни Григор Градев

проф. Кръстьо Петков

Вчера, на 13.11.2016 г. на Централни гробища в София, беше погребението на Григор Градев. Той почина в Женева на 6 Ноември през нощта, сполетян от неизлечима болест. Загубата на Григор - един от най-известните представители на възроденото синдикално движение в Европа и България, е огромна. Болката за неговото семейство и близки приятели е непоносима. Пред паметта на Григор Градев се поклониха десетки негови съратници от България и чужбина - от МОТ и ЕКП, от Профсъюзния институт в Брюксел, от десетки международни и национални синдикални федерации, от университети и изследователски центрове.

По-долу публикувам своето прощално слово, произнесена на траурната церемония (Кръстьо Петков)

 

***

Скъпи Росица, Милена и Катя!

Скъпи близки, приятели и съподвижници на Григор Градев!

Днес се разделяме с Григор Градев, наш дългогодишен колега и изключителна личност. Той притежаваше рядко срещани качества на личност и професионалист:

  • беше Човек с богата душевност, искрено съпричастен към страданията и болките на другите;
  • беше високоинтелигентен,  надарен от природата и Господ с умение да общува с хората от неговата среда, чиято привързаност към неговата житейска философия и професионална кауза беше неподправена;
  • беше се изградил като ерудиран експерт в синдикалното движение, като надграждаше своята подготовка като историк с богати и впечатляващи познания в областт на икономиката,индустриалните отношения, геополитиката, народностната психология.

И всичко това - съчетано в една личност, вградено в нейното професионално всекидневие и духовно общуване.

Григор се отдаваше на своята кауза на възродения, самообогатяващ се синдикализъм без остатък - до такава степен, че не му оставаше врме да се погрижи за себе си!

Загубата за неговото смейство е огромна, неизлечима. За мен тя е непоправима, защото се разделям с Човека, който беше мой най-добър прятел и съратник почти четиредесет години. Заедно изжвяхме трудни времена, търсихме изход от сложни ситуации, поставяхме на изпитание готовността си да доказваме своето съпричастие към социалните очаквания  на хората:

  • Гриша влезе в моя екип в Профсъюзния институт в началото на 80-те години и, още като незавършил студент, се включи в международните проекти, които се реализраха в нашата обновяваща се академична общност;
  • Той беше един от първите Строители на КНСБ-  уникален пример на успешен социален реформизъм, който превърна бившите казионни профсъюзи във влиятелна сила, призната у нас и в чужбина;
  • след впечатляващ старт в работата си като съветник на председателя на КНСБ, Григор беше поканен да се изяви на международното поприще - като помощник на генералните секретари на ЕКП Емилио Габальо и Джон Монкс;
  • паралелно пое отговорността да бъде мисионер на идеите за трансформация и модернизация на профсъюзното движение в Източна Европа и Западните Балкани;
  • беше избран за Изпълнителен секретар на Паневропейския регионален съвет, обединяващ национални конфедерации от над 20 страни на континента.

Тази успешна кариера, тази впечатляваща демонстрация на интелектуален капитал и организационен потенциал ни дава повод да се гордеем, че Григор е българин, продукт на кадровата школа на КНСБ, чиято дейност е призната в десетки страни в Европа.

Често се говори, че няма незаменими хора. Не съм съгласен - случаят с Григор Градев ме кара да мисля, че празнотата, която се отваря след неговата смърт няма как да бъде запълнена от други - функционери с рутинна подгтовка и конвенционален светоглед.Затова ви призовавам да го помним завинаги и да се вдъхновяваме от неговия пример.

Поклон, дълбок поклон  пред светлата памет на Григор Градев!