След оставката на правителството - накъде!

Д-р Александър Трифонов

Неясната съдба на икономическите закони

 

                Еуфорията от президентските избори полека ще отмине. Суровата действителност няма да спре обаче да нанася  шамари на представителите на властта.  Кой и как ще се настани в управлението, не е ясно. Но що се отнася до законите,от които зависят просперитета на икономиката и благоденствието на хората, там сме на ръба на хаоса.

1. Причините за калпавото законодателство

1. 1. Продължават да се бълват закони без оценка на въздействието, съгласно Закона за нормативните актове( ЗНА), който е в сила от 4.11. т.г.

Злополучната Наредба за прилагането на глава Втора от този закон    „Оценка на въздействието на нормативните актове“ се роди като недоносче – след 2 месеца обществено обсъждане, все още няма работещ вариант. В същото време избирателно ( без обяснение и аргументи) бяха правени корекции. Оказва се, че промените се правят от самия вносител, защото няма средства за изработването на такива оценки от независими организации. Парадоксът е, че дори депутатите ще трябва да си плащат от собственото възнаграждение, ако искат да бъдат инициатори на нормативни актове;

1.2. Няма заложен поне минимален срок на действие на съответния нормативен акт, за да се гарантира  елементарна устойчивост на обществено-икономическите регулации. Причините за това се коренят във всеобщото съмнение ( сред всички политически партии ), че нормативните актове по принцип не са съвършени и ще се подобряват при тяхното прилагане. Не се търси никаква отговорност  от съставителите на нормативния акт; доколкото има такава, тя се размива при обсъжданията. Получва се така, че парламентарната зала играе ролата на институция за опрощение на некомпетентността на нормотворците;

 

2. Два фрапиращи примера

2.1. Случаят с държавния бюджет:

В него са заложени тясно-ведомствени цели и политики, като всяка партия си е избрала някакъв приоритет и води борба за неговото реализиране, за да  запази авторитета пред своите членове. Това води до излишни и времегубещи словесни усуквания, до еквилибристики и компромиси, които в крайна сметка са в ущърб на населението;
В нито един бюджет досега, вкл и в този за 2017 г. няма видими критерии, които да гарантират устойчивото и ускоряващо се икономическо развитие на страната. А условие за това е високотехнологична национална икономика ( не икономика на ишлеме , както е сега).

Преките чужди инвестиции са само един от инструментите за намаляване на безработица и формиране на производствената база, но те не носят висока добавена стойност, с която да се пълни държавния бюджет;

2.2. Казусът, по-точно кашата, със закона за концесиите.

Въпреки натиска от правителството за бързото му приемане, след закъснялата му разработка, последваха критики в парламентарните комисии; при дискусията в парламентарна зала той забуксува на чл. 35 ( от общо 200 ) в Правната комисия. Не се използваха планираните 873,2 мил. лева в МРРБ за ефективно управление на държавната събственост чрез концесии и публично-частно партньорство. Причината за това е може би необмисленото въвеждане в закона на т.н. несамофинансиращи се концесии, чрез които законно може да се източва дължавния бюджет. В същото време се отменя закона за публично-частно партньроство, при който се предвиждаше интегриран подход, а именно - да се развива  от частния партньор пакет от дейности (чл. 9 от ЗПЧП); което би позволило без да се вреди на държавния, респ. общинския бюджет,  да бъдат решавани проблеми от обществен интерес.

 

3. Какъв е изходът?

Според мен, като се смени подхода в законотворчеството, а слабостите да се заменят с други, радикални и ефективни от социално-икономическа гледна точка.

 

3.1. Всичко зависи от точните и обективни изводи:

Първият извод е, че бюджетът продължава да се прави по стандартния исторически и политико-ориентиран подход. Няма модел за проспепиращо развитие и растящо благосъстояние на държавата – прилагат се временни и спекулативни мерки за конюнктурно решаване на възникнали диспропорции и разписване на розови надежди за населението за запазване на социалния мир.

Вторият извод: Очевидно държавата не желае да даде пример как би трябвало да се решава проблемът с балансираното  развитие на производствената инфраструктура на отделните региони на страната. Подхвърлят се стратегии без финансово осигуряване, подходи като реиндустриализация на фалирали предприятия от миналото и т.н. Априори е известно, че много скъпо струва реанимирането на загубили своята продуктова структура, пазар и специалисти производствени мощности. Държавата трябва да влезе в ролята на предприемач/инвеститор като търси партньори, с които да модернизира и направи ефективна производствената инфраструктура. След като тя заработи, държавата може да продаде своя дял и при това да спечели от инвестирания финансов ресурс.

Третият извод: продължава порочната пактика - закони, които засягат икономическат асфера да се правят от юристи, без икономисти.  Трябва да спрат експериментите и упражненията с българската икономика от наши и чуждr „експерти“ и "загрижени" политици. Трябва да се търси и използва експертизата на  доказалите се  български специалисти – икономисти, учени.

Четвърти извод: Продължава да се прилага инструмента на субсидията за поддържане жизнения статус на общините, което не лекува, а временно измества часът на смърта.Като се има предвид, че след 2020 г. няма да има грантове от ЕС, то крайно време е в бюджета да намерят място субвенциите. Тоест, държавата да предоставя на общините финансов ресурс ( безлихвен, но възвръщаем) на база на:

- договори между общините и Министерството на финансите;

- финансово аргументирани проекти за развитие на икономиката, а не на база повишаване на данъците и намаляване на разходите за издръжка;

 

3.2. Заключителна препоръка: как да се смени парламентарният подход?

Всяка специализирана парламентарна комисия трябва да има право да внася нормативен акт на второ четене в парламентарна зала, а не само правната комисия. Сегашната практикаводи до диктат/върховенство на една комисия над другите. Така ще се гарантира повече компетентност и отговорност от всички специализирани комисии.

 

15.11. 2016 г.