Стратегия на костенурката във време разделно

Проф. Боян Дуранкев

Статията е публикувана в "Стандарт.нюз"

 

***

 

Растежът за България е въпрос не само на стратегическо излизане от позициите на традиционната "черна овца", хронично заседнала на последното стъпало на социалното и икономическото развитие в ЕС, но и на оцеляване като страна. Последният си е последен, с каквито и ласкави думи да го окичиш. Но "трайно последният" обикновено възпитава недоверие в по-доброто бъдеще и логично се напуска от по-младите хора.

 

Именно мястото на последен поставя пред управляващите две сложни изисквания: 1. Да постигнат "изпреварваща динамика" по отношение на света; 2. Да достигнат "догонващо развитие" на другите страни в рамките на ЕС.

 

Махайте борда, ще гладуваме до последно!

Кольо Парамов

17.03.2016, Фрогнюз.бг

 

През месец септември 1996 г. спорехме с Ан Макгърк за необходимостта от въвеждането му. Ние, които работехме в БНБ бързахме, защото ни интересуваше паричното обръщение и необходимите оборотни пари, а не утопиите и мечтите на Жан и Гечев. Например ако шефа на управление „Емисионно в БНБ” г-жа Нацева не бе поръчала през май 1996 г. купюрът от 50 000 лв. – нямаше да имаме дори необходимите брой банкноти при курс 1: 3000 лв. за долар. При спора ни с Макгърк, тя веднъж по много особен начин призна, че е било по-добре да видим как борда би проработил в България, за да направят в МВФ сравнителните бази с Русия. Явно фалита в Русия година по-късно е бил програмиран, а въвеждането на българския валутен борд се оказа като експериментална площадка.

Масовото преселение към Европа - причини и следствия

Проф. Иван Ангелов - член-кор. на БАН

Масовите миграционни потоци могат да се ограничат само ако се отстранят причините, които ги пораждат!

 

            За да разберем едно явление трябва да го изследваме комплексно – от първопричините до крайните последствия. Опознаването на причинно-следствените връзки позволява да се разбере дълбоката същност на явленията и да се намерят ефикасни решения на проблемите, които те пораждат.

1. Причините

            На 2 септември 2015 г., когато публикувах в ДУМА статията „Миграционния пожар трябва да гасят тези, които го запалиха”, се

Масовите фалити: след бизнеса и домакинствата дойде ред на общините!

проф. Кръстьо Петков

 Още преди да е приключило първото тримесечие на финансовата 2016 г.,   в националния и местните бюджети се отвори нова черна дупка. Според официална информация на МФ, в над 30 общини са натрупани 213 милиона лева просрочени задължения. Съвкупният дълг се измерва с астрономическото число от 1,2 милиарда лева. Ситуацията е кризисна и изисква специално управление за преодоляване на надвисналия риск от тотален бюджетен срив.

Трябва ли да ни изненадва този обрат на събитията в сферата на публичните финанси? 

За независимите експерти изненада няма. Още преди две години Съюзът на икономистите в България алармира МФ и правителството за надвисналата опасност (цитат от експертизата на СИБ, изпратена до МФ)

Докладът на ЕК за дисбалансите крещи на тема "заетост"

Петър Ганев

Статията се препечатва от сайта на ИПИ, 11.3.2016

***

Европейската комисия наскоро публикува доклада си за макроикономическите дисбаланси в България за 2016 г. (виж доклада на ЕК и коментар на ИПИ по процедурата). Докладът е изключително пространствен и повечето хора се изгубиха в морето от засегнати теми. Ето поне три извода, над които си заслужава да се замислим.

Икономическият растеж у нас след кризата изостава и не догонваме "връстниците" в региона

За руската опасност, путинизацията на България и движението на Варуфакис за гласност и перестройка в ЕС

Валентин Хаджийски

 


Статията е публикувана на сайта "Гласове", 28.02.2016

***

Защо около идиотското решение на НС с участието и на БСП за временна комисия, която да провери за „намеса на Турция и Русия“ във вътрешните работи на България се вдигна такава олелия? Нали недоверието към 43-тото НС е в най-добрия случай три към едно спрямо доверието? НС е обект на почти всеобщо презрение, символ е на корупция и „реакционност“ в Хитлеровия смисъл – на безсмислието, фалша и бездушието на парламентаризма. Олелията няма нищо общо с НС само по себе си, тя е заради приравняването на Путин с Ердоган – грешната и тъпа идеологема на сините.

Примерът с държавните политики в образованието

Проф. Духомир Минев
БАН

Статията се публикува съгласно версията в "Гласове",  21.2.2016

***

Обсъждането на ролята на държавата за постигане на развитие може да протече в две посоки: каква би трябвало да бъде (би могла да бъде) тази роля или каква е реалната роля на държавата. И двете са важни, но моята професия ме насочва към втория, който освен това може да посочи реални стъпки за подобрения.
[Примерът с държавните политики в образованието]
Питер Брьогел Стария – Вавилонската кула, 1563, масло, Kunsthistorisches Museum, Виена

РАЗДЕЛЕНИТЕ ГРАЖДАНИ В „ОБЕДИНЕНА“ ЕВРОПА

проф. Кръстьо Петков

 Гражданският евроскептицизъм надделява! Какво ни чака занапред?

 

Заглавието и подзаглавието на настоящия (вторичен) анализ са провокирани  от констатациите и изводите от Емпирично социологическо изследване , проведено по инициатива на  фондация „Фр.Еберт“  . Ето неговата кратка  визитка:

Pages