Българската олигархия не дава нищо за ръста на брутния вътрешен продукт

На 4 юли се състоя дискусия по проблемите на заетостта, организираната от президента Георги Първанов.

В свое изказване на дискусията проф. Кръстьо Петков предложи НСИ да изготвя кризисна статистика. Според него е важно да има статистика на дълговете и статистика на фалитите.

20100704a.jpg

Той посочи, че българската олигархия не дава нищо за ръста на брутния вътрешен продукт, а според него, част от „сивата икономика" заслужава поощрителни мерки.

„Хем сме най-бедните, хем, обръщаме най-малко внимание на бедността", каза проф. Петков. Той предложи следващата дискусия, която организира президентството да е на тема „Бедност и социално изключване".

Предложението беше прието от държавния глава. (по информация на Агенция КРОСС)

Банкерите са глутница вълци!

Китай изкупува банки на килограм! Китайски топ банкери са дали заявки за закупуване на банки в България. Китайските интеститори проявяват интерес към УниКредит Булбанк, най-голямата банка в България по размер на активите, а също и към Райфайзенбанк. Китайците са имали работна среща и в БНБ, след която ръководството на УниКредит Булбанк е запознало китайските банкери с икономическото развитие и състоянието на страната. За официалния обяд в чест на гостите е бил нает президентският апартамент в "Грандхотел София”!

 - Проф. Петков, в специален анализ, който ни изпратихте от Брюксел, алармирате, че ако не се промени банковия сектор у нас има вероятност Китай да закупи гръцките банки, чийто клонове са преобладаващи у нас…

- Аз сложих в скоби тази алтернатива. Просто, като повод за размисъл и като предупредителен сигнал към българските държавници. При моите срещи в Брюксел и в Берлин, в това число и с хора от финансовите кръгове, стана ясно, че Китай се активизира изключително много на европейския континент. Кое кара Китай да прави това - отслабената европейска икономика, тресящата се европейска валутна и финансова система , както и динамиката на чисто китайските интереси.

Първанов готви подобрен вариант на НДСВ и ГЕРБ

Срещата Борисов-Първанов ще се състои на изборите. Това заяви проф. Кръстьо Петков, председател на Обединения блок на труда /ОБТ/, в предаването на Георги Коритаров „Свободна зона" по ТВ+. Петков е на мнение, че президентът Първанов готви подобрен и модернизиран вариант на НДСВ и ГЕРБ, изтъквайки приликите с личността на лидерите им.

„Времето на симпатиите" отминава и ето защо е най-добре проектът „Първанов" да остане граждански и да се подкрепя от отделни организации и структури, вместо непременно да се превръща в политическа партия. Според Петков, НДСВ и ГЕРБ са направили грешка, превръщайки се в партии, защото това е довело до отчуждение на техните симпатизанти.

НАП е тормозила български моряци

Комисията за защита от дискриминация след сигнал, който подадох заедно със съюза за защита на моряците и присъединили се моряшки съпруги преди няколко дни постанови, че НАП е осъществявала тормоз върху български моряци и техните семейства, моряци които са плавали под чужд флаг.

Това е ставало когато са правени ревизии, без да се спазват правилата и да се съобразят с международни споразумения, а те са: Когато един моряк работи за кораб от чужда държава и България е сключила споразумение за избягване на двойното данъчно облагане, неговите доходи не подлежат на допълнително облагане в България.

Снимки от Берлин 2010 г.

Премиера на книгата на журналистката от "Дойче Веле" Румяна Таслакова: "Две десетилетия преход: България през погледа на германски дипломати"

Мястото е Български културен център в Берлин, събитието е на 25 май. Книгата се издава на български и немски езици.

berlin-2010-1.jpg

Българската банкова дилема

Ефектът на доминото

Когато икономиката е в траен растеж, банковите институции се наслаждават на паричен комфорт. Спестяванията растат, междубанковите сделки текат интензивно, капиталовите пазари разполагат с ресурси в излишък, бизнесът и домакинствата имат широк кредитен достъп. До самото навечерие на глобалната финансова криза конкуренцията във финансовия сектор се подхранваше главно от дериватни/спекулативни сделки, а банките се надпреварваха в привличането на клиенти – кредитополучатели /колкото повече, толкова по-добре/.

После всичко се срина, следвайки ефекта на доминото: ипотечните балони се пукаха един след друг; ликвидността се оказа верижно застрашена; дълговете на мега корпорациите и на цели държави придобиха астрономични размери; фалитите и бейл-аутите зачестиха.Над целия банков бизнес / в т.ч. над не-банковия/сенчест сегмент/, легна сянката на съмнение и недоверие: между контрагентите в рисковите операции; между гражданите и банките; между политическите и финансовите елити.

Проблемът с доходите и безработицата ще е най-тежък след октомври

Проф. Петков, още преди месец заявихте, че България е пред фалит. Ще го предотвратят ли антикризисните мерки, приети от правителството ?

Този пакет от мерки не може да бъде антикризисен, защото той има за цел да закърпи бюджета - да понапълни дупката, която се отвори в приходната част, да ореже някои от разходите, специално в сферата на публичната администрация и да се въведе една по-голяма финансова дисциплина. За 3 месеца се натрупаха близо 2 млрд. недостиг. Но нищо от това не произвежда, не мотивира и насърчава бизнеса и реалния сектор да се задвижат напред, нито пък стимулират потреблението. Обратно, той свива потреблението. На мен не ми е ясно как така наречените ни пазарни фундаменталисти, техният покровител проф. Стив Ханке от САЩ, който и днес се произнесе по въпроса, Симеон Дянков, твърдят, че България се стабилира и започва да излиза от кризата в момента, в който са приети тези мерки.

Мълчанието на вълците погребва икономическите досиета


Има ли воля държавата да отвори тайните на прехода?

В началото на април Frognews.bg публикува за пръв път изготвения през есента на 1996 г. доклад от МВР за източването, разграбването и фалита на българските банки. Той стана популярен като доклада „Добрев” и бе видят от над 180 хил. читатели на сайта. Публикацията бе опит да се надникне в тайните на икономическите досиета на българския преход, за които президентът Първанов отвори пръв дума. След месец мълчание от страна на държавните институции, партиите и неправителствения сектор, Frognews.bg подновява дебата с двама икономисти – левия проф. Кръстьо Петков, ръководел синдиката КНСБ след падането на комунизма и десния - Рачо Петров, участвал в изпълнителната власт на първите демократични правителства и внук на българския премиер, генерал Рачо Петров, оглавявал кабинети през периода 1901-1906 г.

Съществуват ли икономическите досиета?

Рачо Петров: Аз не мисля, аз съм убеден, че икономически досиета няма и никога не е имало. Ако съществуваха, просто щяха да бъдат кауза – пердута за хората, които достигнаха до икономически мощности, до производствени мощности, от които те не разбираха даже и една десета от процента на получените възможности.

Проф. Кръстьо Петков: Рачо Петров е бил вътре в машината на изпълнителната власт и може да говори с факти. А в нашето говорене факти, които са проверими често липсват. Но основната идея, от която тръгва разговорът ни е може ли докладът „Добрев”, както го наричат вече, да бъде началото за разкриването на тези досиета. Така в рамките на един обозрим период да се отварят всички скрити по рафтове, каси, мазета и т.н. аналитични архивни и документални източници. Ако това стане, тогава отговорът на въпроса има ли икономически досиета трябва да бъде по-скоро „да, има” , само че трябва да ги намерим, отворим и прочетем, да ги систематизираме и да ги превърнем от информационни източници пръснати на различни места в нещо, което е подредено и което може да се ползва, за да има резултати.

Опасен непукизъм на фона на общоевропейската криза

"Ако правителството не встъпи в ролята на конструктивен спасител на нацията, да не се губи никакво време, да се обърнем към МВФ и да се върви към предсрочни избори."


В медиите властва изключително опасен и приспивен консенсус, че у нас всичко е наред, въпреки задълбочаващата се глобална финансова криза. Българското правителство недооценява мащаба на проблема, нито реалните ефекти върху икономиката

Лондон, проф. Димитър М. Иванов, специално за Bulgaria News | 2010-05-17 09:00:00

Свидетели сме на една дълбока, остра и продължителна дългова криза в Гърция и в цяла Европа, която независимо от своя ранен стадий е едно по-нататъшно задълбочаване и ескалиране на глобалната финансова криза. Далеч не е случайно, че днес в Der Spiegel, нормално твърде сдържаният президент на Европейската Централна Банка, Жан-Клод Трише възкликва, че финансовите пазари и икономиката се намират "в най-трудната от Втората Световна Война ситуация"?
Обясненията, които се дават у нас за дълговата криза в Европа са противоречиви, некомпетентни, опасно манипулирани, далеч от истината, скриващи задаващата се икономическа катастрофа. И това засилва у всеки чувството за изоставеност, за липса на силна държава; на честно управление, на способни политици, които да водят напред хората в тези сложни за цял свят времена.

Pages