Бизнесът и средната класа - жертвен агнец на чуждите банки

Анализът на Любомир Христов е публикуван на 11 юли 2010 г. в сайта finance5.bg

Лихвата по ипотечни, потребителски и бизнес кредити - колкото и когато каже банката СЛЕД като си подписал договора. Това е мината, заложена в промените на Закона за кредитните институции, одобрени от Министерския съвет на 7 юли 2010 г. Тя се съдържа в новата алинея 3 на чл. 58 от Закона. В проекта четем: „(3) В случаите на увеличаване на лихвата ... по кредит, банката уведомява клиента ..., преди влизане на промяната в сила, като посочва размера на променените погасителни вноски.”

Текстът е опасно двусмислен. От една страна е не просто чудесно, но етично и нормално като клиент да бъда уведомяван предварително за важни промени по вече отпуснатия ми кредит. От друга страна текстът внушава, че няма нищо по-естествено от това банката да реши да промени лихвата след като е отпуснала кредита. Така се и обяснява новия текст в пресата “… ако банката реши да променя лихвата по кредита ви, ще трябва, преди това да е факт, да ви информира”. Ето това не е нормално и e потенциално вредно и опасно. След като сме подписали договор с банката, тя може и трябва само да изчислява лихвата, нo не и да решава за промяната й.

Законът за кредитните институции се отнася за всички видове кредити. Какво може да означава този текст за ипотечни, потребителски и бизнес кредити? Вносителят, Министерството на финансите, не мотивира този текст по никакъв начин.

Ако за мотивите можем да гадаем, последиците са кристално ясни 

Въже на шията на длъжника,

което банката може да затяга своеволно. Как? Клопката е в събирателния термин “лихва”. Върху променливата лихва могат да влияят както фактори, независещи от кредитора, така и такива, които зависят от него. Първите са основание за промяна в лихвата по действащ кредит. Вторите – не. Но текстът не отделя сеното от сламата.

Към независещите от банката фактори се отнасят, например пазарният индекс (СОФИБОР - за кредити в левове, ЮРИБОР - за кредити в евро), влошаване на кредитния рейтинг на страната или повишаване цената на защита от българския риск (CDS – Credit Default Swap). За подобни промени банката няма как да уведоми длъжника предварително, защото тези промени не зависят от нея и тя не може да ги знае отнапред.

Банката може да предупреди предварително за промяна на лихвата по причини, зависещи от нея. Например, повишаване дела на лошите кредити в портфейла й поради некадърно банкиране, облицоване на офисите си с италиански мрамор или пък желанието на управителния й съвет да си купи самолет или джакузи. Тези примери илюстрират абсурда на текста - те не биха били незаконни според предлаганата промяна. За повишаването на лихвата по вашия потребителски, ипотечен или бизнес кредит е достатъчно банката да ви уведоми предварително.

Какво да очакваме?

Дребният и средният бизнес, който финансира нуждите си от оборотни средства или инвестиции с банков кредит няма да бъде в състояние да направи бизнес план и да очаква печалба. Тя може да бъде изядена изцяло с едно предупреждение от банката. Нещо повече, банката - като правило чужда собственост - може да фалира своя български длъжник във всеки момент. Единственият начин да се прави бизнес е да се разчита на финансова помощ от семейство и приятели. За младите семейства ще е добре да живеят под наем. Да вземат ипотечен кредит ще е равносилно на това да купят апартамент за банката-кредитор.

Кой има полза?

Изискването за предварително уведомяване при повишаване на лихвата по кредита може да бъде полезно. То може да бъде полезно за тези и само за тези кредитополучатели, които ще бъдат в състояние да погасят предсрочно кредита си, в случай че увеличената лихва не ги устройва. С това първоначално договореният срок на кредита губи смисъла си.

Какво да се прави?

Текстът в новата ал. 3 е излишен. Възможната полза – предварителното уведомяване за повишаване на лихвата - се компенсира многократно от вратичката, която текстът отваря за едностранно, възможно необосновано от промените в пазарните условия и произволно повишаване на лихвата по вече договорени кредити. Текстът в новата ал. 3 е вреден. Той създава впечатление у обществото, че повишаването на лихвата по вече отпуснати кредити е в реда на нещата, дори когато това повишаване е по едностранно усмотрение на банката.

За да не спусне кепенци бизнеса, Министерският съвет ще направи добре да отмени решението си от 7 юли и да внесе в Народното събрание нов проект, без коментираният текст.

Отделно от това вносителят, министър Дянков - би могъл да си зададе въпроса - кой е поставил този антибизнес, антибългарски проект на бюрото му? И кой ще плаща данъци догодина? Бизнесът трябва да попита за същото.

§9 от Закона за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, който започва така: “§ 9. В чл. 58 се създава ал. 3:...” да отпадне.