Бъдещето е на гражданските формации

За да излезе от кризата България се нуждае от програмно правителство поне за две-три години

В обществото широко се обсъжда намерението на президента Георги Първанов за създаване на гражданско обединение. Като човек близо до него, запознат ли сте с тези идеи?

С идеите - да. Но не и с конкретните планове и конструкцията. Заедно с проф. Димитър Иванов от Лондон и една група експерти работим от доста години в гражданското пространство и смятам, че сдруженията на свободни граждани от различни слоеве и региони трябва да заемат по-активна роля в обществото, в това число и в политиката. По този въпрос сме говорили много пъти с президента. И сега, след като стана ясно, че той ще стартира проект и информация за него ще бъде направена на 11 ноември, моето мнение си остава непроменено - граждански формации трябва да навлизат все повече в политиката и общественото управление.

Кои ваши идеи, премислени във времето, вие бихте искали да залегнат в бъдещото гражданско обединение?

За да бъде автентично, а не да е прикритие за нови амбиции на партии и политици, гражданското движение трябва да отговаря на няколко условия. Първо, да се води и представлява от личности, в това число и лидери на мнения, а такива стават само хора, които притежават много висока професионална подготовка и отговарят на определени очаквания и изисквания за морал, колкото и овехтяло за изглежда това. Второ - то трябва да се прави отдолу нагоре, а не от горе надолу, това значи от регионите, от определени професионални и съсловни групи: да кажем интелигенцията или част от бизнеса, който е фамилен и т.н. към националните структури. В никакъв случай не бива да повтаря модела на харизматичния лидер. Да не бъде лидерска формация, в която всички слушат и се подчиняват само на един. И трето важно условие - да не води идеологически, безплодни спорове за това дали се намира вляво или вдясно. България в момента се нуждае от хора, които ще се движат около един централен стълб на мнения, свързан с преодоляване на кризата в икономиката, в социалната област, в здравеопазването, в образованието. И никакви други глупости - леви или десни решения не могат вече да привлекат хората, да ги залъжат и те да тръгнат след един водач. Ако бъдещите проекти съумеят да отговорят на тези условия, ще имат успехи, ако не, ще претърпят поредния провал.

В хода на подготовката на този проект върху какво сега се съсредоточава главно вниманието?

Не мога да говоря за движението, докато президентът Първанов не се произнесе, тъй като единственото, което зная до сега е, че той направи шест-седем дискусии. Форумите бяха интересни и бяха фокусирани върху икономиката и публичния сектор. Мога да кажа каква алтернатива предлага ГЛАС - гражданското експертно сдружение, което с проф. Димитър Иванов, Рачо Петров и други създадохме. Ние разполагаме с най-добрата антикризисна стратегия и пакет от 20 антикризисни мерки, които сме сложили на масата на президента още преди месеци. Ако желае, той може сега да се възползва от тях. Ние искаме да има национален дебат, защото само чрез него може да се стигне до работеща стратегия за излизане от кризата. Едва тогава, когато се постигне съгласие по нея тя, може да се внесе в Народното събрание, и да се изработят програми, да се търси синхрон с европейците. Второто, което предлагаме е реализацията на тази стратегия да се възложи на програмно правителство, макар и за две-три години. Разбирам каква ревност проявяват партиите. Кажеш ли програмно или експертно правителство, те подчертават, че то няма да е отговорно. Няма такова нещо! Най-саможертвеното правителство на България, както е било винаги в историята, може да бъде едно програмно правителство. Ако трябва да има непълен мандат, но поне да положи основите и да изгради моста, по който ще минем на отвъдния безопасен бряг. И третото, което предлагаме, е да се задейства механизмът за контрол на гражданите над властта. С референдум. Без периодични референдуми не може. Как може в България да се рестартира пенсионната реформа отново, ако не се направи референдум върху един или друг модел? Всички страни го направиха. Как може да има нормална, обслужваща богати и бедни, разбира се по различен начин, здравна система, ако не се направи референдум за нея? Да се допитаме до гражданите, които всички до един са пациенти. За това пледираме от ГЛАС.

Защо президентът Първанов избра именно сегашния момент, за да обяви тази инициатива?

Политиците чакат най-удобния момент. Защо не го направи миналата годна или пролетта, а чак сега? Аз съм го наблюдавал. Според мен той изчакваше в чисто психологически план най-изгодния момент и почти го улучи. Ако не беше изтекла информацията отвътре, всички щяха да научат нещата на 11 ноември. Първо хората трябваше да видят дали ГЕРБ ще ни измъкне от тресавището на кризата, както обеща премиерът. Сега на 90 процента от българите им е ясно, че това няма да стане. И започват да се питат има ли алтернатива. Такава нямаше. Сега има позитивно очакване, което наблюдавах на срещите, които направихме в провинцията. Това е свързано на право място с държавния глава, и е естествено. Българинът се отнася с респект към властта. Второ, президентът изчака да мине конгреса на БСП. Ако конгресът на БСП беше завършил по друг начин, можеше и да изчака още известно време. Но в момента се отваря огромен вакуум в пространството вляво. Той е бил председател на тази партия, обявил се е за социален президент и обръща внимание най-вече на социалните сектори. Кой знае накъде ще се люшне електоратът на БСП, ако някой не даде сигнал да издигне знамето?

Какво мислите за обвиненията, че конституцията забранява такава дейност на президентът? Между другото президентът Желев, в изказване подчерта, че това не е така, според основния български закон.

Желю Желев е абсолютно прав. Никъде в конституцията няма забрана президентът да води политически дебат, да бъде инициатор на граждански стъпки, дори ако те имат политически резултат. Той е държавен глава, не чучело да ни представя само тук-таме. Но понеже го критикуват най-вече хора, които му отнемат правото да се занимава с такива инициативи, аз искам да задам следните въпроси. Когато сегашния премиер беше главен секретар на МВР и генерал, и никъде в законите не беше казано, че в това му качество му приляга да прави гражданско движение, защо инициира ГЕРБ? Той беше активен ловец на престъпници. Работата му беше друга, а създаде гражданско движение. Сега отрича правото на президента да го направи. По-късно, когато Бойко Борисов беше кмет на София, трансформира ГЕРБ в партия (което беше грешка) и стана неформален лидер. Защо сега отрича правото на президента? Първанов заявява нещо по-различно. Той няма от какво да се опасява да бъде атакуван. Обратно, ако бездействаше и се занимаваше с второстепенни неща в момент, когато нацията боледува и икономиката загива, тогава имат основание да го попитат "Ние имаме ли президент?

Вие имате международен опит. Кажете има ли и в други държави такива движения?

Най-успешното правителство в Източна Европа, след страните - членки на ЕС, това на Доналд Туск в Полша, бе създадено като гражданска платформа. Ако беше по-бърз и бившият президент Квашневски можеше да създаде гражданска формация. Най-авторитетният политик на Чехия след промените Вацлав Клаус е инициатор, вдъхновител, реализатор на Гражданския форум. Това не е българско или балканско изобретение, а европейска тенденция.

Как ще се развият отношенията на това движение с БСП?

Аз правя разлика между БСП като членски състав и електорат от една страна и сегашното ръководство на партията. Съжалявам за това как се разви политическата кариера на г-н Станишев, но ако той се беше оттеглил на конгреса, съдбата на партията, можеше да бъде различна. Сега отделни групи от БСП по места търсят алтернатива извън своята партия. Според социолози, ако Първанов тръгне напред за изборите, между 30 и 60 процента от електората на БСП ще го подкрепи. Това е логично, като се има предвид, че е бившият председател, има два мандата като президент.

Кой очаквате да подкрепи проекта - партии, организации, личности?

Аз съм привърженик на варианта, че гражданска мрежа се гради от личности, а не от организации. Очаквам подкрепата да дойде от личности, през силни местни и браншови структури, към национална формация, която ще е движение. Тя няма да има партийна централа с човек, който поставя персонално в матрицата кое име, къде ще кандидатства.

Каква позиция, според вас ще заеме ГЕРБ?

Въпросът е какъв извод ще си направят в ГЕРБ. Ако решат "Те са нашите врагове и тръгваме срещу тях", и се изсипят компромати не само срещу Първанов, както е сега, но и срещу другите участници, ще се потвърди фактът, че България се е превърнала в суперполицейска държава. Ако обаче Бойко Борисов и неговите стратези приемат, че е добре до тях да има още една формация, с която да се конкурират, нещата ще са други. Той трябва да вземе пример от "своята учителка" Ангела Меркел, на която също не и е удобно от атаките от социалдемократите, от новата левица и от "зелените", но не се дискредитират политици. Тук минава разграничителната линия.

Интервю на Иванка Хлебарова, публикувано във в. Земя, ноември, 2010 г.