Икономически и социални мерки на кабинета "Орешарски"

Какво ще променят социалните и икономически мерки, предложени от кабинета - дискусия в предаването "Денят започва" на БНТ. Темата коментираха икономически анализатор Лъчезар Богданов и социологът проф. Кръстьо Петков.

Водещ 1: Винаги успехът би трябвало да е съпроводен с визия към бъдещето. Такава се опита да покаже кабинетът с приетия пакет от социални мерки. Това е и темата на следващия ни разговор.

Водещ 2: Нашите гости са Лъчезар Богданов и Кръстьо Петков. Добро утро.

Лъчезар Богданов: Добро утро.

Кръстьо Петков: Добро утро.

Водещ 2: Кризисен ход, който цели да успокои протестиращите или логична стъпка беше социалният пакет, който оповести кабинетът на г-н Орешарски, да започнем оттам?

Кръстьо Петков: Мисля, че по-малко и от двете, като през последните дни определено надделява факторът протести и управляващите бързат да нагласят графика си и част от мерките си спрямо това, което очаква обществото и в частност протестиращите. Аз смятам, че оттук насетне оценката ни и очакванията ни за социално-икономическия пакет не могат да бъдат извадени от контекста. Не знам дали ще стигне технологично и политическо време не само да бъдат обявени, гласувани и приложени, изобщо съм настроен доста скептично.

Водещ 2: Г-н Богданов?

Лъчезар Богданов: Аз мисля, че някои от мерките са по скоро отговор на февруарските протести, но това е в кръга на шегата. Тоест, както много често се случва, политиците и правителствата изостават, но аз искрено се надявам, че това е само някаква малка стъпка в някаква посока. И истинските промени и реформи предстоят именно, защото големият социален проблем на България се казва заетост, казва се пазар на труда и едва ли с няколко малки мерки, които тук и там променят с по няколко лева месечно за определени групи хора социалните трансфери. Тоест трансфера от бюджета към тези хора ще промени нещо радикално. Големият проблем, който трябва да се решава, е как да има повече работни места, имайки повече работни места, да има и по-високи доходи. Нещата някак си са свързани. Това е предизвикателството пред правителството. Да се надяваме то да осъзнава това, защото очевидно ще остане само с няколко такива, как да кажем кратковременни мерки.

Водещ 1: Наистина ли е толкова сериозно положението в държавата, както го описва правителството или е по скоро станалото традиционно оплакване от предишните, оправдаването на евентуални неуспехи с предишни правителства?

Кръстьо Петков: Не е традиционно според мен. Ние в Съюза на икономистите направихме обстоен анализ на ситуацията и смятаме, че от макроикономическа и финансова гледна точка тя е почти толкова тежка, колкото 1996-1997 година. За съжаление освен общата фраза „ние сме много зле, най-зле”, която беше казана от премиера, нямаме от правителството точни данни, но да започнем с фактите.

България е в ликвидна криза. От една седмица в текущата сметка сме на червено. Не стигат между 20 и 60 млн. всекидневно, за да се правят неотложните разплащания, което показва, че няма пари откъде да се вземат. На второ място, колкото и да се кълне премиерът и другите членове на правителството, че няма да ревизира бюджетът, той е ревизиран.

Трябва да се анализира и да се коригират параметрите на макрорамката според реалността. И на трето място, след дни пристига МВФ. Ще бъде и поставен въпросът за дългосрочен заем, който да подкрепи преструктурирането на икономиката. От там и да започнат да се решават тези два въпроса, за които каза г-н Богданов – проблемите с безработицата и проблемите на доходите. Така че, да, тежко е – не като при обичайна криза, а като пред катастрофа. Това е истинската оценка, която трябва да се даде. Защо не излизат, както обещаха да направят, една пълна равносметка и да кажат кога е станало това, кой е виновен, ей Богу на мен не ми е ясно.

Водещ 1: Г-н Петков, доколко е уместна тази аналогия с 1996 година, защото тогава да си припомним имаше една ужасяващо галопираща инфлация. Имаше един валутен курс, който никой не можеше да прогнозира, и тогава МВФ беше нещо като ментор на България, докато сега имаме равноправни отношения?

Кръстьо Петков: Прав сте. Аз за това казах, че почти, в някои отношения ситуацията е различна, но 1996-1997 година, да си спомним, нямахме фалит на няколкостотин фирми. Ние все още нямахме частен сектор, а сега загива най-ценното в него – средният и дребният бизнес.

Ние нямахме такава огромна емиграция и нямаше такива големи различия между отделните области и част от тях са от гледна точка на човешкото присъствие. Да, имаше хиперинфлация. Да, имаше активност на МВФ. Няма да се връщам кой е причината за хиперинфлацията, но имайте предвид, че около една година, тогава българските правителства се забавиха с въвеждането на валутния борд. Дори кандидат премиера тогава, г-н Костов и неговият заместник, г-н Божков, лека му пръст в продължение на шест месеца отказваха да приемат идеята за валутен борд, както и сега упорито се отказва идеята да се водят преговори за масивен, подкрепящ, заем за преструктуриране, извинявайте, не подкрепящ, заем за България, което ние не можем да го разберем, говоря за една група икономисти, които се занимаваме с тази цел.

Водещ 1: Г-н Богданов, наистина ли заем от МВФ е изходът пред България?

Лъчезар Богданов: Аз първо, не съм съвсем съгласен, че положението е катастрофално в тази си част. По отношение на състоянието на бюджета нещата далеч не са толкова зле. Дефицитът тази пролет е горе-долу същия като миналата година.

Безспорно във всяка политическа криза събираемостта на приходите е малко, винаги трудна, защото администрацията трябва да е доста мотивирана. При смяна на властта това не винаги се случва, но поне за момента видимо нямаме чак такова проявление, първо.

Второ, в момента България заради доста трудности, но все пак през последните година и половина известно възстановяване на стабилността, може да взима кредити при изключително ниски лихви. Тоест, ако въпросът е за някакъв ликвиден проблем е в рамките на седмици и месеци, това го видях февруари, когато тогавашният министър пред оставка или вече в оставка в този ден, при протест, при нуждата да плати земеделски субсидии, в най-лошия възможен вариант, в който искаш кредит на следващия ден, успя да намери такова финансиране, в рамките на ден, в който имаше оставка на правителството.

Така че не е това, как да кажа големият проблем, върху който трябва да се фокусира правителството. Този проблем би могъл да се случи, но той ще е следствие на това инвестициите да замрат, допълнително да се влоши положението на пазара на труда и да се създаде допълнителна политическа нестабилност. Тогава вече ще се стигне и до такава ситуация на бюджетна нестабилност. Но това ще е следствие. Това не е в момента първопричината.

Първопричината в икономически план трябва да се търси другаде. Тя е в инвестициите, тя е в пазара на труда, тя е в не функциониращата връзка образование - заетост. Виждаме, че и в момента има огромно търсене на определен тип хора с определени квалификации, в същото време има огромен брой хора, които не могат да намерят трайно работа. Изобщо други такива неща трябва да се решат. И, ако те се решат или започнат да се решават, тогава според мен проблем с бюджета не би следвало да има.

Водещ 2: Има ли свободата и самочувствието това правителство на фона на хилядите хора, които са по улиците, да предприеме тези мерки, за които споменавате? И да поговорим малко за влиянието на протестите върху икономиката, защото хората обичайно протестират в извън работно време, като че ли няма някакъв пряк ефект, но създава ли се усещане за нестабилност в държавата, политическа нестабилност у инвеститорите?

Лъчезар Богданов: Аз, ако мога пак да кажа, протести има навсякъде. Те са част от гражданското общество, част от модерните демокрации. Сами по себе си те не трябва да се разглеждат задължително като някаква политическа криза. Въпросът е доколко правителството в рамките на ситуация на протести има вътрешна убеденост, че това, което прави, е правилно и би го провело въпреки определени протести. Аз в това имам съмнение, доколко има убеденост в правителството за нужните промени, които трябва да се направят и нужните мерки, които трябва да се взимат. Тогава може да възникне липса на политическа воля, за да се направят всички тези неща, които биха подобрили състоянието на пазара на труда, биха привлекли нови инвестиции, биха облекчили бизнеса. За това не съм сигурен, но може би някой политолог трябва да повикате, да ви обясни дали вътре в партиите има воля или как се чувстват партийните ръководства, когато има протести в Министерски съвет.

Кръстьо Петков: На вашия въпрос, доколкото става дума за току-що обявените мерки, те би трябвало да се пуснат в ход, без да се влияят от протестите, защото до тук никой не протестира срещу тях по същество. Да, те са спешни, те са частични. Две неща трябва да се добавят – едното – бавят се с преструктурирането на управлението на туризма. Вече сме в активен туристически сезон. Хората в този сектор трябва да знаят при какви условия и при каква рамка ще действат. И второ, час по скоро трябва да се направят сериозните консултации по промените в Закона за енергетиката, защото той беше прокаран скорострелно, без необходимия диалог и особено с бизнеса, браншовия бизнес в този сектор.

Водещ 2: Защото наближава 1 юли и няма време за...

Кръстьо Петков: Няма време. Ние като се оправдаваме с това, така ще приемаме калпави закони. Вие го знаете това по-добре. Вече пети месец се коментира ситуацията в енергетиката. Имаше редица обществени съвети. Трябваше да се проведат за седмица - две сериозни консултации и да се пусне в ход. Но що се отнася до средносрочните, до радикалните мерки, тук без да се постигне поне минимум консенсус на национално равнище, аз мисля, че правителството не бива, а и едва ли ще е в състояние да тръгне напред с реформите.

За разлика от колегата, аз съм на почти всеки втори митинг, присъствам, наблюдавам и виждам, че енергията, зарядът, с който са заредени протестиращите, се увеличава.

И тук не става дума само за използването на демократичното право – дайте да излезем, да повикаме на улицата. Хората поставят въпроса така – или си отивате, или нещата ще станат още по-сложни. Поставен е ултиматум – или има изход от тази работа, а никой не разговаря по него сериозно.

Да се направи един кръг от преговори с протестиращите, да се види какви точно искания те предявяват за новия Избирателен кодекс и да се отива към договаряне за нови избори в разумно време.

Излязоха вече и много интересни материали, апели, разработени от два дни, върви в Интернет - тази изключително интересна харта за корекция на демократичните устои на България. Тоест има върху какво да се договаря.

И тогава мерките от средносрочен план би трябвало да бъдат преценени от гледна точка на политическата ситуация. Аз мисля, че България е в дълбока политическа криза, криза на липса на представителност и на недоверие в правителството. Това се потвърди само преди два - три дни от отговорни европейски фактори. Виждаме, че от вчера, от онзи ден вътре в самите партии, които претендират за властта, текат изключително бурни процеси. Няма вътрешна подкрепа. И едно правителство с 14 процента подкрепа и при положение, че 82 процента от българите застават зад исканията на протестиращите, как да прави реформа.

Водещ 2: Г-н Богданов, последно изречение, разбираме крайно негативна е прогнозата, която дава проф. Петков, вашите очаквания по скоро позитивни или по скоро негативни?

Лъчезар Богданов: Не съм много уверен в момента. В много посоки могат да тръгнат нещата, но абсолютно съм съгласен с това – правителство, което няма поне базово доверие, дори в собствените партии, които го подкрепят, не може да прави нищо, виждаме за всяко нещо, като се пусне някаква новина и правителството отстъпва от това, което е решило, след часове и изведнъж си сменя мнението от страх или от неувереност, че това, което прави е добро.

Видяхме го това с образованието и с няколко четива в учебниците. Ако за такъв проблем правителството отстъпва, представете си за много по-тежките и по-сериозни промени и реформи, които трябва да се правят, как то ще има увереност да прави. Така че по скоро вероятно няма да има такава воля и няма да има толкова доверие в действията си. Вероятно това означава отказ от реформи и отказа от промени.