Настъплението на петата власт. Какво става с четвъртата?

Един интригуващ въпрос витае от известно време в публичното пространство: Какво е бъдещето на традиционните медии на фона на мощното настъпление на информационните мрежи, базирани на интернет и мобилни технологии?

Технократите прогнозират, че съвременните дигитални инструменти в рамките на 1-2 десетилетия ще изместят старите източници на информация - вестници, списания, ефирни медии и др. Традиционалистите отговарят, че пространство за въздействие върху публиката чрез пресата и ефира ще има и занапред (населението застарява и не ще изостави наследените навици за потребление на новини).

Данните от специализираните изследвания също не подкрепят прогнозите за скорошно отмиране на класическите медии. Според авторитетното Европейско социално изследване (ЕСС) през 2009 г. у нас над 52% от хората в делнични дни са гледали телевизия в продължение на 2,5-3 часа ; 14,2% са слушали радио всекидневно, а 44% са чели вестници (в сравнение с 2006 г. тези стойности леко са се повишили). Така че добрите стари медии имат шанс да съхранят още известно време ключови позиции, стига да се модернизират и вземат на въоръжение дигиталните технологии (което вече се прави от водещи телевизии, вестници и радиостанции).

Опасността за тях идва от друга посока и тя вече е забелязана от активната част на гражданското общество. Пресата и ефирните медии губят доверие и привлекателност заради системни отклонения от основната си функция:

да са обективни / неутрални

посредници в информационния обмен между институциите и гражданите.

Проблемът не е от вчера. Още преди 20 години Ноам Чомски алармира, че засилващата се манипулативна роля на медиите по отношение на “обърканото стадо” (гражданската аудитория) рано или късно ще предизвика противодействие. Хората няма да търпят дълго истините за собствения им живот да бъдат скривани под “купища от добре построени лъжи” и ще потърсят своя алтернатива, предупреди известният социолог.

Такава алтернатива се роди през втората половина на миналото десетилетие. Технологично тя беше улеснена от бурното навлизане на интернет и мобилните връзки в професионалното и гражданското всекидневие. Естествената потребност на човека да знае повече, да бъде информиран за събитията и да реагира на тях, да намира съмишленици и партньори все повече се задоволява от т. нар. социални мрежи - Facebook, YouTube и др. “Фейсбук” вече има 1,5 милиона български потребители, неколкократно нарасна и броят на фирмите,

ползващи социални мрежи

Достъп до интернет пространството имат почти 40% от българските домакинства, а младото поколение изцяло превключи на модерната комуникационна вълна. Казано накратко, до влиятелната четвърта власт се оформя нов сегмент на информационно влияние, който условно можем да наречем пета власт.

Какви са шансовете на петата власт да се наложи и в политическото пространство, от десетилетия завладяно от преса, телевизия и радио?

Въпросът изглежда спорен и се коментира преди всичко от медийни специалисти. Точният отговор обаче се крие не в теоретичните дискусии и аргументи, а в реалните промени: първо, в мотивационната сфера и стила на живот на медийната аудитория; второ, в интересите на производителите на информация (инвеститори, издатели, коментатори).

Българската обществена практика вече дава достатъчно сигнали как ще се развие острата конкуренция между класическите и социалните медии за завоюване на

доверието на потребителите

Нека да припомним няколко събития през последните 2-3 години, в които пролича очертаващото се превъзходство на интернет за мобилизиране на гражданската активност.

1. Най-автентичният граждански протест у нас през първото десетилетие на ХХ век - на еколозите и студентите, беше организиран главно чрез форумите в интернет. През януари 2009 г. 10 000 младежи се стекоха пред сградата на парламента, за да поискат сметка от самозабравилите се властници. Правителството отговори с насилие и провокации; създаде се впечатление, че властта/силата е победила и обезкуражила инициаторите на митинга. Каква заблуда! Месеци по-късно интернет базираните движения отвърнаха на удара, като активираха младите и активните българи да гласуват срещу тройната коалиция.

2. Победата на ГЕРБ на летните избори през 2009 г. не се дължи само на харизмата на Борисов и масираните десанти на неговите дисциплинирани активисти както твърдят поръчкови коментатори. Приливът на гласове към ГЕРБ през последните две седмици беше мотивиран от небивалата политическа активност във и чрез интернет комуникациите.

Платформата БЪЗДАШ

улови приливната вълна в навечерието на изборите и успя да предвиди с точност до един процент резултата на ГЕРБ. Преднината се оказа смазваща и изненадваща както за победителите, така и за преките съперници от тройната коалиция. Но най-неприятно бяха изненадани социологическите агенции, чиито прогнози масово се провалиха (по тази тема вече писах в “Труд”).

3. През първата година от мандата на новото управление социалните мрежи (в съзвучие с част от класическите медии) спечелиха няколко емблематични победи срещу нерегламентирания политически лобизъм в парламента. Такъв е случаят с промените в закона за ГМО и за наркорекламата. Достоен бе и отпорът срещу опитите на властта да постави под контрол трафика в интернет и мобилните технологии.

А гафовете на членове на правителството и парламентарни босове се коментират на секундата от бдителните редакционни екипи на алтернативните сайтове, блогърите и тяхната многохилядна аудитория.

Спирам дотук, за да отправя едно послание към политическата класа: до две-три години новите информационни технологии ще се превърнат от скрито и експериментално в явно и

поразяващо оръжие  за печелене на избори

Това ще се случи независимо от предпочитанията и волята на управляващите и опозицията. Просто времето, в което “обърканото стадо” има на своя страна технологичния напредък, дойде. Аудиторията престава да бъде апатична и пасивна, тя иска да участва в избори, поръчвайки профила на лидерите и управленските приоритети. Тя със сигурност ще участва и в правенето на политиката, т. е. в процеса на вземане на решения, в текущата и крайна оценка на пърформанса на управляващите. Ще го прави , и то успешно и обективно, не само защото има в ръцете си достъпни и ефикасни инструменти, но и защото в много случаи ще е съавтор на събитията и новините.Ако тази прогноза е точна, възникват серия от още по-интригуващи въпроси: Какво се случва с четвъртата власт, след като монополът и е успешно оспорен от петата? Защо е тази бясна задкулисна надпревара сред политици, олигарси и корпоративни мрежи у нас да преструктурират и контролират класическото медийно пространство, при положение че бъдещето му е несигурно? Какво от това, че една корпоративна група ще контролира 50% от пресата, а друга - мажоритарния пакет от ефирните медии? И да спечелят новите господари с познатите прийоми следващите избори (медийна хегемония, поръчкови кампании и информационни манипулации), по-следващите със сигурност ще загубят!

Корпоративната  журналистика

за която алармира преди време Тошо Тошев, си отива не защото държавата е сложила ред в собствеността на медиите и прозрачността на инвестициите, а поради настъплението на младата, интелигентна, жизнена пета власт.Щом има настъпление, ще се създаде и плацдарм. Появата на конкурентни и влиятелни интернет базирани медийни проекти с афинитет към политиката, икономиката и правовия ред е въпрос на месеци. Тяхната поява се стимулира и от растящото търсене на непредубедени, непартизирани и некорпоративни източници набърза и обективна информация, далеч надхвърлящо настоящото предлагане на пазара. Тази промяна ще открие нова страница в прехода към т. нар. партисипативна демокрация (демокрация на участието, на ангажираната медийна аудитория). Към която всъщност отправи своите послания Ноам Чомски преди две десетилетия.

Публикувано във в. Труд на 12.08.2010