Не сме инструмент на Първанов

Визитка: Проф.Кръстьо Петков е роден на 18 ноември 1943 г. Завършил е ВИИ, специалност "Политическа икономия". Работил е в института по труда, в профсъюзния институт. От 1990 до 1997 г. е председател на КНСБ. После създава Обединения блок на труда. През 2009 г. заедно с икономиста проф. Димитър Иванов създават Национално гражданско експертно сдружение „Глас”, на което Петков е управител.

- Проф. Петков, според вас кой е най големият проблем на държавата в момента?

- Дълговият. Всеки дължи някому пари. Няма изряден платец, в това число и банките, които трябва да са коректни към своите клиенти, но се държат по един некоректен, неевропейски, а някои от тях и по измамнически начин.

Ако трябва да ги подреждаме най-много са междуфирмените задължения, където според БСК са натрупани агрегатни задължения в размер три пъти БВП на страната. На второ място идват държавните и общински задължения към бизнеса, които са за 2.5 млрд. лв. А на трето- задълженията на домакинствата. ¼ от тях заявиха миналата година, че не могат да си плащат кредитите. Лошите кредити в банките вече надхвърлиха 16%. Ето я дълговата картина на България. Това е тресавището. Там са решенията които изискват най-висок професионален капацитет, а искат и кураж. Трябваше да вземем по-рано заем от Международния валутен фонд, а сега това ще ни излезе два пъти по-скъпо.

- Увеличаването на лошите кредити може ли да доведе до срив в банковата система?

- Банките твърдят, че тяхната капиталова адекватност и цялото управление на паричните потоци дават гаранции, че това няма да се случи. Но аз се доверявам на международни експерти, които казват, че щом лошите кредити надхвърлят 12%, трябва да се вземат мерки, но у нас не се взимат. От 2008 г. в България зрее банков проблем, който се отрича и дори се крие от банковия елит и от тези, които управляват финансовия сектор на страната. 95% от банките у нас са чужди, а над 1/3 от тях са гръцки. От няколко месеца МВФ и ЕЦБ изрично ни предупреждават да внимаваме какво се случва в банките-майки. Още един проблем е изнасянето на български пари навън към банките майки чрез дивиденти. Ако се вярва, че печалбата на банките е над 400 млн. лв, то 90% от нея е изнесена под формата на дивиденти. Това са над 300 млн. лв. Но цифрата е крайно занижена, защото тук не са включени таксите, както и изнесеният капитал от резидентските влогове.

- Коя е най-голямата грешка на кабинета Борисов?

- Това е начинът по който беше конструирано правителството и изборът на Симеон Дянков за финансов министър. Проф. Димитър Иванов се изрази сполучливо, че избирайки Дянков за финансов министър, Борисов се простреля в левия крак и тръгна да управлява с един куц крак. Аз го потвърждавам. Няма как да имаш силно правителство и икономика, която успешно да се бори с кризата при положение, че стратегът на върха владее само една дисциплина - “Международна икономическа Статистика” т.е сравнява страните по някакви показатели, по методология отречена от Световната банка коя държава е по-напред, коя е по-назад. Дянков никога не е управлявал национален бюджет, не е ръководил стратегия за излизане от криза, както твърди. Той никога не се е занимавал с казус като българския – една страна с неконкурентна икономика да бъде извадена от кризата за няколко години. Дянков показа, че не се справя и трябва по достойнство да се оттегли или да бъде посъветван по телефона или със sms от премиера да го направи. От тук нататък и факири да са министри, нищо няма да се оправи. Анализатори обръщат внимание на въпроса, че едноличното управление е провален модел. Не е достатъчно да имаш харизматичен, енергичен, неспящ и храбър премиер, когато под него всичко е парализирано и чака последната му дума.


- Името ви много се спряга около политическия проект „Първанов”. Вие ли сте алтернативата?

- Ако ми бяхте задали този въпрос към края на миналата година, щях да мълча. В началото на тази година, щях да предпочета да отговоря в общ план, но днес положението е такова, че единственият отговор трябва да бъде “Да, проектът Първанов ще стане”. След като беше обявен най-общо като послание той вече няма ход назад. Доколкото познавам Първанов ще го направи по-бавно, по-предпазливо, но до края на годината ще е ясно какво иска, какво може, какво има право да прави един президент, съобразявайки се с конституционните си правомощия. Неговият проблем е да направи така, че да не бъде обвинен че играе двойна роля - и на политически лидер и на държавен глава. Що се отнася до мен и колегите от Национална сдружение “Глас” ние не крием, че сме в постоянен експертен диалог с президента. Може да се каже, че това ще е една широка гражданска мрежа, в която “Глас” ще играе ролята на водещото експертно звено. Ние сме най-добрите в сферата на алтернативните икономически и социални стратегии, няма други. “Глас” се ориентира към незабавно правене на структури с оглед на местните избори догодина, без да се чака официалното и едностранно обявяване на проекта „Първанов”. До този момент имаме заявки от 26 общини да се правят структури.


- С други думи вие сте ядрото на алтернативния проект „Първанов”?

- Ние не сме ядрото, само че политическата, предизборната работа трябва да се свърши от хора, от структури, които имат опит. Ние от “Глас” заявяваме, че управленските стратегии ще бъдат предложени от нас и те ще бъдат на европейско равнище. И сме гаранция, че няма да се включат при нас провалили се хора от изпълнителната власт, които сега отново гледат да се присламчат. А това означава смяна на поколенията. За да бъда съвсем ясен Кръстьо Петков няма да се кандидатира нито на местни, нито на парламентарни избори. Аз всекидневно работя от пролетта за да се случи проекта “Глас”. Ние не сме инструмент на Първанов, нито смятаме да го изместваме. Той си има свое виждане, смята че на изборите и след президентството трябва да влезе с разработена стратегия. Докато ние имаме стратегия и вече започваме конкретна работа. Ще поддържаме връзка и нека да видим от пролетта, след като се приеме избирателният кодекс, какви са възможностите за сътрудничество.


- Не ви ли притеснява, че Първанов е доста компрометирана фигура и дори Слави Трифонов има по-висок рейтинг от него?

- Докато си на власт имаш възможност и пари да си формираш рейтинга. Слезеш ли от власт тогава става ясно колко е истинската ти цена. Разбира се и достъпът до медиите е много важен. В първият ден, в който не е президент една част от рейтинга на Първанов няма да съществува. Но аз не го виждам като преждевременно пенсионирал се политик. Би трябвало да отдели внимание, но не като партиен секретар, не като водач на политическа формация, а като ментор, ползвайки своя десетгодишен опит като президент и още толкова като политик, за да се формира младото поколение политици. Нали той най-често повтаря, че трябва да се създават нови кадри и че създава академия. Проектът Първанов е практическата академия да се създадат нови политици. Нека да го направи. Аз работя по този начин. Ако президентът го стори и още една група 10-ина души от поколението на прехода политици работят така, до няколко години в България ще имаме политици от поколението на 30-40 годишните, които не са взети от някъде си, нито са минали през ПР-работилниците, нито през креватите на този и онзи, а са се изградили в една практическа, политическа лаборатория. Ако Първанов направи резки движения особено до и след конгреса на БСП го очаква съдбата на Желю Желев и Петър Стоянов. Под резки движения разбирам да се намеси в ситуацията в БСП или да използва следконгресната ситуация, за да приобщи бившата си партия към своя проект анблок.

Вече пет години професорът е международен пътешественик. Повечето време прекарва в Западните Балкани и бившите съветски територии по европейски проекти за икономическите преходи в тези държави. Той запален планинар и обожава Родопите. През уикендите се занимава с градинарство със семейството си. Обича да кара ски и наскоро отново се е върнал към едно от най-любимите си занимания-да играе тенис.

Десислава Николова, в. Република, 14.10.2010