Николай Шопов: Разрошени мисли

Тези мисли са просто фрагменти от нашия обществено-политически живот и нямат претенции за задълбочено и всестранно изследване на събитията, които стават в страната ни.

Мина вече година и половина от управлението на европейската партия ГЕРБ. Да сте чули кои са приоритетите на правителството за четиригодишния му мандат? Освен за строителството на магистрали и борбата с престъпността? Не че се води сериозна борба и с нея. За Бойко Борисов и подопечните му министри не съществуват проблемите в здравеопазването, културата и образованието, земеделието и индустрията, пенсиите, заплатите, безработицата и редица други отрасли.

Мисълта ми обаче е за друго. И тя е провокирана от встъпването в длъжност на Дилма Русеф. Тя обяви приоритетите на своето управление още в първата си реч: здравеопазване, образование, борба с бедността и национална сигурност.

Думата ми е за най-големия бич у нас - бедността. Да сте чули нещо от премиера или министрите по тази тема? Не. Изглежда за тях този проблем не съществува. ЕС, на който ние сме членове и толкова много се гордеем с това, си поставя за цел да ограничи бедността до социално-допустими граници.

Ние не говорим по тази тема. За правителството тя е табу. За съжаление не само за правителството. Тя е табу за социолози, политолози, журналисти, коментатори. Защо? Нали ние сме най-бедната европейска страна? Тогава защо не се говори по този въпрос? Защо правителството не прави нищо?

Да, въпросът е неприятен. Да, този проблем е трудно решим. Но все трябва да се започне от някъде, трябва да се започне работа за разрешаването му. Като го игнорираме, като мълчим и си затваряме очите, нима той ще изчезне? Не, само ще се задълбочи. Защо е така?

Защото правителството ни е некомпетентно, няма социална чувствителност. Защото смята, че това е нормално при този модел на обществено развитие. Защото по-лесно се управлява беден и непросветен народ. Но все някога този народ ще прогледне и ще каже СТИГА! Справка: Тунис, Египет, Албания. Но до там ли трябва да се стигне?

Бях изумен от едно изказване на премиера, че министрите му трябва да се мразят, за да работят по-добре и да не се съюзяват, за да въртят далавери. Съзнава ли какво казва премиера? Осъзнава ли, че издига омразата в ранг на държавна политика? Някои ще кажат, че преувеличавам. Не е така. Защото тази мисъл е изказана от премиера, а не от безотговорен гражданин. Защото в страната ни има много хора, които буквално възприемат казаното от отговорните фактори, особено от министър-председателя. Те си казват- след като министрите се мразят защо и ние да не питаем омраза?

Не искам да кажа, че престъпността расте в България само от това изказване на Бойко Борисов, но вижте вълната то престъпления, заляла страната ни. Биха се феновете на “Левски” и ЦСКА, на “Ботев” Пловдив, младежи непрекъснато се бият, следват нападения едно след друго, за да се стигне до случая в Кърджали. Отново ще кажа- не смятам, че всичко се дължи само на това изказване.

Властта трябва да знае, че употребата на гаменски език, на показните акции по телевизията, насилието, провокират хората с по-ниска култура, с първични реакции и те лесно си поддават на внушения и следват примера на бабаитите. Как хората да уважават личността, когато Бойко Борисов казва, че президента мълчи като риба, че няма да го слуша, защото той си отива и е никой. Това ли е езика на министър-председателя? Това ли е примера, който трябва да следваме?

Няколко думи за самочувствието на управляващите. И при него те демонстрират двоен стандарт. Едно в България, друго в чужбина и пред чужденците. Каква беше реакцията по повод действията на Франция по отношение на ромите? Спомняте ли си? По- ниски от тревата. А спомняте ли си реакцията на румънците? Как реагирахме ние за Шенген? Мълчахме, както казва премиера, като риби. Защо? А каква беше реакцията на румънците?

Какво да кажем за действията и държането на американския посланик Джеймс Уорлик? Никоя уважаваща себе си страна няма да позволи такова грубо отношение, арогантно вмешателство във вътрешните работи. Но ние подвиваме опашка. Сакън да не обидим американските ни приятели. Но, боже мой, кой ще ни уважава като ние не уважаваме себе си?

Много е лесно да говориш по адрес на президента, да не демонстрираш уважение, да крещиш на хилавите си министри, да се отнасяш арогантно с журналистите. Истинското самочувствие не е в грубата сила, а в мисълта, в защита на националните интереси, в отстояване на честта на държавата ни, в отстояване на позициите, а не в снижаване и мълчание.

Истинското самочувствие е в уважението на другите и на тяхната позиция, на мнението им. Другото е комплексарски бабаитлък. От него няма полза.

През последните дни Цецка Цачева за пореден път ни изуми. Подала сигнал до ДАНС да проверяват някаква гражданска подписка. Това ли е работата на ДАНС? За това ли получават заплати от нашите данъци?

Ами да им плаща Цецка след като е възложила тази задача. Възможно ли е в една демократична държава това да се случи? Това говори и за степента на демокрация в държавата ни и за стила и методите на управляващите.

Но да се върнем на проверката на ДАНС. Представете си, че идват у вас между 18 и 21 часа да ви проверяват дали сте участвали в подписка, чрез която се готви държавен преврат. Всеки би се стреснал, когато му кажат, че проверката е от ДАНС и то късно вечерта, а представете си как би реагирал всеки нормален гражданин, когато го обвинят, че участва в държавен преврат.

Естествено би отрекъл, че е участвал в такава подписка, а ако се е подписал- че е бил подведен. Нормално е. Кой нареди на ДАНС да манипулира и заплашва гражданите? Тази, която е избрана да спазва и брани демократичните норми и принципи. Защо не и поискаха оставката? И пак ще попитам това ли е работата на ДАНС?

Нима ръководителя на организацията не можа да обясни на Цачева, че това не е тяхна работа? Само за това този човек трябваше да бъде уволнен. Има други органи, които могат да извършат тази проверка, при положение, че има съмнения в нейната истинност.

Но въпросът не е в проверката, а в сплашването на гражданите. Важното е хората да бъдат уплашени, смазани, унизени, притеснени. Да не си помислят пак да търсят правата си. По този начин ли ще изграждаме граждански общество, ще възпитаваме граждани, ще развиваме демократичните принципи?

Целта е ясна – гражданите да бъдат уплашени, унизени, да се манипулират, за да се управляват по-лесно. Но ще бъде ли България по –силна и нормална държава, ще се утвърждават ли демократичните принципи, ще ни уважават ли в международната общност?

Накрая един въпрос към неправителствените организации – къде бяха, дрямка ли ги унасяше или не им плащат за това, та не издигнаха глас в защита на гражданските ни права.

В последните седмици се разгаря един скандал, който ако се беше случил в друга страна- да е довел отдавна до падането на правителството. Става въпрос както всички си досещате за подслушванията. Разбира се падането на правителството по такъв повод не може да се случи в България. Просто е изключено. Властта в България е доста безчувствена, дебелокожа и с тенекиени очи, за да направи такова действие. Премиерът отново влезе в историята като каза, че всички трябва да се подслушват, за да ги е страх. Изглежда страха и омразата са основни принципи на управление на това правителство. Министрите без всякакво достойнство и чест приветстваха това изказване на премиера и пожелаха винаги да ги подслушват. Как един не се възпротиви и не си подаде оставката? Къде ти, как ще изпусне кокала?

Ние станахме държава на подслушването, на СРС – тата. Всеки диктатор би завидел на Бойко Борисов. Не само Саркози да му завижда за бюджета и Хилъри Клинтън за българския произход на Дилма Русеф.

Интелектуалецът Цветанов пусна духа от бутилката с лекарите от Горна Оряховица. В нарушение на закона, на морала, на етиката. И този човек все още е министър. Да оставим апартаментите му настрана, както и това, че не отговори кого е консултирал.

Но както е казал народа:”Хитрата сврака с двата крака”. Цветанов сам падна в собствения си капан. В желанието си да слуша и да знае всичко за всеки, за да ги изнудва и манипулира, той вкара и премиера в капана и отне ореола му на борец против корупцията и политическите чадъри. Бойко Борисов стана един от всички. Той вече не е божество, не е юнакът, който се бори с престъпността не е с бял костюм, и той е с лекета.

Вместо ние да сме омерзени – омерзени били Фидосова и Менда Стоянова. Е, това се казва наглост и нахалство. Но те не са виновни, виновни са избирателите, че са ги избрали и ги траят. Едно изследване показа, че хората са убедени, че има подслушване и премиера е там, но една част го оневиняват. Защо бе, хора? Защо

В последните месеци в България се разрази един невероятно гръмовен скандал. Обществото, медиите парламента се занимават с него. Разказват се вицове, разиграват се скечове в сатиричните предавания.

Само от една институция- оглушително мълчание. Ни вопъл, ни стон. Мълчи главният прокурор, мълчи упорито, мълчи, както казва премиера, като риба. Досещате се, че става въпрос за скандала с подслушванията или СРС-тата.

Защо мълчи главният прокурор? В обществото се носи мълвата, че прокуратурата е станала придатък на изпълнителната власт, по-специално – на МВР. Така ли е? Изглежда, че е вярно като имаме предвид как прокуратурата бави и случая с лекарите от Горна Оряховица.

Но да се върнем на главния прокурор. Той трябва да отговори на въпросите, които обществото задава. Той трябва да отговори на въпросите на медиите. Изглежда главният прокурор няма смелост, няма воля, няма характер, проявява слабост и малодушие. България няма нужда от такъв главен прокурор.

Г-н Велчев, подайте си оставката. Идете си!