Нужен ни е борд над правосъдието

Интервю На Аделина Делийска за в. Новинар

На ГЕРБ се падна тежката участ да ремонтира една негодна пенсионна система, и то в разгара на кризата

Проф. Кръстьо Петков е председател на политическа партия „ОБТ Български Лейбъристи” и управител на Национално експертно сдружение ГЛАС. Основател и председател на КНСБ (1990-2008). Бивш депутат от Коалиция за България в 39-ото НС. Преподавател е по социология в УНСС. Ръководи проекти на МОТ за Югоизточна Европа в областта на пазарите на труда, социалния диалог и антикризисните стратегии.

- Проф. Петков, предполагам следите острите спорове в публичното пространство напоследък по повод на пенсионната реформа. Какъв е вашият коментар на направеното и ненаправеното досега от настоящото и предходните правителства?

- Темата „пенсионна реформа” наистина е сред най-горещите в България, но и в ЕС. Правителството на ГЕРБ стартира дебата по принуда и в тежка ситуация, когато икономиката у нас достигна първото дъно на кризата. Първо, това е високият дефицит на държавната пенсионна система, който в момента е около 2 милиарда лева. Като прибавим и невнесените вноски от държавата за определени групи от населението, недостигът става двойно по-голям. Предишното управление завеща дефицит на НОИ от половин милиард лева. Кабинетът „Сакскобургготски” направи две полезни стъпки: въведе социално осигурителните прагове и създаде Сребърния фонд, но не успя да се справи изцяло с проблема за нередовното плащане на вноските. „Бащата” на реформата г-н Костов пък я стартира, без тя да е подготвена финансово, информационно и институционално. Такава е кратката равносметка и тя не е позитивна за нито един от реформаторите. За 10 години лъснаха всички слабости на един негоден за условията на България пенсионен модел. Дискриминирани са старите пенсионери, актюерските изчисления не се сбъднаха, над 600 000 работоспособни българи заминаха в чужбина... На ГЕРБ се падна тежката участ да ремонтира една негодна машина, и то в разгара на кризата.

- Кой е най-разумният подход за тази реформа сега – в момент на икономически и демографски срив у нас?

- В икономиката и социалната политика, щом става дума за разум, се имат предвид рационалност и справедливост. Рационалният избор днес е да се приеме вариант, който би преодолял най-бързо хроничния финансов дефицит на пенсионната система. Справедливостта пък изисква това да не е в ущърб на днешните и утрешните пенсионери. Така че аз не приемам категоричните внушения: вдигаме веднага възрастта или осигурителния стаж (което значи да изберем по-малкото зло, а то е да променяме стажа). Нито пък съм убеден, че свалянето или вдигането на осигурителните вноски само по себе си ще заздрави системата. Експертите от КНСБ са изчислили, че ако се повишат вноските, ефектът ще е около 400 милиона лева годишно; ако се повиши стажът - около 40 милиона. На пръв поглед за предпочитане е вариантът „увеличение на вноските”, но след 4-5 години пак ще сме на същото дередже! Защо? Заради нестабилния и некачествен трудов пазар и ниските доходи, както и високата емиграция. Изходът е в комплексна реформа: водещи са високата заетост и конкурентна икономика; растящи заплати и доходи за бизнеса, за да има какво да внасят в хазната. Наред с това - постепенно нарастване на изискуемите стаж или възраст. За да е политически успешен този модел на реформа, трябва да се предшества от допитване до засегнатите - сегашни и бъдещи пенсионери. Нужен е национален консенсус.Това изисква време. Градежът на здрава пенсионна конструкция не е като да построиш магистрала - поставяш срок и гониш изпълнителите до дупка.

- Смятате ли, че поведението на синдикатите в момента е адекватно и за кого мислят повече те – за държавата или за работника според вас?

- Експертните позиции на синдикатите са добри, дори респектиращи. В редица случаи техните предложения се оказаха професионално по-убедителни от тези на финансово-икономическия екип на правителството. Например при обсъждането на антикризисните мерки, на промените в бюджета и т.н. Но в критични моменти, когато работниците и служителите изразяваха масово недоволство заради отнети права или административен тормоз на работните места, предпочетоха да изчакат с организираните протести. От опит зная: пропуснеш ли момента да възглавиш растящо недоволство, после ще съжаляваш. Така се стигна до парадокса - активни в преговорите синдикати - падащо доверие към тях в обществото. А ефект от протести, дори когато са предупредителни, винаги има. Вижте какво стана тези дни: синдикатите заплашиха с есенни протести заради несъгласие с мерките за пенсионната реформа и веднага бяха поканени на двустранна среща при премиера...

- Дали наистина наесен ще има организирани от профсъюзите протести, както се заканват отсега?

- Зависи от подновените преговори. Ако правителството и премиерът не разиграват театър, за да приспят КНСБ и КТ „Подкрепа” и се споразумеят за пакет от финансово-пенсионни мерки, може и да се отменят синдикалните акции, предвидени за тази есен. Но протести ще има със или без синдикатите, и то не само заради пенсиите. Безработицата и фалитите вече душат българина, а рецепта за тях не се предлага...

- Как ще коментирате едногодишното управление на ГЕРБ?

- Най-важна е оценката на избирателите и гражданите. Тя е категорична: за една година подкрепата за правителството на ГЕРБ спадна почти наполовина. Общественото одобрение се крепи на двама лидери: Цветанов и Борисов. Част от причините са в кризата. Който и да е на власт, ще търпи негативи. Отиде си предишното спокойствие, на което се наслаждаваха до средата на мандата управляващите партии. Днес нетърпението и недоволството нарастват със седмици. Но и ГЕРБ „заработи” падащия си рейтинг. Заложи главно на възмездието и шест месеца се занимаваше с изобличителни сценарии срещу своите предшественици. Заложи на професионално непригоден стратег на антикризисните програми - Симеон Дянков. Той струваше на управляващите още 6 месеца пропиляно време в грешни прогнози и разчети в опит да заблуди ЕС за бюджетния дефицит, в неубедителни (дори лъжливи) сигнали към бизнеса и инвеститорите и т.н. Времето, както се знае, е пари. Дойде моментът, в който кабинетът „Борисов” изпадна в цайтнот и започна да се движи след събитията, т.е. след кризата. А щом вървиш след бедствието, можеш само да тушираш последиците. И така до новата разрушителна вълна, до второто дъно. Затова оценката, която дават независимите експерти, е, че правителството не успя да се справи с първата вълна на икономическата реформа. То е неподготвено да посрещне следващата, която ще ни застигне през есента. За нея, за финансовите и социалните рискове, които носи, преди две седмици от ГЛАС алармирахме президента. Това е последно предупреждение, защото управляващите се ослушват или се дразнят от мрачни вести. Предпочитат похвалите и героичните пози.

- Коя сфера от управлението определяте като най-закъсала и защо?

- За мен и моите колеги от ГЛАС най-закъсали са реалният сектор (особено малките фирми и самозаетите); безработните (вкл. формално заетите), домакинствата с дългове и периферните общини. Което значи, че най-тежко са засегнати от кризата икономиката (а не просто бюджетът); пазарите на труда и доходите.

Парадоксално, но е факт, че нито един от тези сектори не е приоритетен в стратегията „Дянков” (което значи и в правителствената антикризисна програма). Какво прави тогава г-н Дянков като ”икономически мозък” на кабинета? В началото смятах, че ще бъде главно бюджетен стратег. Стана ясно, че се провали в тази си мисия. По-активен и по-резултатен се оказа в административните разрушения и орязвания. Днес се налага изводът, че „стратегическата” роля на този бивш международен статистик е политическа - той трябва да държи финансово-бюджетната система на повърхността, докато дойдат президентските и местните избори. Тогава каквото сабя покаже! Трудна мисия, но не невъзможна! Особено при засилващия се полицейски натиск върху инакомислещите и инакодействащите в България. И пълзящият страх, който отново се настанява сред гражданството.

- Коментирайте моля ви последният евродоклад за страната ни и до какво ще доведе това противостоене и джафкане между полиция и съд, в което пристрастна позиция зае и премиерът?

- Докладът безспорно е по-мек в сравнение с предишните, но не е еднозначен за тълкуване. Добрата оценка за политическата воля и устремът на правителството в борбата срещу престъпността би трябвало да ни радват. Но това е по-скоро морално признание. Показателно е в кои области се чака реален напредък, т.е. Брюксел си остава критичен към нас. Това са конфликтът на интереси, корупцията и публичните търгове. Тъкмо тук представянето на ГЕРБ е най-неубедително. Имам предвид безпрецедентното прокарване на лобистки поправки в законите, във вреда на гражданите, срещу европейските стандарти и в полза на корпоративни мрежи. Затова е по-добре да се изоставят безсмислените спорове с колко степени този доклад е по-добър от предишните, а да се фокусираме като държава върху посочените слабости.

Що се отнася до ахилесовата пета на европейска България - правосъдната система, аз съм песимист, че с кандърми, спецсъдилища или натиск от МВР ще се променят нещата. Нали хората и манталитетът са същите. Нужен ни е институционален борд (външен надзор над правосъдието), докато си променим конституцията и заработи новата съдебна система по европейските норми и стандарти. Рано или късно това ще се случи.