Писмо от Обединените Емиратства

Привет проф. Петков,

Хич не е лесно да се пише сериозно за Египет, особено когато толкова много специалисти изпълзяха на светло. Сега съм под влиянието на предаване по руски тв канал, с един млад (ретрограден водещ) което е живо олицетворение на тезата, че старците си личат не по годините, а по мисленето – тоя е поне на 150 години. Събрал тумба мастити академици, професори, директори на центрове и институти, политически мумии и, както се изрази един по-трезво мислещ – ветерани на “студената война”. Само едно младо момче, на което почти не дадоха да говори.

За тях хората в Египет, излезли на улиците, нямаха никакво значение – пионки, движени от великите политици, от световните заговори на световния империализъм и вожда му САЩ, към нов зловещ световен заговор. И дали това, което става в Египет и региона е полезно или не за Русия. Неприятно! И страшничко...

Не че всичко е черно и бяло. Но и в Тунис, и в Египет нещата тръгнаха от простички неща – хляба. Глад и мизерия, растящи цени, безработица. И...корупция, която прави бедните по-бедни, а богатите по-богати. И диктатори, които докато убеждават народа колко е добре и ще става още по-добре, си поръчват десерт със специален самолет от Париж. И на народа му писва. И една капка прелива чашата. В Тунис отчаян младеж се самозапали, искрата от Тунис подпали чергата на Египет. И не само нея. Но тази е най-голямата.

Глас на бедните станаха унижените и оскърбени младежи – студентите, които не чакат партиен функционер да им подаде скришом позив, а най-естествено си ползват ежедневното средство за общуване и комуникация – интернет, фейсбук, туитер. Когато бяха отрязани от властта от интернет, измислиха начини да пробият и тази стена. (Пак се сетих за руското предаване – “нафталиновите” политолози твърдяха, че интернет и фейсбук акции били организирани от Вашингтон! Боже, пази Русия!)

Мубарак (много опитен политик), се опита доста успешно да скуизира всички: египтяните с глад и несигурност, световните сили с регионална несигурност и ислямска заплаха. И за двете много помогнаха “мародерите”, разбили затворите след ожесточена въоръжена съпротива на пазачи и армия, и пуснали на свобода хиляди затворници – политически, предимно ислямисти, и откровено криминални престъпници и убийци, които веднага тръгнаха да вършат всеки каквото може. Deja vue! Спомнете си студеното лято на 53-та.

За американската политика спрямо случващото се в Египет мога да кажа само две неща: Едното е фраза на Кисинджър, казана преди десетилетия: Ако нещо ще се случи неизбежно, то трябва да се случи веднага. (If something will happen inevitably, it must happen immediately). Другото е, че може би сега Обама е разбрал колко трудно е било и колко мъжество е трябвало на Горбачов, когато е гледал как се разпада Варшавския Договор, но не е допуснал този преход да бъде удавен в много кръв.

Политическите партии, ВКЛЮЧИТЕЛНО Мюсюлманското Братство, бяха тотално неподготвени за това, което се случи, и за скоростта, с която се случи. Обезсилени и обезличени от дълги години терор, преследвания и евентуално подхвърлени им трошички, в първите дни на протеста ги нямаше – въобще! После, усетили че ветрецът на недоволството върви към буря на промяната, бясно се впуснаха да обясняват на себе си и на света какво искат протестиращите. Успяха да прокарат политически лозунги, върху които се изкатериха на гърба на протестиращите.

Бунтът на гладния народ стана революция на недоволния народ. Политиците започнаха да се пишат за рупори на народа и да точат ножове за бъдещото делене на баницата. Аз обаче не съм сигурен дали те по “бай-Ганьовски”, не си правят сметката без кръчмаря – имам чувството, че тези, които започнаха народния бунт, превърнал се в народна революция – “сърдитите млади мъже на ХХI век”, няма да си я вземат обратно. И това би било справедливо!

Това, което се случи в Тунис и сега се случва в Египет, не е полезно и изгодно за НИКОЕ правителство по света. И не само, и най-малкото, от икономическа гледна точка. И по този случай е полезно и изгодно за всички народи по света. То показа зъбите на 21 век – който не го е разбрал, да погледне календара. И интернет пространството.

Идва ново поколение, което не вярва на нищо, което му казват политиците и веднага прави проверка в интернет – какво казват по ЦЕЛИЯ свят, какво казват младите хора по СВЕТА. И това поколение ще е все повече и повече непокорно и неподвластно на политици, които го лъжат, ограбват и разоряват страната им. И СВЕТА им, защото той им принадлежи.

Навремето, на Кръглата маса, в началото, Александър Лилов възмутено отправи упрек към отсрещната страна – СДС, ... “Ама вие се борите за властта!?!” Което Желю Желев отстреля с крилатата фраза: “А вие да не би да се борите за купата на Съветската Армия?!?”

Имам чувството, че в случая с Египет новите “angry young men” са точно този абсурден случай – не искат властта. На всичко отгоре нямат и изявено ръководство, което да купиш или хвърлиш в затвора. НО, определено имат претенции към нея – по определение властта произлиза от народа и принадлежи на народа, който е делегирал чрез избори правата си на “някого си” да се занимава с управлението / мениджмънта на държавата. И тази млада част от народа очаква тези права да се делегират честно, хората които поемат тези правомощия да ги упражняват компетентно, справедливо и прозрачно, в интерес на всички.

Най-справедливият и безпристрастен контрол може да се упражнява само от хора / групи, които не се стремят към властта. Те просто искат властта да си върши добре работата, за да могат те спокойно да се занимават със своите си неща и да си живеят живота. Те имат нов поглед към властта – не средство за забогатяване, а нещо като стабилен и надежден сървър – ако не работи добре се сменя, за да не пречи на чата за вчерашния мач или новата колежка.

Това май иде да рече, че става дума за промяна на цялостната концепция за демократична власт и нейното упражняване – властта получава своята оценка и коректив не само на всеки четири години чрез избори, а постоянно, ежедневно.

Дали не отиваме / връщаме към швейцарската система? Но на една спирала по-високо?