Приказка за доверието: към България и премиера?

Поводите да ползвам нестандартен жанр: “Писмен разказ, илюстриран с Видеофилм”, са:

  • вотът на доверие, който премиерът Борисов спечели на 20/1/2011 г.;
  • урокът по не/доверие, който България получи един ден преди това в YouTube;

Първото събитие е известно в подробности и затова няма да го коментирам -като сценарий и изпълнение. Втората изява обаче шества в интернет и вероятно ще се превърне в един от хитовете на мрачния наратив, който чуждестранни коментатори и медии лансират за България.

Случващото се накратко е следното: на 19 януари в София е записана на видео и качена в YouTube беседата на Стивън Кайл “Play Manifesto”:

http://tedxbg.org/2011/steve-keil-a-play-manifesto/.

Нейният автор по неподражаем начин търси отговор на въпроса: “Защо България и българите се превърнаха в световно известна емблема за негативизъм в живота, недоверие между хората, мизерия на духа и ерозия на бита”?

Мислещите българи (те са мнозинство) знаят, че тези оценки са истина, а не измислица на платени външни недоброжелатели. Немислещите сънародници (във всекидневието са малцинство, но на избори доминират) по начало не се интересуват от подобни сакрални въпроси. Лоши, бедни, изостанали – няма значение какви сме като нация; важно е шоуто да върви и те да преживяват усещането, че са част от него.

Политиците по дефиниция не обичат темата за негативния външен образ на България. Така беше през 20-те години на прехода; същото се повтаря и в началото на третото десетилетие. Коментират проблемите, ако рефлектират в собствения им рейтинг – като личности и партия. Скачат като ужилени, когато са на власт. Минат ли в опозиция, непрестанно говорят: у дома – натяквайки на управляващите колко сме зле; навън - като обясняват кой е виновен за бедите български (никога те!); потриват ръце, когато ни налагат международни санкции (това злорадство се е превърнало в отличителен белег на поведението на българските политици в чужбина).

Досега никой от обитателите на високите етажи на властта не е проумял, че негативният имидж засяга цялата нация, че светът вече говори за т.нар. българизация като символ на всичко лоши неща, които се случват в “Глобалното село”. Нито пък някой е предложил как да се измъкнем от витрината на позора...

Стивън Кайл изненадва политическия елит и безхаберните граждани именно с това, че предлага рецепта за лекуване на националната болест на песимизма и отрицанието.

За лектора лечебният инструмент е Революцията – не класовата , а Революцията на Играта. Става дума, разбира се, не за празноглави забавления на дебили, а за реализация на заложения от природата код във всяко социално същество: да търси партньорство във всекидневните си ангажименти (работа, образование, кариера); да гледа весело на себе си и на средата, в която е попаднал; да залага на оптимизма в житейския си път.

България може да направи тази революция на духа, завършва своята провокативна, но насърчителна социална проповед Стивън Кайл.

С което отправя предизвикателство към всички нас...

Зная, че някои ще го заклеймят като ксенофоб, други ще се обидят на тема “интелект”, трети ще го ругаят във форумите. Но може и да се получи стресов, положителен ефект. Кой ще издържи теста: за се измъкне от отровената атмосфера и да стане ведър, изобретателен и кооперативен в търсенето на изход от тоталната деградация на духа и волята сред днешното поколение българи?

Първи (за пореден път) се провалиха депутатите. Те не допуснаха сериозен дебат за националната духовна криза, когато на 20 януари т.г. оценяваха цялостната дейност на правителството (сякаш то не е отговорно за моралното състояние на нацията!)

Интелектуалците (по неписана традиция) са вглъбени в себе си и едва ли ще реагират като общност. Индивидуални реакции със сигурност ще има, но те са без национални последици.

Паралелно с политиците се изложиха и медиите – специално пресата. Втренчени в хранилката, в каквато се е превърнала за тях държавната власт, вестникарите потвърдиха оценката, дадена в публикация на ББС дни преди вота: водещите медии в страната ни се контролират от мафията! Никой от корпоративно наетите коментатори не посмя да припомни на политическия елит и пасивната публика, че през последните месеци международният образ на България се рисува главно в черни краски.

Повтаря се историята със стигматизацията на българската нация – като развъдник на престъпни групи и апатични граждани. Пусната в оборот през първата половина на прехода, стигмата се превърна в кошмар за българите при управлението на тройната коалиция; днес критиките не са само за корупция и мафиотизиране, а комплексни – за общия пърформънс на правителството.
Ето част от фактите, които говорят за “приноса” на днешните управляващи за засилване на негативизма към България в чужбина:

  • загърбиха скандала с българските роми - емигранти на Запад/ случаите с Франция и Белгия/;
  • притискаха чуждестранни инвеститори чрез полицейски хайки и дирижирани търгове (набезите на полицията в офисите; задкулисното елиминиране на немски, австрийски, белгийски и др. утвърдени стратегически инвеститори в областта на инфраструктурата и високите технологии);
  • ревизираха със задна дата сделки с чуждестранни държави и фирми (напр. тази за френските корвети);
  • спряха парите за услуги за деца и инвалиди (затвориха 1/3 от кризисните центрове); субсидираната грижа за животните също е прекъсната (справка –излъченият преди дни филм от немски телевизионен канал на тази тема);

Чудно ли е тогава, че стартирахме новата 2011 година с безпардонен отказ да бъдем приети в Шенген (не само заради липса на административна готовност и неефективно правосъдие, но и заради това, че правителството засегна немски, френски, белгийски и прочее европейски инвестиционни интереси, без да мисли за последиците). Партньорите от ЕС и влиятелните международни медии не си поплюват, особено във времена на криза, когато националният егоизъм надделява над евроцентризма и партньорските сантименти. Затова отново ни поставят във витрината на позора и плашат с нас новите кандидати за приемане в Клуба на богатите.

Стивън Кайг също не подминава лошотиите с марка “БГ”. С тях започва своя Манифест, като се позовава на международни класации: българите са ПОСЛЕДНИ в Европа по иновативност, качество на мениджмънта и бизнес средата; те са ПЪРВИ по бедност и рискове за здравето; и за да е пълна картината, напомня, че наскоро “Икономист” нарочи България за “най-тъжното място в света”!.

Имам усещането, че този отблъскващ етикет е предизвикал г-н Кайл, за да изнесе специално за нас, българите, своята беседа – провокативна като говорене, но оптимистична с финалните си послания. Може би именно такъв експерт – като сила на духа и публичен маниер – трябва на правителството. Нека го поканят, за да им внуши, че герберската мантра за омразата и взаимното дебнене е пагубна не само за властимащите, но и за поколения българи.

Кайл, а не гастролиращите на Дондуков-2 спецове по кризисен пиар, е типа консултант, който е в състояние да излекува от параноята Бойковия отбор и да му инжектира екипна кохезия. Има шанс да успее! От видеоматериала, който ми пратиха български емигранти от САЩ и Катар личи, че гост-лекторът излъчва неподправен магнетизъм пред публиката и я печели с лекота.

Ако не го поканят, има вероятност една спонтанна гражданска революция, вдъхновена от идеите в Манифеста на Играта, насърчена от шествието на въстания, носещи името на цветя, да подпали чергата на авторитарната власт у нас. И без това повечето бунтове в новата българска история са били инспирирани или трансферирани от чужбина. Днес на страната на бунтарите е неоспоримото предимство да се информират и самоорганизират чрез интернет. Инструмент, който е достъпен за младите и активните професионалисти от интелигенцията и бизнеса. Интелигентно оръжие, което плаши всяка полуграмотна и авторитарна власт.

Изборите през есента ще покажат дали съм бил прав с тази прогноза....

Публикувано в Кросс, 21 януари 2011