Работата отива на зле

ВЛИЗАМЕ В ПЕРИОД ХАРАКТЕРЕН ЗА НАЙ-ТЕЖКИ КРИЗИ И СЛЕДВОЕННИ КАТАСТРОФИ

ФАЛИТИТЕ СА ВЕРИЖНИ, БИЗНЕСЪТ ЗАТВАРЯ ВРАТИТЕ

БУМЪТ НА КРЕДИТИТЕ ЗАПОЧНАЛ ПРЕЗ 2003 Г. И ПРИКЛЮЧИЛ 2008 Г. НАПРАВИ СТОТИЦИ ХИЛЯДИ ДОМАКИНСТВА, ФИРМИ, САМОЗАЕТИ  ДЛЪЖНИЦИ. ОЩЕ ПРЕДИ ДВЕ ГОДИНИ ЗАД ГЪРБА НА ОБЩЕСТВЕНОСТТА, НА ПРАВИТЕЛСТВОТО, НА КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИТЕ БАНКИТЕ ЗАПОЧНАХА ДА ВДИГАТ ТАКСИТЕ И ДА ПРОМЕНЯТ ЕДНОСТРАННО УСЛОВИЯТА НА ВЕЧЕ СКЛЮЧЕНИТЕ ДОГОВОРИ, КАЗВА ОЩЕ ПРОФ. ПЕТКОВ

Професор Петков, каква е вашата оценка за социалната политика на правителството на ГЕРБ след една година управление?

Това правителство, както и предишните от 1997 година насам, са в капана на валутния борд, т.е. те знаят какво не могат и какво им е разрешено да правят. За миналото правителство това е причината да се разделят партньорите, то почти се отказа да прави социална политика и затова остави хората с най-ниските заплати, пенсии, социални придобивки в Европа. Сегашното правителство формално води диалог с работодателите, синдикатите, а понякога и с граждански организации. Но дефакто, то взе на въоръжение друг ограничител- бюджета и неговите ограничения, както и възприетата антикризисна стратегия. Какво имам предвид? След като искаш да направиш бюджет с най-ниския дефицит в Европа, започваш да орязваш разходите и очевидно на първо място посягаш на социалните. Но това в България става без да се променят, да се правят по-гъвкави, по-действащи публичните сектори. Другото е, че управляващите не си държат на обещанията и поетите ангажименти, пред тези които са им повярвали преди изборите. Визирам в случая ангажимента след месец юли да се повишат пенсии и заплати, дори имаше много смели обещания, като това средната работна заплата да стане 700-750 евро. За това, последното, сега никой не си спомня. Така че накратко - това правителство задълбочава отказа да се води социална политика и особено политика в областта на доходите, която би трябвало да повиши конкурентноспособността и жизненото равнище на нацията.

Да надникнем в потребителската кошница...

Вижте, тя е направена изкуствено, с оглед да се следи инфлацията въз основа на най-необходимото, с което се задоволява българинът. Ние нямаме потребителска кошница, която да е сравнима с европейските стандарти. Напоследък в нея настъпиха сериозни промени, тъй като драстично нарастнаха, от една страна, разходите за отопление и осветление, от нея изчезнаха разходи, които си позволяваше средностатистическият българин, като за почивка, образование на децата и т.н. Бих искал да кажа , че нарастват в същото време и нерегламентираните разходи за здравеопазване, изобщо българинът в момента купува и харчи пари само за най-необходимите неща, т.е. влизаме в период, характерен за най-тежки кризи и следвоенни катастрофи.

Понеже говорим, за социалната политика, как ще коментирате намеренията за повишаване на пенсионната възраст?

 Аз отдавна, още като бях председател на КНСБ, съм противник на резките промени в социалната система - от днес за утре. Винаги съм бил привърженик на постепенния преход, съобразен с фактическото икономическо състояние, доходите на хората. Така че от тази гледна точка пенсионната 'реформа', която стартира през 1990 г.и сегашната са неподготвени добре. Какво имам предвид? През 1990 г. бяха сбъркани актюерските изчисления, а сега искат да направят втора революция в пенсионната система, като предлагат на социалните партньори и засегнатите групи да избират между два варианта- вдигане на възрастта или на осигурителния стаж. Има обаче и трети вариант, който се предлага от синдикатите, и аз го подкрепям  - постепенно вдигане на осигурителните вноски. Още повече, че една голяма част от очакваните дължими вноски не се изплащат и трябва да се вземат мерки работодателите, бизнесът и гражданите да бъдат изправни пред НОИ, заедно с това да се въведе в следващите години плавно повишение на осигурителните вноски.

Има и още един момент, обаче, който никой не обсъжда сериозно. Да допуснем, че от 2011 г. се повиши осигурителният стаж на 37 г. за жените и респективно за мъжете на 40 г. Къде ще направят този допълнителен стаж хората? При положение, че към момента безработицата не е 9,5%, а към 10 и нещо. А ако нерегистрираните се регистрират, тя ще достигне 11,5%. Плюс това има стотици хиляди здрави и прави българи, които стоят в къщи, водят се на ведомост, но нямат заплати. Та въпросът ми е - без да се укрепи трудовият пазар, без да има възможност хората да работят и да правят вноски в пенсионно-осигурителната система, как ще повишават осигурителния стаж?

От няколко дни се запознавам с разчетите на моите колеги от КНСБ и "Подкрепа", които казват следното - ако повишаваме внимателно осигурителните вноски,постъпленията в бюджета на НОИ ще нарастват с около 400 000 000 лв. годишно, а ако се повиши възрастта и осигурителния стаж по 38-40 милиона лв годишно. Би трябвало да се направи сметката кое е по-важно: да се отчетем пред международните финансови институции и Европа или да направим нещо, което ще бъде работещо и полезно. И накрая, според мен, би трябвало да има референдум, да се избира между няколко варианта. Това засяга 2 350 000 настоящи пенсионери и няколко стотици хиляди души, предстоящи пенсионери, които работят на различни места, в това число самозаети и емигранти. Така че, още веднъж- би трябвало 7 пъти да се премери преди да се направи тази стъпка. Иначе никой не възразява, че със застаряването на нацията трябва да се променя пенсионният модел.

Тези дни твърде често се дискутира въпросът за натрупаните отпуски. Какво мислите за това? 

Моето мнение съвпада с това на президента, защото то се базира на Конституцията, и особено, което е важно- директивите на МОТ и ЕС. Не можеш да отнемаш със задна дата едно вече дадено право, и да отидеш към принудителни административни мерки за взимане на отпуските. Нека бъдат търпеливи господата от ГЕРБ. Правителството да въведе нещо, което да е валидно оттук нататък. Хората да могат да си правят личните, професионалните, фамилните планове. Това първо. Второ- вече има анализи, сериозни сигнали, че масово, под строй, взимане на отпуски води до блокиране на цели административни системи. Имам колегиален, групов опит от УНСС, където преподавам. По нареждане на министерството сме анблок в отпуск от 20 юни до 20 септември. Окей, няма проблем, само че моите студенти - дипломанти искат да се явят през септември на държавен изпит (част от тях са били в чужбина), за да могат да запишат магистратута. Това обаче те не могат да го направят. Административно ни нареждат да сме вън от университета, като ни карат да отнемаме права на студентите. Има ли някой акъл в главата и да седне и види тези последици и както се казва да се изработи по-различен план, да се подпише едно стратегическо споразумение със синдикатите и да се организират по нов начин отпуските през следващите 2-3-4 години.

Заради кризата, ниските доходи мнозина, за да уредят битовите проблеми, са взели кредити и сега не са в състояние да ги погасяват. Банките вземат от длъжниците апартаменти, коли... Как ще се реши този проблем?

Бумът на кредитите започнал през 2003 г. и приключил 2008 г.направи стотици хиляди домакинства, фирми, самозаети- длъжници. Защото тогава се провеждаше такава агресивна кредитна политика, банките се надпреварваха помежду си за клиенти по линия на депозитите и като кредитополучатели, без да се прави сметка, че ще дойде икономическа ситуация, при която хората няма да могат да бъдат изправни длъжници.

Затова смятам, че на първо място трябва да се търси отговорност от банките и техните мениджъри.Допуснато е нелоялно съревнование кой повече кредити да отпусне, и повече депозити да събере, което означава, че са лоши мениджъри. Те направиха още нещо, което е противоконституционно и противоречи на европейската директива от 2008 г. Още преди две години зад гърба на обществеността, на правителството, на кредитополучателите банките започнаха да вдигат таксите и да променят едностранно условията на вече сключените договори. Това е сериозно нарушение и през последните месеци няколко души - аз, Любомир Христов,бившият депутат, Минчо Христов и още колеги водихме публичен спор, една битка за промяна в тази абсурдна ситуация.

За съжаление, това не стана. Парламентът наскоро прие закон, с който, всъщност дава право на банките по свое усмотрение да определят методиката за лихвените проценти, т.е. да ги формират както намерят за добре. И сега вече стигам до въпроса - може ли това да продължава така? Две институции могат да се намесят. Едната е Асоциацията за защита на потребителите / слава Богу, че бе заведен вече един иск срещу "Булбанк- Уникредит" по този казус но другите институции мълчат/. Втората институция е Народното събрание. То обаче чисто лобистки, с помощта на депутати от ГЕРБ и Синята коалиция, свързани с банки, прокарва поправки в закона за потребителските кредити, в услуга на банките.

Аз предвиждам,че през следващите 2-3 години ще стигнем до Страсбург, няма да се откажем и тези законови положения ще бъдат елиминирани. Но кой ще плати на хората нервите, загубите, заради ипотекирани имоти и т.н.? 15% от кредитите вече са лоши7 над 1/4 от домакинствата, получили кредитите, не си плащат вноските; това показват изследванията на колеги социолози. А в същото време домакинствата и фирмите са осигурили 37 милиарда лв. депозити на банките. Кажете ми, имаме ли национална държава, която да се грижи и защитава интересите на гражданите си?

След като няма много държава в икономиката, не се ли обезмисля работата на синдикатите?

Синдикатите могат да работят и работят добре и при преобладаващ частен сектор в икономиката. Проблемът в България е, че и държавата, и общините се оттеглиха от почти всички активи, които подлежат на управление. Трябваше да има баланс между частна държавна и комунална собственост. При такъв модел вече синдикатите играят по-различна роля. Сега у нас синдикатите договарят с правителството, но договореностите почти не се спазват от частния сектор. Не познавам нито една работодателска организация, която да е действително представителна, да влияе, да следват нейните правила. Едно е да подпишеш споразумение, друго е да продължиш напред. Като изключим социалноосигурителните договорености , преговорите, които се проведоха, и още няколко неща, останалото в социалния диалог е доста формално. Синдикатите днес се въздържат да поведат недоволните на стачки.. С риск да се разсърдят колегите от КНСБ и "Подкрепа", ще кажа, че  те трябваше да организират мощен протест през пролетта, против пакета от антикризисни мерки, които, министър Дянков предложи. А той защо го предложи? Защото се провали в правенето на бюджет 2010 и с прогнозирането на приходната част. Защо другите да плащат неговите грешки? Той да си носи отговорността! Така че няма какво синдикатите да се притесняват да тръгнат на стачка и че могат да ги обвиният, че политизират ситуацията . Сега вече, поздравления, решили са да тръгнат напред през септември. Но... малко късно. Защото представете си, че след 2 седмици пенсионната реформа в този си вид стане закон. Трудно се връща вече приет закон. Няма друг кой, освен синдикатите, на този етап, да организират недоволните, тъй като гражданското общество, освен еколозите, е твърде замряло.

Има ли такъв триумвират- Бойко Борисов, Иван Костов, Волен Сидеров?

Не можа да има такъв триумвират. Да сте виждали триумвират между вълци? Всеки един от тях има вълчи нрав в политиката. И принципът, че "трябва да ти е здрав вратът, за да оцелееш в битката" е валиден за всички еднолични лидери. Днес формално те са заедно, но не се движат, като компания, нито се срещат да обсъждат в коалиция своята политика и промените в нея. Това е политиката на вълци- единаци, всеки гледа врата му да е здрав! Това е моята диагноза! Друг е въпросът, че, принудени от обстоятелствата, си разменят послания и се подкрепят, за да оцелеят. Техните отношения са далеч, далеч от модела и манталитата на едни нормални коалиции, дори между политически противници / примерно, както беше до преди година, в Германия :между леви и десни. В Европа опоненти, дори неприятели, когато става въпрос за национална политика, се събират и решават заедно. Коалиционна култура в България не е имало, няма и сега. Вероятно тя ще дойде с новото поколение политици.

Каква е прогнозата ви за предстоящите есен и зима?

Някъде през ноември нататък ще влезем в новия цикъл от неизпълнение на бюджета, защото няма от къде да дойдат приходи, освен ако не подпишем споразумение с Международния валутен фонд, или не се пусне облигационен заем; или да се намери някакъв друг изход. Това няма как да не се отрази на безработните, на заетите в средния и малкия бизнес, на самозаетите. Така че виждам второ дъно в развитието на кризата. В момента се плъзгаме по първото...

Как така се движим още по първото, нали министър Дянков каза, че в края на лятото започваме да излизаме от кризата?

Това са несъстоятелни приказки. Финансовият министър най-напред каза, че още през април, започваме да излизаме от кризата. Това не се случи. Вместо това бюджетът му започна да затъва в тресавището. Преди месец каза, че през ноември ще бъде най-тежко. Мрачна прогноза! Чета преди 3 дни в негово интервю, че вече сме започнали да излизаме от кризата. Този човек не знае какво приказва. И няма кой да му сложи на масата миналите изказвания. Така че на него вече никой не му вярва, той е несериозен като експерт и публична фигура. Ако иска да упражни някакво политическо влияние, а той иска, вероятно му е възложено от премиера да задържи ситуацията до местните и президентските избори. После каквото сабя покаже. Така че в момента той се държи повече като политик, отколкото като финансист експерт, ако изобщо е такъв.

Твърдо една група макроикономисти, финансисти, социолози смятат, че България върви към второ дъно, на което ще остане и през 2011 г. Единственият начин е да се смени антикризисната политика. Това означава, да се изработи инструмент, с който други страни вече разполагат- стимулиращ пакет, който ще насърчи растежа. Да се насърчат потреблението, търсенето, особено частното търсене, да се стабилизират доходите и това ще доведе възможност в реалния сектор нещата да потръгнат. Държавата трябва да се разплати до стотинка с коректния бизнес. Може ли да стане това? Може. Онзи ден от МВФ казаха, че към сегашните 750 милиарда долара, има нужда от още 250, т.е. да станат един трилион, за да може да се помага на изоставащите и периферните икономики. Не да се гаси пожарът, когато огънят се е разгорял, а да се ползват заеми, които да отиват за преструктуриране, за излизане от кризата. Такъв заем трябва на България, а не когато всичко потъне, да дойдат да ни спасяват.

Нали управляващите казват, че няма нужда от заем...

Ами, аз не знам на кого да вярвам. Участвал съм в срещи през юни м.г. с експерти от ГЕРБ - преди изборите. Тогава казваха, че дойдат ли на власт, вземат заем. Ето, Полша вече взе и перфектно го използва. И изведнъж какво стана? Размениха си местата със Синята коалиция, която тогава казваше, че няма нужда от такъв заем, а сега настоява обратното. А ГЕРБ не, не и не!

Защо е този инат? Защото, вземайки заем сега, Дянков трябва да признае, че се е провалил като финансист, като стратег, в икономиката. Т.е. някакво честолюбие тресе управляващите, което не е добре за България. Не може всички страни да се надпреварват за по-благоприятен заем и подкрепа сега, а ние да седим и да се тупаме в гърдите, да казваме, че нямаме нужда.

Боже Господи, за моята страна ли става дума? Непрекъснато се движа в регионите Вчера идвам от района на Казанлък, Карлово, Стара Загора и т.н. и виждам какво става. Фалитите са верижни, бизнесът затваря вратите. Аз получавам средно по 3 обаждания на ден, хора от цялата страна молят да им помогна да намерят работа.

Национални изследвания показват, че работата отива на зле! Ако бяхме взели мерки още миналата година, (не говоря за Станишев, защото той прозяпа опасността), през 2011 г. можеше да започне излизането от кризата. Сега излизането от нея, не само според български, но и според чуждестранни анализи ще бъде между 2012-2015 г.

Тогава на какво обричаме младото поколение? Защото обикновено след криза следва едно десетилетие, в което има малък растеж, но това не води до динамика в заетостта, до рязко нарастване на работните места и доходи. Икономиката няма да пропада надолу, но пазарите на труда и доходите, кой знае как няма да се подобрят. От кого трябва да се търси отговорност? Нека избирателите и данъкоплатците сами да си направят извода...

Интервю на Соня СИРОМАХОВА
Общество.нет