Тристранката: голямо надлъгване за малко пари

Спорът в т.нар. Тристранка за пенсионните пари продължава цяла година. За вдигането на възрастта за пенсиониране и/или на осигурителния стаж, като че ли различия няма. Въпросът е от кога да се случи и колко голям да се скокът. Но за това, кой да покрие допълнителните харчове по изпадналата в хроничен дефицит пенсионна система, социалните партньори буквално се хванаха гуша за гуша.

Обвиняват се взаимно в опит за диктат и нереалистични разчети, напускат масата на преговорите и пак се връщат. Станахме и свидетели на странни закани: ултиматум от работодателите, че ще се гмурнат в сивата икономика, ако се повиши осигурителната вноска/!/; изявление на премиера, че ако синдикатите стачкуват, щял да си подаде оставката!

Разбираеми са и емоциите, и комичните етюди. В криза сме трета година, парите са кът. В пенсионната система кризата продължава вече шеста година. Тя се появи, когато започнаха да реагират пазарите на труда и пролича, че т.нар. пенсионна реформа е замислена недалновидно, с неточни актюерски разчети и при силно подценени последици от демографския срив и застаряването на населението. Недостигащите средства за НОИ се трупаха година след година, за да стигнат днес страховитите 2,5 милиарда лева. Българските пенсии, макар и най-ниски в ЕС, са замръзнали, а НОИ без държавните преводи би загинал на мига.

Кой какво предлага и какъв е шансът да наложи своя вариант? Сред хаоса от оферти и при всекидневно сменящите се позиции на правителството, еднозначен отговор не може да се даде. Затова приемам за временно валидни публичните изявления от края на отминалия уикенд:

Синдикатите държаха на договореното с премиера повишаване на вноската с 3% , но изглежда са склонни да приемат и под 2% - при условие, че се предприемат мерки за финансово стабилизиране на входа и изхода на пенсионната система/. КНСБ и КТ „Подкрепа” настояват увеличението на възрастта и стажа да стартира постепенно през 2015 г. Искат и благоприятно решение за категорийните работници.

Работодателите по принцип са срещу всяко повишаване на пенсионната вноска, но биха се примирили със символичен скок от 1-1,5%. Бизнесът държи на равен принос с работниците при плащането на вноските. За планираното рязко вдигане от 2011 г. на възрастта и стажа, работодателите нямат кой знае какви възражения.

Остава правителството. Длъжен съм да попитам обаче: кое правителство? Премиерът, едноличен управител на държавата, договори устно със синдикатите 3-процентно увеличение на осигурителната вноска. Което беше посрещнато на нож от работодателите и със заплашително мълчание от Симеон Дянков /присъствали на партньорската среща споделят, че след съобщението за Бойковото съгласие, неговата „дясна ръка” е насъсквала представителите на бизнеса да скочат срещу решението на премиера!/. Социалният министър по разбираеми причини лавира между партньорите. Останалите министри и повечето депутати от ГЕРБ мълчат и чакат заповеди / с изключение на група дежурни лобисти /.

Ако това са договорени роли, трябва да признаем, че режисурата е добра /Обратното би означавало, че Дянков прави, каквото му хрумне, зад гърба на премиера!/ Жестът на Борисов към синдикатите, траял 2 дни, намали силата на протеста на КНСБ. По-важно е какво смята към днешна дата правителството. Според неуморния калкулатор Дянков, 1,8 % повишение на вноската щяло не само да реши проблема с текущия дефицит, но и да стабилизира пенсионната система през 2015 г. Тази поредна прогноза е първо, крещящо неточна и второ, преднамерено заблуждаваща.

Сметките на провъзгласения за световен топ-икономист Дянков не са верни, защото почиват на погрешното допускане, че с увеличението на вноската и засиления контрол всяка година хазната ще акумулира годишно по 600-700 милиона лева повече. Само че реалната безработица расте и броят на редовните платци към НОИ намалява; застрашително набъбва сивата икономика /коронният номер там е да не се плащат осигуровки/; и не на последно място - държавата, с разнебитени финанси и изчерпващ се фискален резерв, има проблем с редовното внасяне на нейната лепта / за осигуряването на армия, полиция, администрация, правосъдна система/.

Уверенията на новоизлюпения политик Дянков, че с поредните промени в осигурителния закон най-после ще доживеем да видим стабилна пенсионна система, са пореден опит за манипулация на общественото мнение. Целта е да се успокои народа до предстоящите съдбоносни избори. После - каквото сабя покаже. Знае се, че бившият спец от Световната банка има нова родина и при провал тя ще го приюти. Мнозинството българи няма къде да се преселят и ще останат да сърбат попарата. За да не ни сполети бедата още догодина, добре е премиерът да се вслуша в съвета на опитния Костов и да изтегли незабавно Дянковия „Пакет 2011” - проектобюджет и съпътстващите го закони. Има време за преработка, в т.ч. за отразяване на новите договорености в Тристранката.

Вярно решение трябва да се намери не само за 2011 г, но и в средносрочен план, до 2015 г. То обаче е свързано с ремонт на цялата система на публичните финанси, т.е. следва да обхване съвкупните парични потоци, а не само пенсионните вноски. Кой знае защо този въпрос остава встрани в епичния сблъсък на мнения и аргументи, ангажиращ социалните партньори. Което е недопустимо, защото черните дупки в пенсионната система, изправили я на ръба на фалита, не са от вчера. Те не се дължат само на неизправни вноски, а на системно укриване или отклоняване на Големите Пари!

Кои са те и кой ги контролира?

Най-напред това са ежегодните бюджетни излишъци, които бяха харчени от три поредни правителства. Така за 10 години бяха преразпределени над 15 милиарда лева. Излишъкът беше пропилян дори по време на избухналата криза / при тройната коалиция дефицитът на НОИ беше 500 милиона лева, но никой не се сети да го компенсира финансово/. Сегашното правителство пък е рекордьор по бъркане във фискалния резерв и по нелегитимно пренасочване на бюджетни средства от стратегически пера /на НЗОК, Сребърен фонд / към текущи сметки. /Иван Костов и Божидар Данев дори заподозряха кабинета в неплащане на дължими пари към НОИ в размер на стотици милиони левове/. Всичко тона се случва под носа на НС, което по закон е длъжно да бди за държавните харчове.

В професионалните фондове са се натрупали до юни т.г. 540 милиона лева, но плащания чрез него не се правеха, докато ножът не опря до кокала. В доброволните/капиталови фондове имаше акумулирани около 3 милиарда лева, но част от тези пари бяха загубени поради рискови операции, или финансови трусове след 2008 г. Ефективен законодателен и държавен контрол в този стратегически финансов сектор няма.

Най-интересната скрита картина е при данъците. Там, след въвеждането на плоския данък, богатите българи бяха освободени от дължими вноски, чиято обща сума през последните три кризисни години достига астрономически стойности. Днес сме най-бедната нация в ЕС, но се фукаме, че сме с най-ниски данъци. Загубите на държавната хазна, изпитваща остра нужда от приходи, благодарение на този неразумен ход, са водещата причина за пенсионната и здравната финансова криза. Следователно, когато слушаме изявленията на г-н Дянков, че България била данъчният рай на Европа, трябва веднага да се запитаме: рай за кого?

Отговор на този сакрален въпрос ще предложа в следваща статия…

Статията е публикувана във в. Труд на 18.10.2010 г.