Завинаги работещи - Завинаги бедни!

Уважаеми проф. Петков,

на сайта на в-к "Стандарт" излезе новината, че Правителство възнамерява да променя механизма за определяне на МРЗ, а именно МРЗ да стане между 125% от линията на бедността (като л.б. се определя с Постановление на МС и е 211лв. от 01.01.2010г), т.е. между 264 лв., от една страна, и 60% от СРЗ за страната (примерно, март/2010г СРЗ за страната е 636лв, тоест 382 лв.); Новината е публикувана на този линк

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-08-14&article=336410

Не може, когато издръжката на едно лице е 500 лева на месец, Правителството да обмисля задаването на критерии много по-ниски от тази сума. "Пригаждайки" отново механизма към ситуацията, ние ще "изкривим" още повече пазара на труда.

Крайно време е синдикатите да излязат от своята черупка и да кажат, че настояват за КАРДИНАЛНИ промени в Кодекса на труда, като примерно:

  1. Въвеждане на понятието "Годишна работна заплата" (SALARY), която да включва осигурителни права, привилегии, защита на работното място и др.под. (както е на Запад, когато анонсират "възнагражденията за труд", те говорят за заплата от 100,000 Е, или 100,000 долара и т.н.)
  2. Въвеждане на понятието "Надница" /WAGE/, която да се изплаща за 1 отработен час и да има минимално равнище (за провеждане на политика на излизане от бедността и преодоляване на социалната несправедливост), от примерно 1 евро/час (или 2 лева).
  3. Тогава МРЗ за (лицата от малцинствата, студентите, хората в неравностойно положение, хората в пограничните райони, в отдалечените места на страната и прочие; да не говорим, че има поне половин милион, които са на МРЗ) биха получавали на 40-часова работна седмица и 4 седмици в месеца =160 часа * 1 евро = 160 евро, или 320 лева.
  4. Да се въведе възможността в Кодекса заплатата да се изплаща почасово, а не месечно (с аванс, най-много). Това, че може да се въведе 4-часов работен ден от работодателя (е в полза единствено само за работодателя), заплатата на работника пак пристига 15 дни след като е "изработил" месеца.

Не се ли разделят социалните класи (необразованите, малограмотните, недоучилите от образованите, училите и грамотните) по отношение на начина на формиране на доходите от труд, то социалното напрежение ще продължава да расте. В момента всеки един работодател (ако не всеки един, то поне 90% от тях) се осигурява на минималния осигурителен праг от 420 лв/мес., което е 116 лева на месец. След като мениджърът (и фактически собственик) на 1 фирма има осигурителен праг 420 лева, то тогава, колко да има неговия заместник, подчинени и разсилени? Естествено, между 240 лв. и 420 лв. (а ние знаем, че брутното възнаграждение е равно на осигурителния размер; следователно, ние имаме законов начин за плащане на много ниски осигуровки и неплащане на фактическия размер на възнаграждението за труд). Работодателите се оплакват, че ще фалират, ако вдигнат "толкова много" заплатите (от 240лв на 264лв до 382, както е предложението).

Искам да споделя с Вас, че знам за много примери на малки и семейни фирми, които правят чиста печалба от порядъка на 5,000-7,000 лева на месец, но са "пуснали" своите работници на половин работен ден (примерно при заплата 300лв./месец - половината е 150 лева), като въпросните 150 лева се плащат най-често със забавяне от повече от 1 месец. По-сива икономика от това няма накъде. Дори ми е известен и един драстичен случай от 12-часов работен ден в действителност (по счетоводство 4-часов) на възнаграждение за месеца от 270 лева (фактическо 135 лева) и тази жена работи продавачка на газ-станция!!!!!! Работодателите просто го обърнаха на бащиния. И Трайков се смее онзи ден по телевизията "МИЕТ помага на богатите...."

Да не говорим, че в САЩ http://www.dol.gov/whd/minwage/america.htm има за различни щати различни WAGES, а в Калифорния дори в различните градове има различни наредби за МРЗ (които наредби стоят на видно място, и дори е описано колко трябва да бъде стойността на закуската/обяда/вечерята, ако работодателят предлага такива).

Мисля, че социалните партньори и най-вече синдикатите би трябвало да излязат с една много сериозна позиция по този въпрос, защото иначе ще трябва да издигнем нов лозунг: „Завинаги работещи – Завинаги бедни!”

Катигитис Икономиас, 14 август 2010 г.