December 2013

РАЗДЕЛЕНАТА НАЦИЯ И ОБЕДИНЕНАТА ПЛУТОКРАЦИЯ / Проф. Кръстьо Петков/

"Опит за реконструиране на социопатичната стратификационна структура на посттоталитарното българско общество"

(Академично слово на проф. Кръстьо Петков, произнесено пред студенти и преподаватели от Европейски колеж по икономика и управление, Пловдив – 4 декември, 2013 г.)
***

Защо избрах тази тема за моето академично слово?

Единият отговор е тривиален: защото тя е с растяща социално-политическа и гражданска актуалност; при това не само за България, но и за цяла група страни от т.нар. постсъветско пространство.
Другата причина за избора е научна и е свързана с дисциплинарната област, в която протече моята академична кариера: социология и политическа икономия.
През последните три десетилетия не стихват споровете относно еволюцията на наследената социално-стратификационна структура от ерата на държавния социализъм. В каква посока се развива социално-класовата трансформация: към конвергенция със западния либерално-демократичен модел ( както се смяташе в началото на прехода), или към дивергенция? Моята теза е: посттоталитарната стратификационна структура у нас се формира в среда и се движи по траектория, които в социологическото познание се определят като девиантни.
Затова тук ползвам концептуалния апарат на социологията на отклоняващото се развитие и поведение. Имам предвид отклоненията от зададената в началото на реформите и приета за нормална конфигурация на социално- статусови позиции и групи.
Ще се позова и на още една причина за моя избор: нарастващото противостоене в българското общество, което вече излезе от латентната фазда и изби на повърхността във всекидневния живот. Свидетели сме на полярни състояния и нагласи в публичното поведение– от предусещане за нова нежна революция, до опасения от катастрофични сценарии.
Факт е, че българската нация и нейният граждански конструкт днес са дълбоко разделени! Едва ли има нещо по-предизвикателно и интересно за научен дебат от тази ситуация!?

СТАНДАРТИЗИРАНИЯТ МИНИМАЛЕН ДОХОД:ЕВРОПЕЙСКИЯТ ДЕБАТ И БЪЛГАРСКИЯТ ИНАТ / Проф. Кръстьо Петков/

Дебатът стартира с изненадваща новина: Европейският икономически и социален комитет (EИСК) внася в Европейския парламент предложение за въвеждане на гарантиран минимален доход за всеки европейски гражданин - между 400 и 1000 евро на месец. Предложението беше оповестено на форум, състоял се в София. Какъв хубав коледен подарък за половината български народ, който живее в риск от изпадане в бедност!

Капиталистите направиха отстъпки не от щедрост, а от страх от бунтове /Дейвид Гребер/

Интервюто се препечатва от сайта "Гласове"

Автор: Серж Кагански, lesinrocks.com

***

"Има силен трудов морал, който смята, че този, който не се трепе като прокълнат, нищо не заслужава; има и силен морал на дълга, който смята, че този, който не плаща дълговете си, е лош човек. Тези два комбинирани морала правят така, че се работи много: капиталистическата идеология гледа добре на това и то позволява да се връщат дълговете. Но това води до огромен вътрешен конфликт в капитализма". Това обяснява Дейвид Гребер в последната си книга - "Дългът - 5000 г. история".
***

Дейвид Гребер е антрополог, историк, университетски преподавател, но също и американски активист, който пише трудове за анархизма и е участвал в създаването на движението "Окупирай Уолстрийт". В книгата си "Дългът - 5000 г. история" той показва, че дългът е не само съвременен феномен, но и финансово понятие с много дълга история. Дългът е финансирал армиите и завладяването на древните империи, преди да стане през ХVIII в. едно от главните оръжия на имперския и колониален капитализъм, а след това, в края на ХХ в., главното средство за доминация на силните държави над слабите и на богатите над бедните. В този вдъхновяващ труд сред хиляди други неща научаваме, че шумерите (иракчаните) са измислили заема с лихвен процент или че капитализмът се ражда с първите финансови институции доста преди индустриалната революция и нейната реална икономика. Дейвид Гребер припомня, че днес всички (държави, хора...) са принудени да плащат дълговете си... с изключение на американските финансови институции и трезора. Той сравнява дълга с обещание, което според него не си длъжен да изпълниш и което би трябвало да се предоговаря, ако този, който е взел заем, се окаже в невъзможност да се издължи напълно. Но капиталистическата система прави така, че дълговете на слабите към силните не подлежат на договаряне: така гърците са с нож в гърлото, забит от европейската тройка, докато задлъжнелите американци, които са най-ниско в социалната стълба, биват изгонвани от домовете си.

***

A Christian Peace? by Johan Galtung*

TRANSCEND Media Service, EDITORIAL (Reprinted from " Other News")

What a Christmas gift to all of us from that amazing Pope Francis, his first Message for the World Day of Peace, Fraternity, the Foundation and Pathway to Peace. A tightly reasoned statement in ten sections; here is an effort to summarize some key points: