February 2014

Промени в закона на кредита? “Много шум за нищо” /Любомир Христов/

Posted: February 3, 2014 | Author: Lubomir Christoff, ChFC

***
На интернет страницата на Народното събрание се мъдри апокрифен файл без реквизитите на документ. Той е озаглавен Проект за “Закон за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит” (ЗПК), не носи дата, а вносителите му са анонимни.

За кого се отнася?

Пазарният фундаментализъм е безумно скъп покойник /Проф. Боян Дуранкев/

Интервюто е публикувано в "Дума", 4. Февруари 2014, брой 28

***
Боян Дуранкев е роден на 2 май 1951 г. в София. През 1980 г. завършва "Социално-икономическо планиране" В УНСС, където продължава неговата академична и научна кариера. Специализирал е в САЩ и Германия. През 1989 г. придобива степента доктор по икономика, през 1994 г. става доцент, а през 2010 г. - професор.

***

"Правителството на Орешарски е гледано под лупа, а самият той - под микроскоп."
"Или капитализмът ще приеме по-опитомени форми, или просто няма да го има."

ПОЛИТИКА НА УЛТИМАТУМИТЕ /Проф. Кръстьо Петков/

Статията е публикувана във в. "Преса", 29.01.2014
***
„Политиката е изкуство на компромиса” – припомняше навремето д-р Петър Дертлиев, когато разговаряше с войнствените си партньори от левия и десния център. Малцина го чуваха, единици се съобразяваха с принципите, изповядвани от лидера на социалдемократите. Времената бяха други - на остра конфронтация, в която най-важната цел беше да повалиш политическия враг.

РЕИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯТА: ДВЕ ДИАМЕТРАЛНО ПРОТИВОПОЛОЖНИ МНЕНИЯ

Препечатвам в блога две интересни становища по темата за реиндустриализацията: на нашия сънародник от Ню Йорк Валентин Хаджийски /публикувана в "Гласове"/, и на д-р по икономика Емил Хърсев /публикувана във в. "Сега"/.

Мненията на двамата автори по ключови въпроси на индустриализацията и реиндустриализацията диаметрално се разминават. Подобен идейно-теоретичен сблъсък не е изключение: завръщането на политиката на високотехнологична реиндустриализация изостри полемиката по тази фундаментална икономическа тема.

Оправдаха кмета на Гълъбово Николай Тонев по всички обвинения

07.02.2014 38613, Автор: ПИК Share

Кметът на Гълъбово Николай Тонев бе оправдан от спецсъда по всички обвинения, които са му повдигнати, научи ПИК. Съдия Пламен Панайотов бе категоричен, че повдигнатото обвинение изначално е било негодно.

Големите пари са истинските разбойници /Интервю на проф. Кръстьо Петков/

Интервюто е публикувано в сайта "News.bg", 15.02.2014
Автор Николай Драганов

***
Професор Кръстьо Петков, председател на Съюза на икономистите в България, пред news.bg

-Проф. Петков, оценихме ли реално ефекта от въвеждането на плоския данък и време ли е това решение да бъде ревизирано?

-За разлика от преди 6 години, сега ситуацията е по-различна и привържениците на плоския данък са значително повече. Поради тази причина твърдя, че въвеждането е далеч по-лесен акт от отказването от плоския данък.

РЕИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯ МАРКА „БГ“: ЩЕ Я БЪДЕ ЛИ? /Проф. Кръстьо Петков/

Статията е публикувана във в. "Преса" , 18.02.2014

***

Ако се съди ото реакциите по повод на тематичната серия от информации и анализи, които пусна „ Преса“, идеята за реиндустриализация се посреща с интерес от деловите среди. Правителството на свой ред обяви намерението си да разработи концепция и средносрочна програма, съобразена с европейската визия от 2012 г. По инициатива на премиера се състояи национална среща с бизнеса, на която се чуха трезви оценки и конструктивни предложения. Предстоят още публични и специализирани дискусии. Иначе казано, колелото се завъртя!

Плоският данък: различни гледни точки /Задочна дискусия/

Препечатвам в блога от в. "24 часа" две статии: на Валери Найденов и Георги Ангелов. Задочната дискусия между тях е провокирана от състоялия се телевизионен "Референдум" по БНТ, посветен на същата тема.

За съжаление, организаторите на телевизионното предаване показаха пристрастие при даване на думата на поканените експерти и допуснаха скандално/непристойно поведение на участници в отбора на пазарните фундаменталисти - яростни привърженици на плоския данък. Което, разира се, повлия негативно на качеството на професионалния дебат и предизвика масови критики от теливизионни зрители в социалните мрежи.

Ето и кратката информация на БНТ за позициите, застъпени от участниците в телевизионния дебат.

--------------------------------------------------------

Референдум – 11 февруари 2014: Премахването на плоския данък ще доведе ли до съживяване на икономиката?

В това предаване сблъскахме икономически аргументи за плюсовете и минусите на плоския данък. Причината е, че отново се появи идея той да бъде преразгледан. Темата беше засегната и на среща на бизнеса с премиера Орешарски. На нея той заяви, че данъците не трябва да се пипат, защото те гарантират конкурентноспособност на икономиката ни.

Основният въпрос тази вечер: Премахването на плоския данък ще доведе ли до съживяване на икономиката?

Участниците в дискусията бяха:
- Икономисти, които смятат, че плоският данък трябва да остане – Георги Ангелов – старши икономист в институт „Отворено общество”, Георги Ганев – член на Управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация, Владимир Каролев – финансист;
- Експертите, които защитават идеята за премахване на плоския данък – проф. Гарабед Минасян – Институт по икономически изследвания на БАН, проф. Духомир Минев – икономист от Институт по социология на БАН, проф. Боян Дуранкев – икономист, преподавател по маркетинг в УНСС.

“Плоският данък събира повече приходи отколкото останалите, дори и в криза. Нещо подобно трябва да направим и за акцизите, които не се събират, за контрабандата, за ДДС и тогава ще имаме достатъчно пари, за да можем да инвестираме в хората, които нямат образование, нямат квалификация да излязат от тази упорита бедност”, категоричен е Георги Ангелов.

“Аз мисля, че данъчната въобще система е част от проблемите на България”, заяви проф. Минасян.

“Обикновеният българин разбира много добре на къде отиват нещата и кое е по-добре за него. Със сигурност тези 99%, които са ощетени от системата, ще проумеят и те го проумяват, че премахването на плоския данък е добро за тях и добро за държавата”, коментира проф. Дуранкев.

“Единственото, което е добро за всеки, независимо къде живее, е да работи повече, да се учи повече и да не вярва на митове. Това е единственото, което е добре”, заяви Каролев.

“Не знам дали трябва да има референдум, но ако случайно има, което е малко вероятно, със сигурност няма да са тези числа, които показа изследването. Защото 70% поне от тези, които са под издръжката на живота, ще гласуват за промяна в данъка”, категоричен бе проф. Минев.

“Споровете за плоския данък по никакъв начин не адресират истинските проблеми на българската държава и на българската икономика. Приходната част на българския бюджет не е проблемът. Нито един проблем няма да се реши с промяна в начина, по който се облагат хората и в начина, по който се събират средствата в момента”, коментира Ганев.

Измерихме и нагласите на обществото с експресни данни на “Алфа Рисърч” специално за “Референдум”. В допитването участваха хора от цяла България, които проследиха предаването от домовете си. Те отговориха на основния въпрос преди началото на дискусията и след нея, за да сравним дали експертите в студиото са повлияли на тяхното мнение и по какъв начин.

На основния въпрос – “Премахването на плоския данък ще доведе ли до съживяване на икономиката”, зрителите гласуваха така /виж прикачения файл/:

Цялото предаване може да проследите на:
http://bnt.bg/predavanyia/referendum/ochakvajte-referendum-11-fevruari-2...

Дискриминация в заплащането на източноевропейски и западноевропейски изследователи / Една полемична статия /

Публикувам в блога статията на Michael Galsworthy ,изследовател от Словения, емигрирал в Англия. Тя е посветена на невралгичната тема за дискриминацията в трудовите възнаграждания между източните и западните учени, участващи в съвместни екипи по европейски проекти.

Смятам, че преди началото на новия програмен период /2014-2020 г./ проблемът за двойния стандарт при оценката на труда на експертите, прилаган от ЕК и брюкселската бюрокрация, трябва да намери решение. И то не е чрез временен бонус от 8000 евро ,както предвиждат европейските институции, а зрез обективна оценка на качеството на работата и индивидуалния принос на всеки учен.

Сегашната дискриминационна практика е ентипазарна , а от социално-политическа гледна точка - направо експлоататорска.
/Проф. Кръстьо Петков/