Февруари 2015

In :Memoriam: Д-р Желю Желев си отиде! Преходът свършва!

Днес изпращаме Д-р Желю Желев в последния му път - към отвъдното...
Хората ще го помнят с добро - като дисидентски водач, демократичен президент и прозорлив учен!

Никога не оставяй мозъка да почива! /Спомени на проф. Кръстьо Петков, публикувани в "Преса"/

Интервю, в което проф. Кръстьо Петков разказва за живота си, основаването на КНСБ, социологията и политиката, спомени на очевидец и участник за годините на прехода. Споделя също спомени и неизвестни факти от контактите си с различни политически лидери - Андрей Луканов, Иван Костов, Иван Татарчев, КНСБ, Любен Беров, Петър Дертлиев, Атанас Москов, Атанас Железчев и др.

«Защото България по конституция е социална държава, но де факто е неолиберална, антихуманна. Не виждаме ли, че сме си сбъркали дестинацията?!» - пита професор Петков.

 

Отворено писмо до проф. Кръстьо Петков от Райчо Марков-Ню Йорк

Публикувам в блога Отворено писмо, което получих от Райчо Марков, икономист, блогър, от Ню Йорк по повод на проведения днес експертен форум "Дефлацията: икономически и социални измерения"
/Проф. Кр. Петков/

Дефлационната спирала и опасностите пред България /Проф. Кръстьо Петков/

BGNES TV , 3.2.2015

***
Ако трябва да подредим по дълбочина опасностите, които крие дефлацията пред българската икономика, бих поставил на първо място свиващото се от много месеци потребление.

Поради ниските доходи и очакванията на икономическите агенти, домакинствата и представителите на бизнеса ситуацията се влошава. Доколкото могат хората трупат резерви и не бързат да харчат парите си. Това дава сигнал за нарастващ риск към бизнеса, което е и второто негативно отражение. Бизнесът на свой ред свива инвестициите; банките и без това са ограничили до минимум кредитирането.

Дебатът за гръцкия дълг- Първа част: Истината от първоизточниците

Два дни преди извънредните парламентарни избори в Гърция /25.1.2015 г/ в статия, публикувана от БГНЕС и поместена в моя блог, написах, че очакваната убедителна победа на Сириза ще постави началото на преразглеждане на цялостната финансова архитектура в ЕС. Което може да даде отражение и на глобалната финансова ситуация.

Една седмица след изборите става ясно, че новото гръцко правителство, водено от младия лидер Алексис Ципрас, е изправено пред изключително изпитание: да наложи своята програма от 9 точки, което изисква: първо, отказ от остеритета /сурови бюджетни ограничения, наложени от ЕК, МВФ и ЕЦБ под диктата на Берлин/; второ: да постигне ново, реалистично споразумение по дълга, като спази първото условие.

Би трябвало при срещите на Алексис Ципрас и финансовия министър Янис Варуфакис с лидерите на европейските институции, които се провеждат през тези дни, да надделеят икономическата логика и финансовите аргументи. Има крехки основания да очакваме, че промяната ще се случи. Същевременно, коментарите в консервативните/водещи медии в Европа и у нас показва, че неолибералните кръгове залагат на добре познатата пропагандна тактика: манипулативна обработка на общественото мнение, настройване на европейските данъкоплатци срещу опитите на гръцкото правителство за предоговаряне на условията за изплащане на непосилния дълг.

Когато пропагандно-идеологическата риторика измества политико-икономическата дискусия, най-добре е търпеливо да се изнасят в публичното продтранство фактите , свързана с историята и структурата на гръцкия дълг; и, което е по-важно- да се поддържа професионалния дебат между достоверните икономисти от целия свят, които застанаха в подкрепа на гръцката кауза.

Тази кауза не е само гръцка, а общоевропейска. Засяга както ядрото на еврозоната /клубът на богатите, доминирани от Германия/ така и "Европа на втора скорост" /средиземноморските държави от периферията на еврозоната/; и не на последно място- предрешава перспективите на "Европа на трета скорост" /новите страни членове на общността/. Техните икономики са още в преход и пострадаха най-много от глобалната криза и безмисления остеритет.

Това са съображенията, които ме мотивират да поместя в блога серия от тематични публикации,в превод на български език. В тях се осветлява истината за колапса на гръцката банкова система, срива на публичните финанси, изкуствено продизвиканата криза в социалната сфера и пазара на труда в южната ни съседка.

В първия пакет от публикации излезли най-напред в БГНЕС и сайта Гласове, включвам:

1. План на Сириза от 9 точки за излизане от кризата /Източник: БГНЕС/;
2. Отворено писмо на Алексис Ципрас до германския народ, публикувано във всекидневника "Ханделсблад" /преводът е поместен за първи път в Glasove.com/
3. Интервю на проф. Тома Пикети за гръцкия дълг във FranceSoir/преводът е поместен за първи път в Glasove.com /

Следват още публикации...

Проф. Кр. Петков

***

Дебатът за гръцкия дълг- Втора част: Надхитрянето започна!

Вчера /5.2.2015/ и през изтеклата нощ преговорната драма около гръцкия дълг навлезе в нова фаза: игра на надхитряне.

Така може да се определи "изненадващия" ход на ЕЦБ, която обяви, че не приема гръцки държавни облигации и по този начин лишава
гръцките банки от един от източниците им на финансиране. Според Франс прес това решение създава опасност от финансово задушаване на Гърция. Новината беше разпространена и в България-страна, в която гръцките банки държат 23 % от пазара.

***

Ето информацията по темата, публикувана от сайта Economynews.

" Банката /ЕЦБ/ престава да приема гръцки облигации като залог за отпускането на кредити. Така се спира преференциалният режим, който позволяваше на гръцки банки да вземат пари назаем от ЕЦБ с по-ниски гаранции от нормалните. Решението беше оповестено само няколко часа след като новият гръцки министър на финансите Янис Варуфакис заяви, че е провел "конструктивен" и "плодотворен" разговор с президента на ЕЦБ Марио Драги.

ЕЦБ е подложена на силен натиск по гръцкия проблем и трябваше да отговори на една липса, заяви днес главният икономист на ЕЦБ Петер Прат. Изявлението му в интервю за френския в. "Ле-з-еко" се отправят необичайно остри критични към европейските институции, отбелязва АФП.
"ЕЦБ бе принудена да поеме роля, която навлече силен натиск върху институцията. Ние поехме отговорностите си, за да направим така, че паричната ни политика да може да функционира. Става дума да се отговори на една липса, защото Европа не разполага с пригодни (за целта - бел. ред.) институции. Това обаче не означава, че сме удовлетворени от сегашното положение", заявява Прат.
Той отговори на въпрос за бъдещето на ЕЦБ в Тройка кредитори на Атина (МВФ, ЕК и ЕЦБ), създадена през 2010 година, за да подпомогне Гърция. Сега обаче този формат се отхвърля от новото правителство в Атина, където Тройката стана символ на строгите икономии.
"ЕЦБ не е страна в преговорите между Гърция и кредиторите й. Ние държим гръцки държавни облигации, купени на вторични пазар.
Позицията на ЕЦБ обаче е ясна: договорът ни забранява да вземаме каквото и да било решение, което би довело до финансиране на една държава чрез паричната политика", обясни Прат.

Агенция "Блумбърг" цитира свои източници, запознати с финансовото положение на Гърция, според които Атина може да свърши парите към 25 февруари и ако не се съгласи с предложените от кредиторите условия, ще трябва да излезе от еврозоната.

Решението на ЕЦБ да лиши гръцките банки от един от източниците им на финансиране, няма да се отрази негативно върху финансовия сектор на страната. Той остава напълно защитен, благодарение на други налични канали за ликвидност, съобщи гръцкото министерство на финансите, цитирано от Франс прес. Финансовото ведомство посочи в комюнике, че решението на ЕЦБ "поставя под натиск Еврогрупата (групата на министрите на финансите на страните от еврозоната) да постигне по-бърз напредък към сключване на взаимноизгодно споразумение между Гърция и нейните партньори" по бъдещето на гръцкия дълг и икономическите реформи на страната.
Президентът на ЕЦБ Марио Драги след полунощ е разговарял по телефона с гръцкия премиер Алексис Ципрас, съобщава гръцкият сайт нюз.ин. Разговорът се е състоял непосредствено след като ЕЦБ реши да спре финансирането за гръцките банки, което крие опасност от финансов колапс на Гърция. Марио Драги е телефонирал на Ципрас, след като той се е завърнал от Париж в Атина, като го е уведомил за решението на ЕЦБ да не приема гръцки държавни облигации, като гаранция за рефинансиране на Гърция. Гръцкият премиер е казал на Марио Драги, че "той не може да отстъпи, тъй като е поел ангажимент пред гръцкия народ с дадения му от него мандат, който представлява база за водене на преговори от страна на правителството с европейските партньори".

***

Решението на ЕЦБ предизвика вълна от коментари в Туитър и персоналните блогове на водещи икономисти и коментатори по света. Техните достоверни анализи заслужават далеч по-голямо внимание от прибързаните, често поръчкови коментари в консервативните медии, контроларани от мегакорпорациите.

Това е поводът в настоящата втора част от тематичната поредицата за гръцкия дълг, да публикувам в блога статии , получени от международната поща - чрез сайта Other news. Започвам с първите две:
1. На Франсис Копола, който задава въпроса каква е истинската цел на ЕЦБ?
2. На Проф. Пол Кругман, който определи решението като "Танз на Драги"

И двамата авторитетни автори съзират зад официалното съобщение скрити намерения:
-за тактическа игра от типа: " Докарай преговарящите до ръба на пропастта, за да предизвикаш развръзка";
-като натиск не толкова върху Гърция, а върху Германия;
-като отчаян опит да се спре верижната реакция за рапад на еврозоната.

Междувременно официалната медийна пропаганда и мълчанието на брюкселските институции по разгарящата се валутна война, която не е предизвикана пряко от преговорите с Гърция, са меко казано странни. Курсът на швейцарският франк спрявмо еврото вчера падна до безпрецедентно ниско равнище; датската крона се "отвързва" от еврото. Пазарите , а и поведението на икономическите агенти и потребители по отношение на новата криза с еврото са близки до паниката.
Валутната война засяга и България, която и в режим на Първичен съвет. Би трябвало БНБ и мФ да реагират на черезвичайната ситуация. Апропо, след като при учредяването на Валутния борд беше фиксиран твър курс на лева спрямо еврото, колко е сега реалният курс на българския лев?

Развръзката на двете войни-бълговата и валутната-предстои. Ще я научим непосредствено преди 28 февруари, когато изтича срока на споразумението по гръцкия дълг! А може би и по-рано. Но тогава новините ще са катастрофични!

Проф. Кр. Петков

Дебатът за гръцкия дълг-Трета част: Първият пробив.Предстоят още!

Двадесет и четири часа след съобщението , че ЕЦБ спира кридитирането на гръцките банки, последва нов обрат: европейският трезор обяви, че разрешава на гръцката национална банка да използва 60 милиарда евро, за да окаже ликвидна подкрепа в сектора /близо 25 пъти повече от разрешението, което получи БНБ през лятото на 2014 г., за да спасява закъсали български банки/.

Прави се оказаха проф. Пол Кругман и Франсис Копола, които два дни преди това съзряха в първоначалното решение на ЕЦБ тактическа маневра и обявиха, че основанията за оптимизъм остават.

Така на втората седмица след своята изборна победа Сириза и правителството на Гърция направиха първия малък пробив в отбраната на остеритета, базирана в Берлин и Брюксел. Следват още! Вероятно ще ги научим с приближаването на сакралната дата 28 февруари, 2015 г., или непосредствено след нея.

Успехът на неуморната двойка държавници от ново поколение "Ципрас-Варуфакис" би трябвало да е сигнал и за политическите лидери в България и останалите страни от зависимата европейска периферия. Докога ще се оставят да бъдат третирани като втора и трета категория партньори в ЕС? Време е да консолидират своята позиция и да поискат цялостно преразглеждане на европейската финансова архитектура, построена върху гнилия остеритетен фундамент.

Гръцкият пример има общоевропейско значение. А вероятно и глобален ефект. От САЩ вече се чуват гласове за окончателен отказ от Машингтонския, несъстоял се, консенсус. Време е за сериозен дебат между всички държави, членове на европейкщата общност. Политическият дебат е сериозно улеснен от обмена на алтернативни мнения в международната общност на достоверните икономисти.

Платформата за отказ от остеритета и промяна на условията за обслужване на външния дълг, предложена от Сириза, стана повод за нова вълна от публикации по темата. Част от анализите на световно известни автори помествам тук- като трета част от поредицата, посветена на гръцкия дълг. В тях се намират част от отговорите на въпроси, които са в центъра на вниманието на достоверната икономическа мисъл още от началото на кризата:

- Какъв е смисълът след 6-годишно стриктно спазване на правилата на остеритета /за сурови бюджетни ограничения/ - без да се постигне напредък - тази безплодна стратегия, наложена от богатия европейски Север на по-бедния Юг , да е валидна и занапред?;

-Защо демократична Европа допуска един огромен частен дълг да се трансформира в публичен; и да се стоварва върху плещите на данъкоплатците-какъвто е случаят с Гърция други страни?

-Как чрез свиващо се потребление ще се постигне икономическо оживление? Повече от половин десетилетие подобно чудо не се случва!

-Може ли да се вмени морална вина и отговорност на цял един народ, при положение, че свръхзадлъжняването е натрупано от националния политико-олигархичен елит, при ясното съзнание за ставащото от страна на МФИ и европейските лидери?

-Каква е международната легитимност на конструкцията "Тройка" /ЕЦБ,МВФ, ЕК/, която в противоречие с конституциите на суверенни държави и европейската правна уредба ултимативно налага антикризисни политики? При това, без да носи пряка отговорност за провалите?

Становищата на проф. Дани Родрик, проф. Джоузеф Стиглиц, проф. Пол.Кругман, проф. Джеймс Гълбрейт и други по темата за гръцкия дълг, остеритета и икономическата криза в ЕС се съдържат в публикациите по-долу. Те са заимствани от специализирани издания и социални/професионални мрежи (виж и добавените статии в прикачените файлове).

Приятно четене!

Проф. Кръстьо Петков

Six key points about Greek debt and the forthcoming election
Tim Jones 23 January 2015

Syriza vs. The Troika: What’s Going on in Greece
by Benjamin Studebaker

Икономиката и нейните "лечители" /Проф. Боян Дуранкев/

Статията е публикувана във в-к "Дума",5. Февруари 2015

***
Във всички развити страни икономическото министерство попада по значимост в "първата тройка". Затова и идейните битки се водят най-вече върху програмите за развитие на икономиката, които често изискват нестандартни, оригинални решения. А когато е налице криза - при това дългогодишна - "лекарите" изпробват още по-силни лекарства.

Вицепрезидентът Маргарита ПОПОВА: Фалшът и лицемерието ме отблъскват /Интервю/

Интервю на Валерия Велева, В-к "Преса", 31.1.2015

***

- И последният доклад на Еврокомисията е с критики към съдебната ни система, която вече 25 години е във фокуса на общественото недоволство. Има ли излизане от този омагьосан кръг, госпожо Попова?

Писмо до премиера и финансовия министър на Гърция

СЪЮЗ НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ /СИБ/
1000 София тел.: (+359 2) 987 18 47; 0878 871 847
ул.”Г.С.Раковски” № 108 e-mail: unieconom@abv.bg; bgeconomist.bg

София, 09.02.2015 г.

ДО
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ
Н. П. АЛЕКСИС ЦИПРАС

КОПИЕ ДО:

МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ НА
РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ
ПРОФ. ЯНИС ВАРУФАКИС

ПРЕЗИДЕНТА НА
СЪЮЗА НА ИКОНОМИСТИТЕ И ПРЕДПРИЕМАЧИТЕ В ГЪРЦИЯ

ВАШИ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВА,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕМИЕР,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

Дебатът за гръцкия дълг- Четвърта част: Идва ли краят на остеритета?

Темата "Гърция и Сириза" продължава да е в центъра на вниманието на авторитетни политици, коментатори, медии. Тематичният обхват на дебата се разширява. Спорният въпрос за съдбата на астрономическия външен дълг, натрупан от Гърция до и след подписаното споразумение с т.нар. Тройка сякаш минава на заден план.

Расте броят на публикациите, които са посветени на фоновите фактори и страничните ефекти, свързани с гръцката дългова катастрофа. Рано или късно спорещите ще се върнат към същинския проблем за разрушителната роля на остеритета, наложен в южната ни съседка по изключително брутален начин. Но в тази, четвърта част на тематичната поредица, която помествам в блога, давам предимство на:

- моралните /и морализаторските/ аспекти на дебата;
- историческите сравнения със страни, изпаднали в миналото в подобни ситуации;
- възраждането на т.нар. Германски въпрос;
- реакцията на държави извън ЕС към дипломатическата совалка на тандема "Ципрас-Варуфакис" в ЕС .

Авторите на включените в поредицата коментари са световно известни имена/ Пол Кругман, Джордж Фридман, Марио Варгас Льоса/.
Не се съмнявам, че техните позиции, различаващи се съществено в аргументацията и изводите, ще предизвикат интерес сред просветената читателска аудитория!

/Проф. Кръстьо Петков/

Извънредният външен заем: коя хипотеза е вярна? /Проф. Кръстьо Петков/

Статията е публикувана във в- "Преса", 17.2.2015

***

През целия преход не е имало подобен икономически феномен: за броени месеци България тегли външни заеми в огромен размер от 15,64 милиарда лева, които ще харчи през 2015- 2017 г. Акцията е в ход: на 6 февруари правителството е сключило договори за дилърство и агенство с четири банки – Сити, HSBC, УниКредит и Сосиете Женерал. Седмица по-късно беше поискано предварително одобрение в НС, където се разрази истински скандал. Ако правителството получи парламентарна подкрепа, България става европейски рекордьор с дисциплината „Скоростно задлъжняване” и се прощава с престижната втора позиция в класацията за най-нисък външен дълг в ЕС. Вярно е, че оставаме под ограничителния таван от 60% спрямо БВП. Но пък ще сме единствената държава в ЕС, която за по-малко от пет години е допуснала двукратно нарастване на външните си задължения.

Авантюрата "пенсионерски данък" /Проф. Кръстьо Петков/

Статията е публикувана в седмичника "168 часа" / 20.2.2015/

***

Когато научих за предложението на работодателите от АИКБ да се въведе нов данък за работещите пенсионери, първата ми реакция беше по-скоро емоционална. „Пенсионерски дънък” ми звучи като „ергенски данък”, само че с обратен знак: същата безмислица, както по времето на соца; поредно посегателство върху граждански и конституционни права; поколенческа дискриминация – заради заради възраст и социален статус. Само че трудното време, в което живеем днес, ни задължава да преодолеем емоциите и да оценим непредубедено, с аргументи работодателското хрумване.

Извънредният външен заем: споровете дотук не родиха истината! Защо? /Проф. Кръстьо Петков/

Статията е написана специално за БГНЕС и публикувана на 22.2.2015

***

Отминаващата седмица беше белязана с остри словесни схватки между привържениците и противниците на предложението България да се ангажира през следващите три години с външен заем в астрономически размер. Какъв е той? Числото, посочено от министър Владислав Горанов в петък (20.2) е 16 милиарда лева. Възприемам го като предпоследно, защото се сблъскваме с явлението „променлива/бягаща финансова статистика”.
Първоначално се спрягаше друга сума: 15,7 милиарда лева.В справката, публикувана на уеб-страницата на МФ са фиксирани 18,2 милиарда лева, необходими за рефинансиране на държавния дълг и финансиране на бюджетния дефицит за периода 2015-2017 г. Пред коалиционните партньори финансовият министър е споменал, че е възможно да се теглят с 6 милиарда по-малко.

Къде се крие истината? Във всеки случай, не в политическите спорове.

Има нещо неясно и скрито около тези 16 млрд. лв. /Проф. Христина Вучева/

Интервюто е публикувано в "Гласове", 2015-02-21
Автор: Рени Нешкова
***

Много е късно сега някой да пита въобще дали и защо трябва да поемаме този дълг. Тук става дума за задължения не от не знам колко си години, както се говори. Става дума за дълг от 900 млн. евро, направен от първото правителство на Бойко Борисов, чийто падеж е 2017 г., и за дълга от края на 2014 г. от 3 млрд. лв. за попълване на т.нар. гаранционен фонд за покриване на влоговете в КТБ. И 400 млн. евро, взети през декември от второто правителство на Борисов, вероятно да осигурят необходимите средства за плащане на земеделски производители и разбира се, да разполагат с необходимите средства за първите дни на годината. „Има един текст, на който не са обърнали внимание тези, които сега реагират много бурно, но малко със закъснение. Този текст дава право на Министерския съвет да сключва средносрочни споразумения за емитиране на дълг. В този общ текст няма число.“ Така проф. Христина Вучева коментира за ГЛАСОВЕ причините за избухналия скандал по повод исканите от правителството 16 млрд. лв. Проф. Христина Вучева е икономист и дългогодишен преподавател в УНСС. Тя е бивш министър на финансите и вицепремиер в първото служебно правителство с премиер Ренета Инджова /1994-1995/.

Емблематична среща: проф. Тома Пикети разговаря с Пабло Иглесиас

Аналитичният сайт "Open Democrasy" публикува редактиран превод на разговора между най-известния напоследък автор-икономист проф. Тома Пикети и Пабло Иглесиас, лидер на испанската партия "Подемос".

Оригиналното заглавие на интервюто е:"Reforming Europe: Thomas Piketty meets Pablo Iglesias" и е осъществено и записано най-напред от Otra Vuelta de Tuerka (‘Another Turn of the Screw’).

Според мен срещата между две от най-популярните личности в Европа има емблематичен характер. Френският професор Тома Пикети (наричан още новият Маркс), прикова вниманието на коментаторите и на специалистите по сравнителна икономия, история на доходите и политическа икономия от двете страни на океана с фундаменталното си изследване "Капиталът на 21 век"; политикът на бъдещето Пабло Иглесиас основа партия, чието име на български означава "Ние можем" . Подобно на гръцката "Сириза" партията на Иглесиас се вписа в новото европейско политическо течение - на гражданския радикализъм. Месеци преди предстоящите парламентарни избори в Испания, "Подемос" води убедително в класацията по електоралните предпочитания.

Каква е визията на двамата признати лидери на мнения за бъдещето на Европа и финансовия капитализъм? Като отчитам важността на този въпрос, в следващите редове предлагам кратък обзор и коментар на най-важните части от разговора между учения проф. Т. Пикети и политика П. Иглесиас.

Пълният текст на английската версия на интервюто се съдържа в прикачения файл.
/Проф. Кръстьо Петков/

Договорът за дилърство по външния дълг: има ли конструктивен изход?

ЕКСПЕРТНО СТАНОВИЩЕ
На Съюз на икономистите в България
Относно: предложение за предварително одобрение на сключените договори за отпускане на средносрочен външен заем

1. Изходни предпоставки
Настоящото Експертно становище е разработено въз основа на следните изходни предпоставки:
1.1. Внесеният от правителството Законопроект за одобрение от НС предвижда процедура и реализация на поети ангажименти на две стъпки:
> първата- парламентът да ратифицира подписаният от правителството на 6 февруари Договор за дилърство с четири чуждестранни банки;
> втората - по силата на подписания от правителството и ратифициран от парламента Договор за дилърство, да се предприемат действия за издаване на облигации на стойност 8 милиарда евро.

/виж пълния текст на Становището в прикачения файл/