Май 2015

Европейска статистика и медийни манипулации

проф. Кръстьо Петков

Как БГ- социални медии раздухват мита за мързеливите българи!
***
Имат ли право журналистите да поставят заглавия на своите дописки, които се разминават с реалността, т.е. да въвеждат в заблуждение читающата публика? Според етичния кодекс на тяхната професия, това са забранени похвати. Но в днешния свят, чието публично пространство е пренаситено с лъжи, измами и скандали, фабрикуването на медийни сензации се е превърнало в правило и инструмент за печелене на тиражи и читателски бройки.

Бедни, по-бедни, българи!

проф. Кръстьо Петков

Как икономистите обясняват феномена „обедняване”?

Преди дни за пореден път медии и експерти коментираха драстичната и растяща бедност у нас. Фактите са известни: според Евростат, България твърдо е окупирала върха на негативните класации в ЕС:

 по дял на хората, принудени да живеят със сериозни материални лишения, държим рекорд - над 40% от населението;
 в челото сме и по дела на хората, живеещи в крайна бедност- 21,8%;
 по риск от изпадане в бедност също сме първи – над 26% от населението е в тази категория;

Трябва ли изплащането на пенсии да е пощенска услуга?

проф. Кръстьо Петков

Коментарът е публикуван от БГНЕС, 12.5.2015

***

В социалните мрежи изтече информация за поредния съдебен казус, в който частни фирми съдят държавата – този път заради решението й да възложи единствено на Български пощи (БП) да изплаща пенсии
(виж: http://www.legalworld.bg/35500.dyrjavna-pomosht-li-e-plashtaneto-na-pens...)
Услугата в мнозинството от случаите се извършва "на гише" или чрез пощенски запис. По официални данни БП обслужват около 1,3 милиона пенсионери, което е над 50% от техния брой.

Делото е заведено във Върховния административен съд (ВАС) от дружества, които също са получили лиценз за извършване на парични преводи. Искането очевидно е поставило в затруднено положение ВАС, което личи от двете негови решения: първото - да даде ход на делото; второто - да спре процедурата и да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС в Люксембург относно възникналия казус.

Дотук нищо необичайно. Не за първи път български магистрати се отмятат от свое определение – поради опасения да не сгрешат пред националните и европейските законодателни институции; или - поради други, извънсъдебни причини (заради тях родното правосъдие още от влизането на България в ЕС е взето на мушка от Европейската комисия и този сектор получава в ежегодните мониторингови доклади слаби или незадоволителни оценки).

Чисто юридическата страна на спора вероятно ще заинтересува тясно профилираните експерти по европейско право, както и пощенския мениджмънт. Но за широката публика и по-специално за потребителите най-важен е въпросът:

какво се случва с масово търсената услуга "изплащане на пенсии"!

Плоският данък: завръщане към темата за фиска и политиката / Актуални коментари/

Когато преди седем години правителството на т.нар. Тройна коалиция стартира поредната шокова мярка-плосък данък-малцина бяха тези, които предупредиха за деструктивните последици от рисковия неолиберален експеримент. Политиците ОТ БСП и НДСВ, инициатори на фискалната иновация -екс-премиерът Станишев, Петър Димитров И Милен Велчев, подкрепени от ключовите им партньори от ДПС, прокараха решението за замяна на прогресивния с регресивен данък без обществен дебат и без да се вслушат в предупрежденията за негативните финансови и политически последици, изразени от техни съпартийци и съмишленици(особено тези от парламентарно представената левица). И което е по-лошо- без да се съобразят с позициите на ЕК, Световната банка и МВФ, които по това време преосмислиха своята позиция и препоръки за данъчни реформи в преходните икономики.

Реалните опоненти на "оплоскостяването" на данъчната система останаха временно в изолация. Сред тях бяха синдикатите, група макроикономисти и социолози, както и незначително малцинство медийни коментатори. В дебата срещу вредите от плоския данък се включи и президентската институция. Тази експертна и гражданска опозиция обаче остана в изолация в опитите си да повлияе върху хода на данъчната реформа и да убеди управляващите в потребността от хармонизиране на българския данъчен модел с преобладаващата в ЕС прогресивна система.

Днес сме свидетели на завой от 180 градуса, който предприемат вносителите на законопроекта от 2007 г. за плоския данък върху личните доходи и корпоративните печалби. ПГ на БСП - без подобаващ анализ и преоценка на приложението и ефектите от "оплоскостяването" - внася в НС законопроект за връщане към прогресивните ставки при облагане на личните доходи (виж прикачения файл); освен мотивите на законопроекта досега не е публикуван от централата на БСП и политологически самоанализ, който да съдържа отговор на въпроса: политическа грешка или външен натиск от неолибералните лобистки мрежа доведоха до парадокса- правителство с ляв премиер-социалист - да въведе възможно най-консервативната/дясна фискална мярка, какъвто е плоският данък (при това-без необлагаем минимум).

Няма как този въпрос да не бъде коментиран и да се ползва като контра-аргумент срещу опита на социалистическото ръководство да се върне към прогресивното данъчно облагане, макар и в умерен вариант , засягащ само личните доходи. Политизацията на дебата на свой ред неминуемо ще доведе до отклоняване на вниманието от същността на въпроса: възможен ли е нов обрат в българската данъчна система, в унисон с европейските традиции и модерни практики? И, ако е възможен, какъв е алгоритъмът за успешно, експертно и граждански подкрепено, завръщане към подходяща за българските условия прогресивна данъчна система!

За да се насърчи публичната дискусия, в блога помествам актуални материали по темата, сред които са най-новият анализ на Димитър Нинов, доктор по икономика; една студентска разработка за ползите и вредите от плоския данък; статия на проф.Боян Дуранкев, която повдига важен политико-икономически въпрос:защо ръководството на БСП предложи неолиберална фискална политика преди 8 години, от която днес се отказва?

/Проф. Кр. Петков/

Дискутираме рисковете, но ги прозяпваме в реалността

проф. Кръстьо Петков

България бе домакин на годишната среща на местните власти в Югоизточна Европа и приюти в Пловдив близо 550 кметове от 16 държави в региона - една от големите теми на форума бе фокусирана върху природните бедствия и тяхната превенция. Специално за БГНЕС написах коментар, който помествам по-долу.

Коментарът е публикуван от БГНЕС- 19.5.2015

***

Растеж след криза в ЕС и България: чии прогнози са верни?

проф. Кръстьо Петков

Статията е публикувана във в-к "преса", 20.5.2015
***

През април Европейската комисия и МВФ излязоха с актуализирани прогнози за икономическия растеж, които привлякоха вниманието на медийни коментатори и политици по целия свят. Разбираемо е: за първи път от седем години в официални документи се появиха оценки като „трайно оживление”, „устойчив растеж”, „връщане към предкризисните равнища” и др. Изобщо, в глобалното пространство замириса на икономико-политически оптимизъм. С едно немаловажно уточнение:

оптимизмът е умерен и има защо:

симптомите за растеж са нетрайни е неравномерно разпределени между страните, защото са циклични, а не структурни. Що се отнася до темповете, с които напредват националните икономики, Кристин Лагард ги определи като „посредствени”- т.е. крайно недостатъчни, за да се постигне търсения обрат от застой към експанзия.

Неравенството в доходите спъва растежа /Коментари/

проф. Кръстьо Петков

Последната (засега) в поредицата икономически новини беше произведена от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Нейният анализ категорично доказва, че прекаленото неравенство в доходите и разширяващата се пропаст между бедни и богати са не само неприемливи, но и контрапродуктивни по отношение на икономическия растеж. По-долу помествам информацията за въпросния анализ, публикувана в Блиц.бг (22.5.2015 г.)

Това, което липсва в съобщението на новинарската агенция, са препоръките в доклада на ОИСР. Те са главно две: преразпределение на доходите чрез хармонизация на данъчните модели и усъвършенстване на прогресивната система; специални мерки за намаляване на различията в заплащането по признака социален пол Виж. подробности в информацията на Дойче Веле:

Deutsche Welle - Thursday, May 21, 2015

http://a.msn.com/r/2/BBk4ZkG?a=1&m=EN-

Въпросът е: след като всечки международни финансови организации и аналитични центрове в света идентифицираха икономическия риск от прекомерното неравенство в доходите и предложиха мерки за коригиране на политиката на строги финансови ограничения (т.нар. остерити), ще последва ли реакция от страна на политическите елити?

/Проф. Кр. Петков/

***
БЛИЦ.Бг

Разривът между бедни и богати най-голям за последните 30 години
Най-заможните печелят 10 пъти повече от най-ощетените

***
Разликата в заплащането между богатите и бедните в най-развитите икономики на света достигна рекордни нива, сочат резултатите от проучване. В повечето от 34-те страни разликата в доходите е на най-високото си ниво от три десетилетия насам, като най-богатите 10% от населението печелят 9.6 пъти повече от 10-те най-бедни процента.

През 80-те годин