Юли 2015

Денят «НЕ»: обратното броене започна! (Част I)

проф. Кръстьо Петков

Четири дни до гръцкия референдум на 5 юли

Коментаторите, които твърдяха, че до края на миналата седмица, или най-късно до 30 юни 2015 г. ще има споразумение за дълга, се оказаха дълбоко неправи. Вместо споразумение, чакаме Референдум в неделя. Той  вече получи популярното название "Денят OXI", т.е. "НЕ".

Наименованието е емблематично, защото връща гърците към историческия момент, когато  чрез плебисцит са отговорили отрицателно на искането на Мусолини да навлезе с армия на тяхна територия.

Гръцкият референдум:алтернативни мнения на български експерти

Проф. Боян Дуранкев
Йоанис Партениотис
Атанас Пеканов

В този аналитичен блок помествам статии и интервюта на български експерти, публикувани няколко дни след решението на гръцкия парламент за провеждане на референдум по споразумението за дълга, или непосредствено след обявяване на одобрената дата- 5 юли, 2015 г. Специално съм подбрал алтернативни мнения на независими експерти, които се различават от официалните изявления на представители на българските институции държавни, финансови и банкови институции, както и от твърде пристрастните изказвания на дежурните коментатори от неолибералните  лобита у нас.

Денят «НЕ»: обратното броене започна! (Част II)

проф. Кръстьо Петков

Tри дни до Референдума: преобръщане на ситуацията

До преди седмица  перспeктивата пред еврозоната изглеждаше така: споразумение с Гърция, независимо от трудните преговори,  ще има и Валутният съюз ще излезе по-силен от вътрешната институционална и дългова криза. Подобен оптимизъм генерираше най-вече силният човек от Берлин, канцлерът Ангела Меркел.

Три дни преди Референдума перспективата се промени драматично. Генералният въпрос вече не е дали ще има споразумение и кога, а какъв ще е резултатът от историческия национален плебисцит, насрочен за 5 юли т.г.

Това преобръщане на ситуацията проличава ясно, когато се запознаем отблизо с лавината от коментари за т.нар. Грекзит, която залива публичното пространство от двете страни на океана. Кои са най-важните  констатации и изявления?

Денят «НЕ»: обратното броене започна ! (Част III)

проф. Кръстьо Петков

Правителството "Камикадзе"!

Публикуваното в блога видео "Дългокрация" дава обяснение  на въпроса: какво очаква Гърция, ако резултатът от Референдума в неделя, 5 юли, е отрицателен или положителен. Пропагандната война, която се разгоря през последните 24 часа в полза на кампанията "ЗА", като че ли предвещава победа на  проевропейските / неолиберални лобита в Гърция. Надделеят ли обаче привържениците на каузата "OXI" ("НЕ"), стартира ново изпитание: ще успее ли левият / граждански радикализъм, чиято вълна се надига в целия ЕС,  да наложи реалистично споразумение за обслужване на на безпрецедентния дълг на Гърция, като сложи край на остеритета. И така да сложи началото на серия от предоговоряния с Португалия, Испания,  Ирландия и други държави от периферията на континента.

Денят «НЕ»: обратното броене започна (Част IV)

проф. Кръстьо Петков

Вместо ден за размисъл – кулминация на конфликта!

Такива са реалностите в навечерието на утрешния референдум в Гърция.  Те не предвещават нищо добро за нейното близко бъдеще като държава и икономика, независимо какъв ще е резултата от допитването. Ако загърбим емоциите и се вгледаме във фактите, ситуацията изглежда почти катастрофична:

Силните кметове:каква е формулата на успеха?

проф. Кръстьо Петков

С  приближаването на местните избори политическият дебат навлиза в обичайното русло: коя партия ще спечели повече кметски и съветнически места; ще има ли купуване на гласове, както в предишни кампании; ще излязат ли наяве корупционни скандали и феодални схеми и пр. Встрани от вниманието остава централният въпрос: ще се сдобие ли българското население със силни кметове, способни да превърнат градовете и селата в добри места за живеене?

Денят "OXI" : обратното броене приключи!

проф. Кръстьо Петков

 Гръцкият референдум е вече история! Легитимният резултат е в полза на "OXI" - т.е. "НЕ". Когато пиша настоящия коментар, СиЕнЕн  съобщава, че с "НЕ" , т.е. в подкрепа на призива на правителството на Сириза, са гласували 61% от участващите в националното допитане. Този конституционен акт може да стане повратна точка във взаимоотношенията между държавите вътре в еврозоната. Както и да сложи край на негласното правило, че последната дума във Валутния съюз има Германия, а не Еврогрупата ( една легитимно конструирана институция), или пък ЕК - с нейните правомощия на изпълнителна власт в ЕС! Каквито и ходове да се направят след нощта на Референдума от лидерите в Брюксел, ЕС и неговата елитна зона, обединяваща 19 държави, вече няма да са същите.

Ще проработи ли "новият" пенсионен модел след промените

Драгомир Драганов

Преди дни Народното събрание прие на първо четене т.нар. „пенсионна реформа“ - предложенията на правителството за промени в Кодекса за социално осигуряване. В свой коментар по Българското национално радио министърът на труда и социалната политика Ивайло Калфин аргументира промените, защитавайки тезата, че днешният пенсионен модел е неработещ, докато предложенията на правителството могат да гарантират стабилност на пенсионносигурителното законодателство в дългосрочен план – поне с хоризонт от 20-25 години.

Истината обаче е, че колкото неработещ е „днешният“ пенсионен модел, толкова неработещ ще е и „новият“ пенсионен модел. И следващият пакет промени в Кодекса за социално осигуряване ще бъде внесен в Народното събрание много по-скоро, отколкото всички си мислим. За това има най-малкото пет причини:

Провалът на остеритета в Европа!

проф. Кръстьо Петков

Такава би трябвало да е оценката, ако трябва да анализираме по-дълбоко и в близка перспектива  развоя на дълговата криза в еврозоната и сблъсъка на нейните аргитекти от Брюксел и Берлин  с  Гърция.

Сигурен съм, че неолибералните лобита в ЕС и у нас ще скочат срещу подобни оценки. Разбирам техните тревоги и разочарования, но не им съчувствам за бедата, в която изпаднаха след неделния референдум в Гърция (5 юли 2015). Всяка емпатия тук е неуместна!

Дотук лобистките мрежи и институциите на пазарния фундаментализъм направиха всичко по силите си, за да установят

нов дългов ред в обединена Европа и нейната елитна формация „Еврозона”:

Криза,експорт и растеж (интервю за Фокус)

проф. Кръстьо Петков

Износът на страната ни нараства, но той не е достатъчен, за да ни избави от тресавището на кризата

6 Юли 2015 | Агенция "Фокус"

Проф. Кръстьо Петков, председател на Съюза на икономистите в интервю за Агенция „Фокус” по темата за плавното съживяване на икономиката, нивата на износа, инвестиционния климат и кризата в Гърция.

Фокус: Г-н Петков, до 2008 г. в България се забелязваше приток на чуждестранни инвестиции и растящо външно потребление. След началото на кризата именно това бяха основните проблеми в икономиката. От края на миналата година навлязохме в период на плавно възстановяване. Какви са нивата на износа към други страни в момента?

Проф. Кръстьо Петков: Добрата новина е, че износът към други страни, особено през първите четири месеца на тази година, започна стабилно да се повишава. Според НСИ е регистрирано увеличение с 12,8 % спрямо същия период на 2014 г., което като темп впечатлява. Общият ни износ за Европейския съюз и за трети страни достигна 14,6 млрд. лева, а на вноса- 16,8 милиарда лева.
Когато коментираме този позитивен тренд обаче, трябва да имаме предвид няколко неща, за да не изпадаме в необоснован оптимизъм и особено, да не допуснем грешката, която правят някои анализатори, обявявайки началото на изхода от кризата.

Остеритетът преминава в агресивна отбрана!

проф. Кръстьо Петков

Такъв е изводът, който може да се направи въз основа на размяната на реплики в Еврогрупата след извънредната среща в Брюксел и публичните изявления на водещи фигури в Еврозоната. Какво друго може да означават: от една страна – ултиматумът, че извънредната среща на върха, насрочена в неделя, 12 юли 2015 г. е последна, т.е. какъвто и да е резултатът от нея, повече преговори по гръцкия дълг няма да има;от друга страна, еврокрацията постави на Гърция не един, а два крайни срока: до четвъртък да се даде конкретно предложение от гръцкото правителство за условията и параметрите на бейлаута; след неделя-всеки тръгва по своя, предопределен път.

Българският дебат за гръцката криза:алтернативни гледни точки

проф. Кръстьо Петков

Обрат в преговорите или...

Както пише днес "Ню Йорк Таймс", в преговорите между т.нар. Еврогрупа и Гърция за първи път от месеци проблясва оптимизъм. След като часове преди ултимативиня срок, поставен от Брюксел, гръцкото правителство изпрати на председателя на Еврогрупата Йерун Дейселблум  детайлно предложение за обсъждане на срещата в неделя, гръцката позиция беше квалифицирана като крачка напред. Дори железният тандем Меркел-Шойбле започна да разсъждава доколко устойчив  е бейлаутът, наложен на Гърция през 2012 г.; макар и нюансирано, еврокомандирите от Берлин полуотвориха вратата за преструктуриране на гигантския дълг на тази държава, междувременно ловко преобърнат в полза на кредиторите и във вреда на редовите гръцки данъкоплатци. Същото послание, в по-категорична форма, изрази и Кристиан Лагард, която попадна под ударите на авторитетни критици заради "сгрешените" разчети на МВФ за гръцкия дълг и потенциала на икономиката в тази страна да създаде ресурс за неговото обслужване. Чуха се и гласове за оставка на Лагард.

Кой и как да укроти апетита на частните банкери

Георги Неделчев

Статията е публикувана най-напред в БГНЕС, 12.7.2015

***

"Банкерите притежават Земята. Вземете я от тях, но им оставете силата да създават пари с контрол над кредита и с едно движение на химикалка те ще създадат достатъчно, за да си я откупят обратно", е казал сър Джосая Стамп, бивш президент на Английската централна банка.

Мъдрата мисъл на барон Стамп е била изказана в епоха, в която компютрите са липсвали дори от приключенските книги с научна фантастика на Жул Верн. Днес банките боравят чудесно с технологиите на новото време в парична система, създадена преди стотици години.

Защо припомням това?

Битката за еврото: междинна равносметка

проф. Кръстьо Петков

Шестмесечните преговори на правителството на Сириза с кредиторите, представени от т.нар. Еврогрупа, приключиха драматично в нощта на 12 срещу 13 юли, 2015 г. Финалът беше направо инфарктен, за което говорят бруталният език, предшестващ срещата на върха, както и безпрецедентният опит на Меркел и Ципрас да напуснат демонстративно масата на преговорите (според някои журналисти, този акт е бил спрян физически от Доналд Туск, който прегражда с тялото си пътя към изхода на канцлера на Германия и премиера на Гърция). Вероятно летописците на най-тежките преговори от раждането на ЕС и на еврозоната досега ще коментират и други любопитни подробности от вътрешните прения в Брюксел.

Протекторатът "Елада" и неговите бедни съседи

проф. Кръстьо Петков

 

Защо ЕЦБ ще предоставя "секретни" кредитни линии на България и Румъния?

 

Събитията на третия ден след ултиматума

За лидерите на Еврогрупата този ден фиксираше крайният/последен срок, който поставиха пред Гърция, за да приеме чрез парламентарно гласуване и без каквито и да у поправки поредния пакет от "спасителни" мерки. Ултиматумът беше изпълнен - с цената на загубено от правителството на Сириза парламентарно мнозинство и сериозен разрив в управляващата коалиция.

Къде е решението по гръцкия дълг?

Проф. Иван Ангелов - член-кор. на БАН

Статията е написана и публикувана в интернет на 12 юли 2015 г., т.е. преди решението на ръководителите от еврозоната по този въпрос

***

Решението е в неговото частично опрощаване и разсрочване на останалата част, съчетано с балансирана бъдеща бюджетна политика

В няколко статии до 26 юни тази година, застъпих следната позиция по гръцкия дълг:

Изповед на един ексцентричен марксист в разгара на ужасната европейска криза

Янис Варуфакис

Препечатва се от: http://a-specto.bg/yanis-varoufakis/

***

През май 2013 г. имах удоволствието да изнеса лекция по тази тема на шестия „Подривен фестивал” в Загреб. Чак сега успях да я изложа в писмен вид и да доразвия някои съществени аспекти.[1]

Резюме

Европейската невъзможна мечта

проф. Пол Кругман

Българският превод на статията се препечатва от БГНЕС – една от малкото български медии, които прилагат принципа на обективността и плурализма на мненията!

За читателите на блога, които биха искали да проследят по-задълбочено дискусията за съдбата на еврото, предлагам в прикачен файл споменатата от проф. Кругман студия  “It Can’t Happen, It’s a Bad Idea, It Won’t Last” на икономистите Lars Jonung and Eoin Drea
(вижте по-долу, в края на тази публикация).

Вижте още:

Дълговата война: бойното поле и тихите фронтове

проф. Кръстьо Петков

Полето на бойните действия е ясно очертано: това е затъналата в дългове Гърция.  През последните шест месеца тя, предвождана от правителството на Сириза, прилагаше тактиката на активна самоотбрана; днес вече е окупирана страна, превърната във финансов протекторат на кредиторите. Как се стигна до този унизителен диктат е известно на публиката. Неизвестни все още остават важни факти от битките на тихите фронтове:

Съединението прави силата

Посланик Филип Беке

На 21 юли, 2015 г. в конферентната зала на БАН, се състоя церемония по награждаването на бившия посланик на Кралство Белгия в България, Негово Превъзходителство Филип Беке. Той беше отличен с Почетния знак на БАН. Наградата връчи председателят на БАН Академик Стефан Воденичаров.

Посланик Беке има големи заслуги за развитието на двустранните икономически, културни и образователни връзки между Белгия и България.  На церемонията присъстваха сегашният посланик на Кралство Белгия в България Нейно Превъзходителство Аник Ван Алстен, представители на българската академична общност, на бизнеса и културните среди.

По-долу е даден текстът на словото на посланик Беке на английски език. Последният параграф е на български език, който посланикът ползваше при много от своите обиколки и срещи в страната.

 

***

Административните съкращения: мисия невъзможна!

проф. Кръстьо Петков

Статията е публикувана във в-к "Преса", 23.7.2015

***

Кабинетът „Борисов-2“ е поредният, който се опитва да ореже административния апарат и по този начин да спести публични разходи. Дотук усилията са напразни. Как иначе да обясним нареждането на премиера: министрите, които искат увеличение на бюджета и не намаляват персонала, да си подават оставките! След такава команда следва само един, последен ход: преформатиране на правителството и еднопартийно управление. Това би дало ефект, защото министрите от ГЕРБ са свикнали да изпълняват разпорежданията на своя лидер, докато коалиционните партньори се усукват и бавят топката. Очевидно е, че още не са задоволили властовия глад, който ги мори след дългото отсъствие от управлението.

Гръцката дългова криза: потенциални рискове и последици за българската икономика

проф. Кръстьо Петков

 

Информация за експертен форум

 

На 23.7. 2015 г. Съюз на икономистите в България и Институт за икономически изследвания на БАН организираха дискусия, посветена на отражението на гръцката дългова криза върху икономиката на България.

Модератор: Проф. дфн Кръстьо Петков, председател на СИБ

Встъпителната  лекция:   проф. д-р Митко Димитров, директор на ИИИ на БАН

Ключови презентации: Проф. Боян Дуранкев, УНСС; Доц.д-р  Виктор Йоцов, ИИИ на БАН; Йоаким Каламарис, Доктор по икономика- ЕВУИМ, Пловдив; проф. д-р Искра Белева, ИИИ на БАН; Митко Хитов, доктор по икономика- УНСС;

Обобщение на дискусията: проф. д-р Гарабед Минасян;

Пълен запис на изказванията на експертите може да намерите тук:

Гръцката драма и европейската перспектива: две допълващи се становища

Проф. Боян Дуранкев
Роберто Савио

Гръцката криза и поуките за бъдещето на ЕС

Демокрацията изглежда по-крехка от пазарите, а сегашните механизми на приемане на решения напомнят режими, дефинирани като недемократични или тоталитарни

в. Дума, 24. Юли 2015 , брой: 168 

Проф. Боян Дуранкев