Март 2016

Докладът на ЕК за дисбалансите крещи на тема "заетост"

Петър Ганев

Статията се препечатва от сайта на ИПИ, 11.3.2016

***

Европейската комисия наскоро публикува доклада си за макроикономическите дисбаланси в България за 2016 г. (виж доклада на ЕК и коментар на ИПИ по процедурата). Докладът е изключително пространствен и повечето хора се изгубиха в морето от засегнати теми. Ето поне три извода, над които си заслужава да се замислим.

Икономическият растеж у нас след кризата изостава и не догонваме "връстниците" в региона

Масовите фалити: след бизнеса и домакинствата дойде ред на общините!

проф. Кръстьо Петков

 Още преди да е приключило първото тримесечие на финансовата 2016 г.,   в националния и местните бюджети се отвори нова черна дупка. Според официална информация на МФ, в над 30 общини са натрупани 213 милиона лева просрочени задължения. Съвкупният дълг се измерва с астрономическото число от 1,2 милиарда лева. Ситуацията е кризисна и изисква специално управление за преодоляване на надвисналия риск от тотален бюджетен срив.

Трябва ли да ни изненадва този обрат на събитията в сферата на публичните финанси? 

За независимите експерти изненада няма. Още преди две години Съюзът на икономистите в България алармира МФ и правителството за надвисналата опасност (цитат от експертизата на СИБ, изпратена до МФ)

Масовото преселение към Европа - причини и следствия

Проф. Иван Ангелов - член-кор. на БАН

Масовите миграционни потоци могат да се ограничат само ако се отстранят причините, които ги пораждат!

 

            За да разберем едно явление трябва да го изследваме комплексно – от първопричините до крайните последствия. Опознаването на причинно-следствените връзки позволява да се разбере дълбоката същност на явленията и да се намерят ефикасни решения на проблемите, които те пораждат.

1. Причините

            На 2 септември 2015 г., когато публикувах в ДУМА статията „Миграционния пожар трябва да гасят тези, които го запалиха”, се

Махайте борда, ще гладуваме до последно!

Кольо Парамов

17.03.2016, Фрогнюз.бг

 

През месец септември 1996 г. спорехме с Ан Макгърк за необходимостта от въвеждането му. Ние, които работехме в БНБ бързахме, защото ни интересуваше паричното обръщение и необходимите оборотни пари, а не утопиите и мечтите на Жан и Гечев. Например ако шефа на управление „Емисионно в БНБ” г-жа Нацева не бе поръчала през май 1996 г. купюрът от 50 000 лв. – нямаше да имаме дори необходимите брой банкноти при курс 1: 3000 лв. за долар. При спора ни с Макгърк, тя веднъж по много особен начин призна, че е било по-добре да видим как борда би проработил в България, за да направят в МВФ сравнителните бази с Русия. Явно фалита в Русия година по-късно е бил програмиран, а въвеждането на българския валутен борд се оказа като експериментална площадка.

Стратегия на костенурката във време разделно

Проф. Боян Дуранкев

Статията е публикувана в "Стандарт.нюз"

 

***

 

Растежът за България е въпрос не само на стратегическо излизане от позициите на традиционната "черна овца", хронично заседнала на последното стъпало на социалното и икономическото развитие в ЕС, но и на оцеляване като страна. Последният си е последен, с каквито и ласкави думи да го окичиш. Но "трайно последният" обикновено възпитава недоверие в по-доброто бъдеще и логично се напуска от по-младите хора.

 

Именно мястото на последен поставя пред управляващите две сложни изисквания: 1. Да постигнат "изпреварваща динамика" по отношение на света; 2. Да достигнат "догонващо развитие" на другите страни в рамките на ЕС.

 

Стратегия на костенурката във време разделно

Проф. Боян Дуранкев

Статията е публикувана в "Стандарт.нюз"

 

***

 

Растежът за България е въпрос не само на стратегическо излизане от позициите на традиционната "черна овца", хронично заседнала на последното стъпало на социалното и икономическото развитие в ЕС, но и на оцеляване като страна. Последният си е последен, с каквито и ласкави думи да го окичиш. Но "трайно последният" обикновено възпитава недоверие в по-доброто бъдеще и логично се напуска от по-младите хора.

 

Именно мястото на последен поставя пред управляващите две сложни изисквания: 1. Да постигнат "изпреварваща динамика" по отношение на света; 2. Да достигнат "догонващо развитие" на другите страни в рамките на ЕС.