Ноември 2016

(Не)адекватните пенсии: защо две пенсии може да се окажат по-малко от една?

проф. Кръстьо Петков

Експертна дискусия организирана от Съюз на икономистите в България, Граждански алианс, Експертно сдружение „ГЛАС“.
С подкрепата на Независим институт за приложна икономика (НИПИ).

Не/адекватните пенсии: медийни интервюта

Д-р Любомир Христов

 

 


http://offnews.bg/news/Interviu_66/Pensiiata-ot-NOI-ne-stiga-po-dizajn-I...

Пенсията от НОИ не стига по дизайн. Изходът е разумно инвестиране извън България

Александра Маркарян,03 ноември 2016

Д-р Христов, темата "пенсии" обикновено звучи твърде неактуално за младите хора. Изпускат ли те с този начин на мислене времето, в което могат да се погрижат да живеят добре на старини?

„Зиновиевски четения” в Москва: Кой и как формира глобалния световен ред?

Петко Колев
информация от Тангра

 

 

  В края на октомври  в Москва се проведе VII-та  конференция „Зиновиевски  четения”, посветена на  пророческото творчество на  руския философ, социолог, логик,  писател и художник Александър  Зиновиев. Домакин и партньор на  конференцията е международната  информационна агенция „Россия  Сегодня”, а основната тема  „Реалността на планираната  история” е по една от основните  и най-интересни теории на
 Александър Зиновиев.

 В  различните панели по време на  двудневната среща темите бяха  разделени на три: „Кой и как  формира глобалния световен  ред?”, „Нужен ли ни е  многополярен свят?” и  „Планиране на историята:  общоевропейски контекст”.

Контролираният растеж, синята и зелената икономика

проф. Кръстьо Петков

Информация и доклад от международен форум

В началото на октомври 2016 г. по инициатива на Съюза на българските икономисти и с подкрепата на Фондация "Фридрих Еберт" се проведе двудневна дискусия по авангардните теми за контролирания/ смирен растеж (DeGrowth), приемствеността и различията между синята и зелената икономика. В дискусията взеха участие български и германски експерти. Техните презентации се съхраняват в архива на СИБ и фондация „Фридрих Еберт“ и са качени в интернет за общо ползване и по-нататъшни дискусии.

За целта да се ползва следният линк:

Президентските избори и политико-икономическите рискове

Проф. Димитър М. Иванов

 Или защо Годо не обича горещи картофи

Публикувам в блога изключително интересната статия на проф. Димитър М. Иванов, написана в навечерието на втория тур на президентскте идбори. Нейната актуалност ще бъде още по-голяма в дните и седмиците след балотажа -независимо кой от кандидатите ще спечели. това е така, защото нашият колега от Лондон , както винаги се фокусира върху плитико-икономическите последици от вота на гражданите. И заедно с това, пледира за връщане на ролята на гражданското общество като двигател на обществените промени, както това се случи през 2013 г.

In Memotiam: Напусна ни Григор Градев

проф. Кръстьо Петков

Вчера, на 13.11.2016 г. на Централни гробища в София, беше погребението на Григор Градев. Той почина в Женева на 6 Ноември през нощта, сполетян от неизлечима болест. Загубата на Григор - един от най-известните представители на възроденото синдикално движение в Европа и България, е огромна. Болката за неговото семейство и близки приятели е непоносима. Пред паметта на Григор Градев се поклониха десетки негови съратници от България и чужбина - от МОТ и ЕКП, от Профсъюзния институт в Брюксел, от десетки международни и национални синдикални федерации, от университети и изследователски центрове.

По-долу публикувам своето прощално слово, произнесена на траурната церемония (Кръстьо Петков)

 

***

Скъпи Росица, Милена и Катя!

След оставката на правителството - накъде!

Д-р Александър Трифонов

Неясната съдба на икономическите закони

 

                Еуфорията от президентските избори полека ще отмине. Суровата действителност няма да спре обаче да нанася  шамари на представителите на властта.  Кой и как ще се настани в управлението, не е ясно. Но що се отнася до законите,от които зависят просперитета на икономиката и благоденствието на хората, там сме на ръба на хаоса.

1. Причините за калпавото законодателство

1. 1. Продължават да се бълват закони без оценка на въздействието, съгласно Закона за нормативните актове( ЗНА), който е в сила от 4.11. т.г.

Стагнираща икономика, деградираща политика, електорален популизъм

проф. Кръстьо Петков

Как социалното недоволство изведе на авансцeната плебисцитната демокрация ?

 

Статията , без послеписа, е публикувана от Епоцентър.бг и в сайта на в-к "Труд"

 

***

Настоящата статия е опит да се постави на дискусия и преоценка разбиранията  за историческата логика на възникването и  възхода на новия популизъм.  Сред международните анализатори  преобладава мнението,  това явление е естествен продукт на тоталната доминация на съвременния неолиберализъм; което означава, че   разделителната линия между стария и нов популизъм  преминава след 70-те години на миналия 20-т век.

Стагнираща икономика, деградираща политика, електорален популизъм

проф. Кръстьо Петков

Как социалното недоволство изведе на авансцeната плебисцитната демокрация ?

 

Статията , без послеписа, е публикувана от Епоцентър.бг и в сайта на в-к "Труд"

 

***

Настоящата статия е опит да се постави на дискусия и преоценка разбиранията  за историческата логика на възникването и  възхода на новия популизъм.  Сред международните анализатори  преобладава мнението,  това явление е естествен продукт на тоталната доминация на съвременния неолиберализъм; което означава, че   разделителната линия между стария и нов популизъм  преминава след 70-те години на миналия 20-т век.

Етническият конфликт в България - 1989 г.

проф. Кръстьо Петков

Ретроспективен анализ и съвременни импликации

Доклад, изнесен пред форум на БСА, 22.11. 2016 г.

***

Уважаеми колеги, уважаемо ръководство на БСА!

Благодаря за поканата да направя встъпление по  темата от първата сесия на днешния форум, която е посветена на книгата „Етническият конфликт в България“, 1989 г. Социологически архив, (Публикувана от Профиздат, 1990 г.)

Нещо гнило има в Банкленд!

проф. Кръстьо Петков

Светът реагира, България мълчи! Защо?

Алюзията, която правя с гениалното произведение на Уилям Шекспир, в случая е доста условна. Дания е малка европейска държава, а тук ще става дума за процес с планетарни измерения. Обозначих полето на действие като „Банкленд“, за да покажа, че територията, в която доминират глобалните банки, на практика е без национални граници. На външни ограничения и контрол не се поддават както успехите/печалбите, така и зараждащите се трусове.

След катастрофалната 2008 г. се задава нов верижен срив, който обхваща мега-банки от двете страни на Океана. Кои са те? Преди да ги изредя, ще се опитам да отговоря на въпроса от подзаглавието на настоящата статия: защо България мълчи? Възможни са няколко обяснителни хипотези за медийната тишина: