СЕЗОНЪТ НА ЛИЙКОВЕТЕ

проф. Кръстьо Петков

Кръгооборотът на сенчестите капитали излиза наяве!

 

С право може да наречем последното тримесечие „Сезон на лийковете“(изтичане на секретна информация). Или ако предпочитате – на конспиративните международни разследвания на мобилните капитали. Част от тях са все още легитимни – в случаите, когато техният произход и износ в офшорни и други скрити убежища е прозрачен, а банковите операции не  заобикалят  правилата. Но в повечето случаи именно тези „операции“ , както става ясно от проучванията напоследък, са чиста проба данъчни измами и пране на пари.

Този факт тревожи гражданите по света. От няколко години, предпазливо и колебливо- проблемът влезе и в дневния ред на политиците. Но след „Панама гейт“ вече не можеше да се протака. Дори т.нар. Биг Бизнес се разтича и къде на ужким, къде с реална загриженост за финансово-политическото равновесие в света, излезе с инициативи за промяна на правилата за движението на капиталите между различните държави и региони.

 

Конвейрът от лийкове

Първи в конвейра се наредиха основателите на това глобално движение: Уикилийкс.

Те оповестиха задкулисните преговори в МВФ и с кредиторите от т.нар. „Тройка“ по повод на гръцкия дълг и предстоящото плащане на поредния транш през лятото на т.г. И въпреки че тази тема мина на заден план в контекста на панамските досиета, няма как интересът към нея да не се възобнови. Тези дни гръцкото правителство протестира остро срещу саботирането на преговорите по дълга от страна на МВФ. ЕК не изглежда особено притеснена от този факт; ЕЦБ също.

За сторонниците на прозрачността в движението на капиталовите потоци обаче първостепенно значение има друг факт: къде отива основният дял от парите, договорени преди 2015 г. и след противоречивото споразумение за нов „спасителен“ бейл-аут от юли м.г, подписано от премиера Ципрас при съмнителни/унизитални обстоятелства. Отговорът неофициално се знаеше още в началото на техническия/контролиран фалит на Гърция след 2009 г.: само 10 милиарда долара постъпват в държавната хазна; останалите огромни пари се наливат в частните банки и корпорации, за да бъдат „рекапитализирани“ , т.е. заздравени и спасени. Кой плаща сметката? Естествено гръцките данъкоплатци, защото така частните задължения стават публични.

Поуката е ясна – и с “Гърция гейт“ е като с „Панама гейт“! Частният крупен капитал, олигархията, никога не губи. Защото държи пряко и косвено властта и,  макар и невидимо, но реално и ефективно, корпоративните мрежи са представена на масата на преговорите между кредитори и длъжници. Поуката е валидна и за България, която също върви смело по гръцкия маршрут, трупайки дълг върху дълг, прикривайки родните офшорци, чиито имена и скрити фирми са замесени в аферите в Панама, Швейцария, Люксембург, Лихтенщайн, Бахамите и Кайманите, американските он-шорки и къде ли не още.

Втора в конвейра, но с многократно по-мощни/верижни ефекти, е бомбата „Панама Пейпърс“. За нея вече писах неколкократно в блога

 Вместо да се изчерпи интересът към  грандиозния скандал, той се засилва и задълбочава. Напук на родните скептици и заинтересованите мълчаливци, чиято гузна съвест като посредници и лобисти на сенчестите /офшорни капитали, очакваха суматохата да приключи за месец-два. Е, не приключи, а се разпространи  по всички невралгични зони на глобалните финанси. Образно казано, системата се тресе и от нея вече започнаха да изпадат случайни мошеници, уплашени спекуланти и дори ловки/дългогодишни играчи.

 По-долу съобщавам кои са най-новите моменти в очертаващия се глобален поход срещу привилегиите на сенчестия капитал, защото имам чувството, че само шепа независими или опозиционни медии, плюс малка група професионално коректни експерти, информират обществеността у нас какво се случва по широкия полу-криминализиран или откровено престъпен финансов и банков свят.

Трети в конвейра сe появиха  опитните в подобни битки активисти от Грийнпиис.

 Техният лиийк  нанесе удар в ЕС и специално в Германия в точния момент: когато Барак Обама и Ангела Меркел си стиснаха ръцете в знак на съгласие да подпишат ТТИП в скоро време. И то- по американските правила, както заяви Обама. Публикувайки секретните стенограми от преговорите, Грийн пийс постави ЕК в конфузна ситуация: да излъже или да признае. Избраха трети вариант – да обещаят пълна гласност. Което не попречи на милиони европейски граждани да излязат на протест, а германците за пореден път да се убедят, че“ желязната“ Ангела Меркел винаги омеква, когато се изправи лице в лице с американските „партньори“.

 

Политиците са стреснати; законодателите и  международните институции- също!

Сред поредицата от реални, с очакван реален ефект, ответни действия на разкритията в „Досиетата от Панама“ бих поставил доклада на UNCTAD's Global Investment Trends Monitor (UNCTAD е Постоянната Конференция (Институция) на Обединените Нации за Търговия и Развитие), отнасящ се до тенденциите на движение на инвестиционните потоци през офшорните финансови световни центрове. Докладът е съвсем пресен- от 3 май т.г. и може да бъде намерен чрез следния линк: http://unctad.org/en/pages/newsdetails.aspx… and Enterprise;#1618;‪#‎Investment Trends and Policies Monitors 

За читателите на блога предлагам  обобщенаинформация за основните констатации, които се съдържат във въпросния документ. Бързата реакция стана възможна благодарение на ценната подкрепа, която получих от колегата проф. Димитър М. Иванов, от Лондон. Ето и неговия текст:

***

"Основното заключение в Доклада на UNCTAD е, че инвестиционните потоци леко намаляват, но продължават да стоят на високи равнища.

Държа да подчертая, че Докладът изследва динамиката на инвестиционните и финансови потоци към и през офшорните хъбове, а не тоталната сума на паркираните там пари. Така, че, когато се четат цифрите, това следва да се има предвид.

В Доклада се правят пет основни извода:

1. През 2015 г. непостоянството в насочването на инвестиционните потоци към офшорните финансови хъбове, включително към офшорните финансови центрове и компаниите(фондовете) със специално предназначение (SPEs) – се увеличи значително. Тези потоци, които нормално не се наблюдават от статистиката на UNCTAD за Чуждите Директни Инвестиции, намаляха, но остават в значими размери.

2. Финансовите потоци през компании и фондове със специално предназначение (SPEs) нараснаха по обем през 2015 г. Величината на тримесечните потоци през компании със специално предназначение, в абсолютна стойност нарасна рпзко в сравнение с 2014 г. като достигна високите равнища на 2012-2013 г. Акцентираната волатилност (непостоянност) между нарастващите финансови потоци от значими по размер чисти инвестиции през 9-те месеца на 2015 г. беше донякъде компенсирано от намаляването им през последното тримесечие и така годишният резултат, бе намален на 221 милиарда щатски долара.

3. Инвестиционните потоци към офшорните финансови центрове продължиха да намаляват от предишното си равнище от 132 милиарда щастки долара за 2013 г., но остават почти същите в сравнение с предходните години. Инвестициите към тези офшорни юрисдикции, които за 2015 г. са около 72 милиарда щатски долара, нараснаха през последните години най-вече поради увеличаващите се потоци от страна на многонационални компании, които са локализирани в развиващи се икономики и в икономики в процес на преход.

4. Съотношението на инвестиционния (спрямо целия инвестиционен доход) доход паркиран в страни с ниски данъци, често в офшорни юрисдикции е високо – и според оценките на UNCTAD се увеличава. Разграничаването и законовото сепариране между географската и териториална локация на това къде се генерира доходът и къде се прави производственото инвестиране, резултира в съществени фискални загуби, и е разбираемо един ключов проблем за политиците.

5. Упоритостта на насочването на финансовите потоци към и през офшорни финансови механизми, ясно подчертава наложителната необходимост от една по-голяма кохерентност между данъчните и инвестиционните политики на глобално равнище. Международните инвестиционни и данъчни политики и режими са едновременно обект на отделни процеси на реформиране. Едно по-добро управление на тяхното взаимодействие не само би подпомогнало да се избегне конфликтът между разилични законови режими, но също така би ги направило взаимно подпомагащи се, което би имало позитивни въздействия върху производственото транс-гранично инвестиране.

UNCTAD признава в Доклада си, че офшорните финансови хъбове предлагат ниски размери на данъците или пък твърде изгодно данъчно третиране на транс-гранични финансови транзакции; значими двустранни инвестиционни договорни мрежи, както и съглашения за отбягване на двойното данъчно облагане; достъп до международните финансови пазари, и всичко това ги прави атрактивни както за големи, така и за малки компании.

Потоците през тези хъбове и центрове са много често асоциирани с вътрешно-фирмени финансови операции (особено при фирми, притежаващи подразделения на различни географски локации), включително вътрешно-фирмени трансфери на цени; търсене на капитал на международните пазари, както, разбира се и операции, свързани с пазене на активи, като например такива "неосезаеми, недокосваеми" активи, като търговски марки, патенти и др.“

 ***

Финансовите министри на държавите, членове на ЕС, се събраха в края на април в Брюксел и подготвиха рамково решение за координирана регулация на мобилните капитали. Основните точки в позициите на ковчежниците от 28-те нации са:

  • подкрепа на  инициативата, подета от пет европейски държави – Германия, Испания, Франция, Италия и Великобритания – за автоматичен обмен на информация в рамките на ЕС за установяване на бенефициентите на фиктивните компании. При сегашните финансови условия има възможности за създаване на юридически структури - фирми с ограничена отговорност, тръстове, фондации – като се укрива самоличността на истинския бенефициент и се прикриват следите, с което значително се затруднява работата на данъчните власти, посочиха участниците в съвещанието
  • одобрение на инициативата са създаване на черен списък на данъчните оазиси Първата стъпка ще е определянето на общ метод за това кой може да бъде включен в списъка.
  • предложенията ще бъдат обсъдени от министрите на 28-те на следващото им съвещание през май.

***

 В САЩ продължиха с твърдия курс към демистифициране на собствениците на офшорните капитали. Засега, по разбираеми причини, водеща сред които е кандидат-президентската кампания, вниманието към вътрешните он-шорки в четири щата е по-слабо. Никак не е добре за бъдещия държавен глава и неговата партия да се изправи срещу мощните лобита в Невада, Делауер, Южна Дакота и Уайоминг и да поиска незабавна промяна на данъчните и финансовите режими на тяхна територия.

В крайна сметка може и да се окаже права  Патриция Коен, която още на 7 април т.г. написа в „Ню Йорк Таймс“ статия със заглавие: „Искате да скриете  доход? Няма нужда да ходите в Панама!“ Съветът на г-жа Коен , отчитащ американските финансови реалности е:  „Толкова е лесно да учредите черупкова корпорация тук, у дома“! Иначе казано, и след изборите ще се прави бизнес-по наследените правила

Има и други факти, които ни карат да очакваме промяна и в САЩ. Това е започналото  персонално разследване на участието на нерегистрирани в щатите пари, подлежащи на данъчно облагане. Дебатът вече прескочи границите на публичното/политическо говорене и сигналите бяха поети от правосъдието. Главната прокуратура в Ню Йорк предприе криминално разследване на над 200 случая на  данъчни измами; акцията продължава и в други щати, защото засегнатите компании са над 3000. Което опровергава баснята за непорочността на американските „вложители“ в атрактивните данъчни убежища.

***

 И накрая, но не по значение , идва реакцията на влиятелните независими медии на Запад, каквито са напр. „Файненшъл таймс“ и „Икономист“. Те никога не са били ветропоказатели и няма да бъдат. Иначе изпадат от конкуренцията. Били са и ще продължат да играят ролята на флагмани на финансово-икономическата журналистика, отстояващи интересите на корпоративните елити на постмодерния капитализъм. Но щом се усети, че са задава опасност за глобалната Система, журналистите от подобни медии реагират бързо и професионално, без да се снишават пред силните на деня. Затова Системата оцелява, като се обновява! Доказателство за тази влиятелна критична функция на средствата за масово осведомяване в демократичния свят са поредицата от статии, които излязоха през последните седмици в двете издания. 

„Доказателствата за пълна данъчна прозрачност са слаби и противоречиви“, пише „Икономист“. И апелира за адекватни мерки от страна на регулаторите, визирайки прегрешенията на политици от най-висок ранг, вкл. Дейвид Камерън. На свой ред „ФТ“ апелира за много повече координирани усилия , за да станат офшорните финанси прозрачни и контролируеми от данъчните власти. Специалните возила, ползвани от укриващите доходи вложители в офшорни компании, трябва да бъдат иззети, а корупцията – пресечена, пише вестникът.  

В авторска статия в същия вестник с емблематичното заглавие „Големите финанси? Демистифицирани!, публикувана от Джон Кей още през октомври 2015 г.,  пише: „Когато лошото поведение (на укриващите доходи и данъци-б.м.-КП)  се случва в широки мащаби, трябва да се обърнеш с лице към системата и да намериш отговорите“. Което е на път да се случи. „Днес всеки, от Германия до САЩ търси укритите пари!“ – възкликва едно влиятелно европейско издание.

 

Само българските институции се спотайват!

Както посочих по-горе, огнището на публичния интерес към конспиративната/офшорна икономика и спекулативните финанси у нас се поддържа от медии и експерти, които не следват указанията на официалната власт; или по-точно, не се съобразяват с многозначителното мълчание, забулило институциите от т.нар. „Бермудски триъгълник“: „Дондуков“- 1 и 2; площад „Независимост“ и ул. „Аксаков“ . Формално всичко е наред: участваме в срещите „на върха“, на министри на финансите, правосъдието  и вътрешните работи; но какво смятатда правят облечените във власт български политици, представляващи държавата в Брюксел и Страсбург,  така и не се разбра.

Както се казва, малко , но от сърце. Поне засега властимащите не пречат на свободното слово по темата. Може би, защото са гузни и не се знае кому кога ще дойде редът да бъде изобличен от малцината разследващи журналисти у нас. Както се случи преди няколко дни с държавния топ-банкер Делян Балев. За него в „Медиапул“ пише следното:

Изпълнителният директор на държавната Българска банка за развитие (ББР) Билян Балев е регистрирал през 2015 г. офшорна фирма на Британските Вирджински острови, за да менажира яхта в Монако.

Това разкри "24 часа", който е българският медиен партньор в международното журналистическо разследване "Панамалийкс".

Според публикацията яхтата е купена на лизинг през януари 2015 г. на цена 650 000 евро. По думите на самия Балев не става дума за кораб, а за 13-метрова лодка.

Създаването на офшорната компания пък се наложило, защото това било изискване на лизинговата компания по подобни договори. "Това е едно от основните неща в морското право от гледна точка на чартъри, отдаване под наем и т. н.", пояснява Балев.

По думите на банкера с покупката на яхтата е направил грешка и в момента тя е в процес на продажба. Вече дори имало подписан предварителен договор с купувач. Банкерът се ангажира компанията да бъде затворена в рамките на много кратко време или да бъде прехвърлена на новия собственик на яхтата. Той обаче вече я бил декларирал пред Сметната палата в тазгодишната си декларация, която още не е публична“.

Права е в случая г-жа Мария Капон, която поиска оставката на банкера Балев. В подобни ситуации има едно правило: „първо подаваш оставка и после обясняваш в какво и кога си съгрешил!“

Благодарение на българската разследваща журналистика изплуваха и други факти на персонални и корпоративни данъчни и измами. Четем и оценки за финансовите щети, които са нанесени на България от офшорните мошеници. Журналистът и финансов експерт Димитър Събев заяви пред БТВ следното:

Работейки с официална информация на БНБ, имаме доказателства, че тук са инвестирани пари от офшорни зони, включително Кипър и Люксембург, на обща стойност 15 млрд. лева. По думите му от страната ни са изнесени 30 млрд. долара в офшорни компании, като това е огромен проблем. „Ако тези пари бяха останали в страната, демографската картина щеше да е стабилна и щеше да има поминък за младите”, допълва Събев.

Той обясни, че по негови сметки, ако нашите пари, изнесени в офшорни зони, се върнат обратно в държавата и бъдат обложени със скромния данък от 10%, това означава, че ще има 600 млн. лева допълнително годишно“

***

Факт е, че основните удари в операцията по изтичане и оповестяване на поверителни данни от панамската офшорка „Мосак Фонтека“ бяха насочени към други географски региони – преди всичко  Русия, Китай, Близкият изток. Но засегнати – и то пряко, със сериозни последици за водещи политици, банкови и небанкови институции –има и в ЕС. При това положение България, която е включена в списъците с изнесените капитали , следваше да предприеме две официални, публично огласени и аргументирани  стъпки:

  • едната, да се включи активно от самото начало в приготовленията на ЕК и ЕП за преоценка и ремонт на регулаторните системи, които позволяват, наред с легитимните операции в офшорните зони, да се укриват данъци и да се перат пари;
  • другата стъпка, като набележи свои, вътрешни мерки за разследване и търсене на отговорност от нарушителите. При това става дума за реакция на най-високо равнище – на правителството и парламента, както това се случи във Великобритания, Германия и др. страни, членове на ЕС.

 Вярно е, че казусът „Панама гейт“ е специфичен риск, генериран отвън, но той неизбежно  рефлектира във вътрешния политико-икономически климат на България. Пасивността и мълчанието, липсата на публичен дебат с участие на институциите, не е най-добрата тактика и влияе негативно на международния имидж на България.

Решението на НС да отложи приемането на поправки в закона за офшорните финанси е позитивна, но недостатъчна стъпка към цялостно преразглеждане на системата на публичните финанси у нас, следвайки  споразуменията на европейско равнище, на Г 20 и препоръките на ОИСР.

Какви са те?

  • Масови, независими проверки на сигналите и фактите, свързани с износ на капитали, данъчни измами и пране на пари във всички офшорни черупки и данъчни убежища. Изчисляване на щетите, нанесени на фиска вследствие на криминални/конспиративни схеми за укриване на активи и доходи.
  • Промени в данъчните регулации, които позволяват на реалните собственици на изнесени пари да заобикалят правилата за плащане на данъци в страните, където са генерирани първичните доходи;
  • Въвеждане на публични, в т.ч. международни регистри и системи за автоматичен обмен на информация за финансовите операции, счетоводните отчети и данъчните плащания на компаниите по цялата територия на ЕС и във всяка държава, присъединила се към международното споразумение.

 

Коментари

Очевидно сме в обятията на марксовия печалбарски капитализъм, безогледен, безчовечен и безроден. Нужен ни е д-р Енчев, поне малко да го разкраси, сега е грозен като смъртта.