Кой как чете докладите за България

проф. Кръстьо Петков

Истини и полуистини в тълкуването на анализа на германската фондация "Бертелсман"

Статията е публикувана с незначителни съкращения във в-к "Труд" (23.8.2016)

***

Публикациите на фондация „Бертелсман“ за България и нейните позиции в класациите на 41 държави от ЕС и Организацията за икономическо сътудничество и развитие (ОИСР), за броени часове привлякоха вниманието на жадните за сензации медии у нас. Стереотипът  на коментарите е добре известен: близките до управляващите издания изтъкнаха челното място на България в йерархичното подреждане според признака „екология“; политически неутралните предадоха в резюме резултатите от рейтинговия анализ; опозиционно настроени журналисти наблегнаха на „надбягването към дъното“  - дисциплина, в която България няма равна на себе си в управлението на икономиката и социалната политика. „Медиапул“ надмина всички и директно,  чрез редакционно заглавие, квалифицира България като ксенофобска страна. Всичко това се случи, без никой да си направи труда да вникне в методологията на сравнителното проучване, както и  да обърне внимание върху различията: а) между базата данни, оповестена на сайта на “Sustainable Governance Indicators” (SGI) project “Sustainable Governance Indicators” (SGI) projectпроекта SGI  „Индикатори за устойчиво управление“ (http://www.sgi-network.org/2016/Survey_Structure) и б) субективното тълкуване на рейтинговите резултати, поднесено в отделен доклад.

В изложението по-долу ще се опитам да направя разграничение между автентичните факти и техните интерпретации, между истините, полуистините и откровените лъжи, поднесени от някои мрежи за масово осведомяване. Корпоративно зависими и скарани с принципите на свободната журналистика, те не от вчера са превключили на режим „манипулиране“ на общественото мнение. В статията се фокусирам върху оценките за икономиката и социалната политика – най-уязвимите области в препоръчваното от  „Бертелсман“ и ЕК устойчиво управление.

 

Медийните манипулации

Манипулацията не е проста работа, тя изисква професионална гъвкавост, вербални или текстови хитрини и ловки измами. И още нещо – предварително загърбване на установени етични норми при производството и трансфера на информациите, предназначени за широката публика.

Стародавно правило в етичния кодекс на обективната журналистика е, да се проучат и проверят грижливо източниците на цитираната информация. Почти всички български медии, решили да занимаят читателската аудитория с темата за рейтинговия статус на България, са ползвали само доклада, който съпровожда базата данни на изследването на авторитетната германска фондация. Което е явно доказателство за едностранчивост и селективност при избора на основните акценти в дописките на ангажираните журналисти. Защо са постъпили така, те си знаят. Моето обяснение, че това е станало поради професионална некомпетентност и политическо пристрастие - не  като лично решение, а като съобразяване с редакционната политика. Т.е. чрез автоцензура!

Затова характерът на писанията се различава толкова драстично: от пропаганда на успеха, сътворен от правителството, до голословно отрицание на напредъка и съчиняване на небивалици, т.е. откровени лъжи.

Кои са истините и полуистините, които срещаме, четейки медийните коментари?

Първо, фактът , че сме назад, далеч назад, в опашката на ЕС при класациите за състоянието на икономиката и социалната сфера (оценките са респективно 5,5 и 3,8 по скалата от 1 до 101 а мястото, което заемаме е в групата на изоставащите). Няма как да се омаловажи или  скрие  нелицеприятните истина - нито ниските темпове на растеж, нито бедността и социалното изключване. Още повече, че Евростат периодично публикува своите независими анализи и те от години неизменно сочат увеличаващата се дистанция между България и средното равнище в ЕС. Така че тук – нищо ново под слънцето!

Второ, селективно поднесените истини. Така например, екологичната политика е с индекс 5,8, което се доближава плътно до средното равнище в ЕС и ОИСР. Тук очевидно е натежал впечатляващият резултат от 20% дял на ВЕИ в производството на електроенергия, с което България изпреварва дори редица от развитите държави. Приемайки на доверие тази оценка, медиите, както и авторите на „Доклад за България“ , са пропуснали да отбележат, че  бумът на възобновяемите източници беше постигнат благодарение на финансовите инжекции и парламентарен лобизъм в полза на за привилигеровани инвеститори, близки до властта. Губещите по веригата са съответно битовите и корпоративните потребители. Не се споменава също за замърсяването във въздуха в големите градове и индустриалните агломерации, където България далеч не е пример за подражание.

Трето-изкривените истини, например за ксенофобията. „България е ксенофобска държава, сочи германско проучване“, такова е водещото заглавие в статия, поместена от Медиапул  (19. 8. 2016). Заглавието е на редакцията и е базирано на едно единствено изречение в обяснителния запис на сайта на SGI „Незначителното нарастване на броя на бежанците от Сирия след 2013 г. се посреща с широко разпространена ксенофобия сред публиката“. 

Коректно ли е от тази вметка да се правят изводи за цялата държава и на българите да се приписват масови нагласи  на омраза към чужденците! Никак не е коректно, но на кого му пука! Важното е да се оплюят нацията и държавата, в която проявите на негативизъм към бежанците далеч не са типични за „публиката“. Така се стига до съчиняване на проповеди, в които според известната сентенция не се следват текстовете на Евангелието.

Ако авторите на манипулативната дописка в Медиапул се бяха  потрудили да вникнат по-дълбоко в явлението „ксенофобия“  (например да направят справка с данните от Европейското социално изследване - ESS), щяха да видят, че по признака толерантност към чужденците България  не отстъпва на редица сочени за пример нации с мултикултурни нагласи.

Данните от ESS  са достъпни на сайта на платформата, а преди два месеца бяха коментирани от доц. Лилия Димова на международна кръгла маса в София, в чиято тематика влизаше проблемът за етнонационализмите в Европа. Излязоха и медийни публикации, в т.ч. интервюта с представители от Лондон на методологичния екип на европейското изследване. За съжаление, пренебрегването на конкуриращите се гледни точки  се е превърнало в неписан закона манипулативната журналистика у нас.

За да изчерпим темата за медийните манипулации, нека се запитаме как така БГ-медии си позволяват да хитруват и мамят гражданите при поднасянето на статистическа информация, произведена от такава авторитетна институция, каквато е фондация „Бертелсман“. Отговорът намираме в следните констатации, които съпровождат рейтинговите оценки за медийната свобода и плурализъм на българска почва (Цитирам):

Много частни медийни фирми са притежавани от бизнес групи с правителствени контакти, които служат за формиране на благоприятно отношение към бизнес сделките. Структурата на собствеността често не е прозрачна. Независимите он-лайн медии са в началото на оказване на влияние върху политическия процес“

Има ли нужда от допълнителен коментар? Едва ли! Очевидно, в „Бертелсман“ са били предварително наясно с опасността от изкривяване  при интерпретацията на оповестените  оценки. И тъй като българската медийна среда изглежда непоправимо увредена в обозримо бъдеще, не бива да чакаме опровержение от авторите на изследването за некоректно тълкуване на оригиналните данни и обяснителни текстове.

 

Неолибералните интерпретации

Тях срещаме в публикацията „Доклад за България“, с автори Георги Ганев и Мария Попова (Координатор от SGI – Фрнк Бьокнер) . Предоставяйки интернет пространство за авторски тълкувания, фондация „Бертелсман“ на пръв поглед е постъпила демократично, придържайки се към принципа за плурализъм на мненията. Само че този подход, приложен към българската действителност,   в случая е изиграл лоша шега – вместо обективизъм , във въпросния доклад прозира явен субективизъм; фактологията се използва доста фриволно; политически пристрастни обяснения изместват аргументираните отговори.

Авторите на споменатия доклад са добре известни специалисти от Институт за пазарни изследвания (ИПИ), както и от многобройните им изяви в медийни дебати. В което по принцип няма нищо нередно и необяснимо, като се има предвиди щедрото спонсорство за пазарните фундаменталисти  от мощни неолиберални центрове като фондация „Америка за България“, „ Отворено общество“ и редица други. Поръчките от правителството също не подминават ипистите.

Не бих искал да бъда криво разбран. Следя и се отнасям с респект към някои от разработките на ИПИ; намирам техните анализи на регионалните различия, динамиката на инвестициите, публичното финансиране на образованието и здравеопазването, за раздутата администрация и вездесъщата бюрокрация за интересни и полезни. Но при един внимателен  професионален прочит на „Доклад за България“ веднага се набиват в очи премълчаните истини за хронично тежката икономическа и социална ситуация в България.

На първо място, не се коментира темата за бума на публичната задлъжнялост. Вярно е, че в България делът на външния дълг БВП е под 30%, т.е. далеч под европейските изисквания; но също така е вярно, че само за две години, оценени позитивно в споменатия доклад, външния дълг се удвои, а агрегатната задлъжнялост, включваща междуфирмените плащания, надхвърли повече от два пъти БВП. Няма как една национална икономика да премине от криза към трайно оживление с този воденичен камък на шията.

На второ място, само между другото се споменава връзката „преки –косвени данъци“. Рекордно ниската ставка на плоския данък върху индивидуалните доходи и корпоративните печалби обаче не е конкурентно предимство за България, а двигател на застоя и подоходното неравенство. Впрочем, тежките проблеми за неравенството и бедността са отбелязани само мимоходом в интерпретацията на двамата автори. За сметка на това не са спестени похвални слова за затегнатия контрол върху бюджетния дефицит. Как е постигнат този успех и доколко чрез финансови рестрикции може да се намери бърз изход от икономическата криза е дискусионна тема, напълно игнорирана в изложението на Ганев и Попова.

На трето място, в обяснението изобщо не се коментират такива обезпокоителни факти като дефлационния капан, в който попадна България през последните три години; трайната депресия; стагниращото потребление; причините за срива на преките чуждестранни инвестиции, политическата/властова корупция. Изобщо, темата за хард остеритета, наложен от ЕК като рецепта срещу протяжната рецесия, приложен със завидна упоритост и дори инат от поредица български правителства, изглежда е табу за неолибералните анализатори.

Тук приключвам с моите аргументи, въпреки че те не са изчерпателни и далеч не покриват всички аспекти на комплекса от индикатори, с които се служат експертите от фондация „Бертелсман“. В рамките на една вестникарска статия е невъзможно да бъдат засегнати констатации и изводи, направени за 16 тематични области с помощта на 80 индикатори. Сигурен съм обаче, че  усилията на амбициозния проект SGI не са отишли напразно и перфектната визуализизация на събраните данни чрез оригинална метрика тепърва ще привлича вниманието на специалистите.

Вместо заключение

Два са откритите въпроси, които повдига настоящият анализ. Единият е за реакциите на българските политици; другият е за спора между неолибералната и неокейнсианската школа в икономиката.

Ще обърнат ли внимание управляващите и опозицията у нас на богатия и доста прецизен анализ, предложен от Фондация „Бертелсван“? Традицията на властимащите е  да се правят на разсеяни, щом резултатите са нелицеприятни, с надежда, че поредният публичен шум ще ги отмине. Само че днес, през 2016 г. отношението на „публиката“ и на част от европейските институции към българския политически непукизъм вече се променя. Настъпва времето за търсене на отговорност за бездействието пред растящите икономически и социални трудности. Те имат не само национални последици, но не позволяват на общността на 28-те държави да възвърне предишните си конкурентни предимства в глобалната надпревара за  намиране на траен изход от кризата.

Що се отнася до различията между пазарните фундаменталисти и неокейнсианците, те вече са тема №1 в международния икономически дебат. Позициите на т.нар. достоверни макроикономисти, които апелират за отхвърляне на остеритета и преориентация към комплексни -монетарни и фискални- антикризисни политики, вече са далеч по-силни. Неолиберализмът е в отстъпление и моментът на  неговото отхвърляне като идеология и набор от догми вече е близо. В България е по-различно –  отбраната е активна, дори агресивна, издаваща намерение да се отложи срока на неизбежния провал. Данните  от изследването на фондация „Бертелсман“ послужиха като удобен повод за прилагането на подобна тактика, за задочни/едностранчиви интерпретации от адвокатите на неолиберализма „Марка БГ“. Както и за бягство от  неизгодния за тях експертен дебат.

 

Коментари

Dear colleagues,
I am Bulgarian professor in Economic Sociology. It was my pleasure to follow  SGI publication on “Sustainable Governance Indicators" project, especially its part for Bulgaria.
Congratulations for the objective interpretation and  short explanatory texts to the results of each indicator.

I published my reflections in my Blog (www..kpetkov.eu) . Other social media also posted my comments, including critical notes to the interpretations in the separate Bulgrian report. I found  this document, prepared by two Bulgarian authors politicalвy biased. They go into personal and inter-party conflicting topics, which are not supported by the basic results of your project. More concrete the evaluations of the performance of present government, relations between top political figures , including PM, could be challenged by a lot of facts from the present political reality.
If you show interest I can translate my article in English and send it to you!
I wish future success to your organization an to the project team of SGI!
Best
Prof. Krastyo Petkov
Union of Bulgarian Economists
Chairman of the Board
+359 888 545069