Павлина Чернева - от Силистра до професор в американския колеж “Бард”

Тонка Петрова
24 часа

 Списание “Уик” я предлага в икономическия екип на Хилари Клинтън

 Последната ѝ страст е летенето - вече пилотира без инструктор на борда

В медиите се появиха публикации, които спрягаха българката проф. д-р по икономика Павлина Чернева в екипа на Хилари Клинтън, ако на 8 ноември бившата първа дама стане президент на САЩ. Как момичето от силистренската езикова гимназия, вече ръководител на катедрата по икономика в Bard College, САЩ, научен сътрудник на икономическия институт “Леви”, се озова сред 8-те експерти, препоръчани от американското списание “Уик” за икономически екип на Хилари Клинтън? Статията на Джеф Спрос, кореспондент по икономика и бизнес на списанието, е озаглавена Hillary Clinton's economic dream team. Според Спрос този икономически екип би бил мечта на Хилари Клинтън. Той обаче подчертава, че не знае дали препоръчаните от него икономисти ще получат предложение за работа от Клинтън, нито дали те биха приели.Някои смятат, че името на проф. Павлина Чернева логично се е появило в този списък.

***

Преди 2 г. нейна академична работа се популяризира в американската преса, след като тяправи шокиращаграфика за разпределениетона доходите в САЩ през последните 70 г. Оказва се, че всяко десетилетие доходите на 90% от хората стремглаво намаляват, докато на най-богатите 10% от населението се увеличават. Преди месеци кандидатът за президент Бърни Сандърс показа в Сената тази графика и я използва по време на кампанията си. Така журналистът Спрос се запознал с нея и включил българката в икономическия екип мечт

Павлина заминава за Щатите през август 1992-а, когато по обменната програма World Experience след конкурс там са изпратени 15 деца от България. Майка ѝ Искра Чернева – куклена актриса, и баща ѝ Румен Чернев, възпитаник на военноморското училище и дългогодишен директор на “Балкантурист”, а по-късно на фирма “Златна Добруджа”, остават да живеят в Силистра.По същата програма те дават дом на момче от Мексико за една година. Сега то е известен лекар, собственик на клиника в родината си.

Павлина живее в дома на Джо и Карен Дикман и дъщеря им Мелиса. Двете семейства и до днес са приятели и си ходят на гости. Завършва с пълно отличие средното си образование в Нюарк, Охайо. Веднага след това е приета в колежа в Гетисбърг, Пенсилвания, където става бакалавър по икономика и математика. Докато следва, работи, за да се издържа. Първо е асистент-учител по икономика и математика, после компютърен асистент, дизайнер и мениджър на уебсайт по астрономия.Малко преди да завърши, Павлина изкарва курс по астрономия, а професорът ѝ я кани да участва в проект на НАСА. Така тя и група студенти работят в обсерваторията в Аризона.

“Ако бях открила астрономията по-рано - през ученическите си години, може би никога нямаше да стана икономист”, шегува се Чернева.Първата ѝ работа, след като завършва колежа, е в института Levy Forecasting Center. Там се занимават с икономически прогнози, а инвеститори от Уолстрийт са сред главните им клиенти.“С академичната работа стана случайно. Докато още бях ученичка, работих през лятото при един известен финансист - Уорън Moзлер. Човек с много оригинални идеи, широк интелект и новатор”, разказва Павлина.През юли 1996 г. организират конференция по въпросите на еврото още преди то да стане валутата на Европа. Там Павлина Чернева се среща с много влиятелни икономисти.“Това, което научих от тях, много ме заинтересува. Впоследствие с Уорън Moзлер и Мат Форстатер, мой професор от Гетисбърг, основахме икономически институт, за да развием тези идеи.Фокусирахме се над проблемите на различните монетарни системи и по-конкретно как може да се постигнат пълна заетост и ценова стабилност в една държава.

Нашата работа се популяризира в Щатите и днес се знае като Модерна монетарна теория (ММТ).”Чернева става асоцииран директор на института, който групата единомишленици учредява към университета на Мисури.“Най-интересната част от работата ми в института беше това, че имах възможност да работя като консултант в различни държави - главно в Аржентина. Работила съм и с политици и икономисти от България, Турция, Китай и Еквадор”, разказва Павлина.“Проф. Чернева енергично защитава идеятаза гарантирано работно място,чиято цел е прилична и добре платена работа, достъпна за всекиго”, пише журналистът Спрос, поставил я в дриймтийма.Според Павлина Чернева всички страни, дори и тези като САЩ с добре развити пазарни механизми, страдат от масова безработица. Тя смята, че може да се създадат програми за полагане на общественополезен труд по такъв начин, че да се елиминира безработицата, но без да се предизвиква нежелана инфлация.“Министерството на труда в Аржентина реши да внедри една програма за заетост, която беше моделирана по наша разработка. Консултирах министерството и отидох на място да проуча резултатите и предизвикателствата на тази програма. Работата там стана част от дисертацията ми”, разказва Чернева.

Преди години тя и нейни колеги бяха поканени от Съюза на българските икономисти, специално от проф. Кръстьо Петков, да представят идеите си. “Беше много добре организирано с присъствието на икономисти от централната банка. Дискусиите бяха плодотворни, а домакините типично по български - щедри и гостоприемни”, лаконична е Чернева.Тя смята, че в европейският монетарен съюз има изначални дефекти, които значително пречат на страните, приели еврото, да се справят с кризите.“Дали тези кризи са банкови, дали са последствие на миграция, дали са икономически, няма значение. Институциите на монетарния съюз са неадекватни и не позволяват на страните членки да се справят ефективно с тях. Проблемът се корени в устройството на монетарния съюз”, казва проф. Чернева. Според нея, въпреки че в България още не е въведено еврото, тя де факто го е приела, защото валутният борд е вързан с него.

Страстта на Павлина към техниката и към екстремните преживявания е пословична от ученическите ѝ години. Още в Силистра взема шофьорска книжка и едва на 19 г. кара из Щатите мощнияспортен Consulier,преотстъпен ѝ от създателя му срещу символичен наем. На тази кола още се радва, макар че вече рядко я кара.“Когато се налагаше да отида в сервиз за ремонт, ме мислеха за милионерска щерка и ме деряха яко”, смее се Чернева.Съпругът ѝ Дъглас Джонсън е тв продуцент и вицепрезидент на тв корпорацията “Ваяком”, сред дъщерните ѝ компании са MTV, VH1, Comedy. Двамата и дъщеричката им - 4-годишната Ивет, обичат да пътуват по света. Почти всяко лято семейството почива в Созопол.

Четири години след Павлина по същата програма в Щатите се озовава и сестра ѝ десетокласничка. Сега тя е психолог на детската възраст, омъжена е и има три деца. Родителите на сестрите продават бизнеса си в България преди 15-ина години и отиват при тях. В момента работят като учители в Канзас сити, Мисури. Павлина Чернева е на финала да осъществи последната си мечта – да стане пилот. Само преди месец мъжът ѝ е пуснал в профила ѝ във фейсбук клип с първото ѝ самостоятелно приземяване без инструктор на борда. “Беше чудесно. Не бях толкова развълнувана дори когато защитавах докторантурата си”, пише във фейсбук Чернева. Остават ѝ още около 5 часа самостоятелно летене. И после идват двата последни изпита – практика и теория.

В Силистра може и да не е пипвала мотика, но в двора на семейната къща край Ню Йорк си е направила малка градинка. Оградена е с телена мрежа, за да се опази от набезите на зайци и сърни. В нея отглежда дори дини. В социалната мрежа бе пуснала снимка на последната си реколта домати - нов сорт.
***
Копирано от https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/5753457
© www.24chasa.bg

 

Коментари

Поздравявам в-к "24 часа" за чудесната статия, посветена на уникалната биография и забележителната професионална реализация на проф. Павлина Чернева.

Имах късмета да се запозная лично с нея на конференцията, която СИБ организира през 2013 г., посветена на Модерната монетарна теория. Темата ни беше предложена от райчо Марков, български икономист и анализатор, работещ в Ню Йорк (чиито персонален блог е посветен в голямата си част на популяризиране на ММТ). В конференцята в София взе участие лично проф. Мозлер - изключителен специалист в областта на алтирнативните монетарни теории и тяхната връзка със заетостта, инвестициите, неравенството и доходите.

Две години по-късно проф. Чернева се включи задочно в друга конференция на СИБ, посветена на  бедността и неравенството. нейната презентация беше преведена и интерпретирана от Петко Миран, докторант в ПУ "П.Хилендарски". По тезите, които застъпи проф. чернева се разгоря оживена дискусия. нейните становища за необходимостта от радикална промяна в неолибералната политика в България, за връзката между валутния борд и еврото, за подоходното неравенство и безработицата стават все по-актуални. Надявам се, че приносът на макроикономист, с доказан международен авторитет като този на проф. чернева, ще помогне на достоверните икономисти в България да наложат промяна в подхода и пакета от антикризисни мерки в управлението.

Едно нещо не е по силите на проф. Чернева, да убеди  лично топ-политиците у нас в правотата на своите анализи и прогнози (както това направи в САЩ, Аржентина и други страни). Защо мисля така?

И в нейния случай, както при тези с проф. Илиян Михов, Проф. Димитър Иванов и много други специалисти от висша класа, чиите идеи се оценяват високо в САЩ, Англия, Сингапур, Франция, Германия, отношението на властимащите в България е еднотипно: непознаване на актуалния дебат; непризнаване на наши авторитети, доказали се на международен терен; отхвърляне на позиции, алтернативни на т.нар. остеритет, на който робуваме вече осем години. На какво се дължи това безхаберие: на безнадеждния провинциализъм на т.нар. политически елит, на отчайващо неска компетентност или страх от експертната конкуренция, която прави десижън мейкинга на национално равнище труден  и трудоемък процес? Или пък - на фанатичната преданост на поредица от български политици към пазарно-фундаменталистките догми.

Вероятно става дума за управленски синдром, превърнал се в национално бедствие. А кризата все не си отива, въпреки упоритото до инат придържане на няколко десни, леви и центристки коалиции и еднопартийни правителства към официалната неолиберална монетарна доктрина, наложена от институциите в Брюксел и Берлин. Дори и МВФ вече постави под съмнение собственото си творение, наречено Вашингтонски консенсус,  и апелира за замяна на антикризисните политики на остеритет с алтернативни мерки и инструменти, насърчаващи растежа и смекчаващи подоходното неравенство.

Очаквам, че в най-скоро време ситуацията ще се промени. Не се ли случи това, българската икономика, обречена на застой, изживяваща т.нар. изгубено десетилетие, ще се срине отново към трайна рецесия, слаба конкурентноспособност безпрецедентно нисък жизнен стандарт. Важна заслуга за очакваната промяна ще имат български макроикономисти, работещи в чужбина, осъществили успешна кариера и получили официално признание на най-високо равнище.

Би трябвало да им благодарим, че ги има!

Проф. Кръстьо Петков, председател на УС на СИБ.