April 2011

Letters from Tinisia, Prof. Krastyo Petkov

Letters from Tinisia

Local Effects of the Global Revolution!

The idea to publish the Letters from Tunisia in the blog appeared on the third day of my stay in this unique country. I have chosen the genre of sociological essay since in-depth analyses take time, and as one of those newly-arrived foreigners in this currently turbulent region in North Africa my knowledge of its history is rather inadequate. Added to that is the deficit of systematic immediate impressions that would allow me to have a more solid, balanced view on the post-January events.
The publication of these essays in the form of letters became possible thanks to the invitation I received from an International NGO to join an expert mission in Tunisia. I was working together with a team of American field experts and colleagues from Hungary and Portugal who had participated in the historical changes in their own countries several decades ago.
Here I am, sharing my impressions as a sociologist, even though my participation in the discussions was in the capacity of a political and trade union expert. That role implies ad-hoc responses while research demands complete immersion in the situation and long insider observation of the conduct of the leading actors.
Well, the initial dive is a fact now. I will tell you about that later on…

Европа е на кръстопът! Къде сме ние? Проф. Кръстьо Петков

Оценката „Европа е на кръстопът” заимствам от Мария Даманаки, еврокомисар /Гърция/. В края на февруари т.г., на конференция в Брюксел, посветена на Пакт за финансова стабилност, тя съобщи тревожния факт, че в Европейската комисия споровете как да се излезе от кризата в Еврозоната, са стигнали до задънена улица.

Формално погледнато, г-жа Даманаки се оказа лош пророк. Месец по-късно, Съвета на Европа прие друг, противоречив документ- „Пакт Евро- плюс”. Дали с този акт обаче кръстопътят беше преминат и ЕС поема напред, в спасителна посока? Частичен отговор на този въпрос получих при последните си срещи и разговори в Брюксел и Лисабон-центровете, в които тези дни се вземат съдбоносни решения за преодоляване на тройната криза в Еврозоната: валутна, банкова и дългова....

Кирил трябва да бъде спасен! Проф, Кръстьо Петков

Преди месец от Белгия се обади Вим Скамп, учредител и говорител на Белгийско-Българската асоциация Бест2Б.Търсеше помощ за 11 годишния Кирил, българче от ромски произход, осиновено в Белгия. Кирил страда от рядко заболяване на кръвта и има нужда от трансплантация на костен мозък, като донори трябва да са от неговото биологично семейство. Процедурата за получване на разрешение за разкриване на тайната на осиновяването се оказа сложна. С помощта на български юристи и социални работници започнахме работа. Вярвам, че ще успеем. Убеждението ми идва от срещата с Кирил и неговото социално семейство, която имах в Ааршот, Белгия,

Към нов Вашингтонски консенсус! Проф. Кръстьо Петков

Кратката статия на Андре Ват, която получих по електронната поща, продължава темата за очертаващата се промяна в т.нар. Вашингтонски консунсус. Шефът на МВФ Доминик Строс Кан епотвърдил и аргументирал допълнително позицията си по този въпрос /вече я коментирах в статията, публикувана в блога:"Европа е на кръстопът...".
Позволявам си да публикувам коментара на Андре Ват, ползвайки неговото любезно съгласие за препечатване на вече излязли материал, което получих на срещата ни в Брюксел през февруари т.г.

Разнолика Америка: поглед отвътре! Проф. Кръстьо Петков

Моето три-седмично посещение в САЩ е четвърто поред пред последните 21 години.
През септември 1990 г. бях на 30-дневно лекционно турне във водещи американски университети;второто гостуване беше във връзка с придобилия известност "Царски бал в Ню Йорк", организиран от Августин Пейчинов в навечерието на 1992 г./тогава беше първата ми среща на живо с ексмонарха Симеон/;третото пътуване по покана на Държавния департамент се състоя в средата на 90-те години, когато група български политици бяхме на "study visit", за да се запознаем с местното управление.
След 15 годишно прекъсване съм отново отвъд океана-този път по покана от Университета в Илинойс/Урбана/, да говоря пред студенти и преподаватели за промените в нагласите и поведението на гражданите на ЕС-в контекста на разширяването и икономическата криза. Ангажименът ми е свързан с т.нар. цикъл "Distinguished lectures", провеждан от Центъра за Източна Европа, Русия и Евразия, с директор проф. Ричард Темпест.
Имах и поредица участия в специализирани семинари за студенти, изучаващи европеистика.Срещите и разговорите с тях бяха оживени,преминаваха в доста откровен тон и при неподправен интерес от страна на аудиторията. Принципно не се различаваха от беседите с мои студенти в България. И все пак, имаше нещо различно-американско и космополитно-в тематиката и фокуса на задаваните въпроси. Като прибавим и дългите разговори в семейства на българи от старата имиграция,с колеги от академичните среди, както и с политици и случайно срещнати граждани, у мен се оформи една пъстра и богата картина от впечатления за днешна Америка.
Позволявам си да ги споделя с читателите на блога, без претенции, че са достатъчно пълни и обективни. Както при всички аналитични рефлексии, субективният нюанс в оценките не може да се скрие.

Отворено писмо до г-н Бойко Борисов

Бест Ту Би - ЛогоОТВОРЕНО ПИСМО ДО Г-Н БОЙКО БОРИСОВ,
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Относно:
Предстоящата проверка от Европейската сметна палата (ЕСП) на дейността на сертифициращия орган на разплащателната агенция- Държавен фонд земеделие

Уважаеми г-н Премиер,

За втори път се обръщам към Вас със сигнално писмо във връзка с дейността на Министерството на земеделието и храните. През октомври 2009 г. Ви информирах за нередности в тръжната процедура за картографиране от въздуха на част от територията на България. За съжаление, официален отговор не получих, въпреки изричната законова разпоредба, уреждаща правата на гражданите и задълженията на държавните институции в подобни случаи.

Кой ще пострада най-тежко от преструктурирането на гръцкия дълг?Оказва се-България! Проф. Кръстьо Петков

Отговорът на този риторичен въпрос се съдържа в прогнозите на Моргън Стенли, които получих днес по интернет от Брюксел. Публикувам ги на оригиналния/английски език. От няколкото кратки съобщения става ясно, че:
-занапред Гърцея ще трябва да набира кредитен ресурс все повече чрез депозитите и печалбите, които нейните банки осигуряват на финансовите пазари в Югоизточна Европа;
-Гръцките банки ще свият още повече кредитните си операции в региона, заради вътрешните финансови/дългови проблеми;България ще бъде засегната най-много от стагнацията;
-всяка от страните, в които оперират гръцки банки /България, Румъния, Македония, Албания, Сърбия /и в по-малка степен-Турция и Полша/ е поставена в рискова ситуация заради дълговата и кредитната криза в Гърция/.
Когато през миналата година с група колеги от експертно сдружение ГЛАС предупредихме в поредица от статии да възможните негативни ефекти от гръцката хиперкриза и апелирахме за превантивни мерки, от БНБ и правителството, както и от приближени до банковия елит "експерти" бяхме обвинени в некомпетентност и пристрастност. Оказахме се прави- Гърция премина през процедурата "бейл аут" ; влезе в остър конфликт с водещите страни в еврозоната; в последно време се оказва, че не е в състояние да обслужва външния си дълг и разговаря за неговото преструктуриране.
Интересно каква ще е реакцията на МФ и БНБ сега, особено на фона на тревожните сигнали , подадени от "Морган Стенли". /Ще припомня, че подобна оценка беше дадена и през лятото на 2010 г. в официални изявления на МФИ, на които българското правителство не реагира адекватно/;