Когато децата тръгнат, значи властта е загубила /Коментар на ситуацията във ВМЗ-Сопот от проф. Кръстьо Петков/

Публикувано в БГНЕС / 23.01.2013/

Съдбата на ВМЗ Сопот е предрешена и то отдавна преди 10-12 години, когато заради забавени реакции и липса на стратегия няколко правителства са допуснали флагманът на българското оръжейно производство да стигне до ръба на пропастта.

Но сценарият допусна действие едва сега при правителството на ГЕРБ, което има и мнозинството, а изглежда и шансът безпрепятствено да взима решения, за да осъществи "приватизация" по модела на БТК, на Оловно-цинковия комбинат в Кърджали /ОЦК/ и на доста други предприятия, които бяха двигателите на българската индустрия.

ВМЗ е трябвало да бъде приватизирано или преструктурирано отдавна, а не днес или преди година и нещо, когато е приета стратегия. Но, позовавайки се на липса на пари, държавата собственик не е направила нищо.

Сега целта е следната: чрез приватизация предприятието да бъде продадено по познатата схема за един долар или един лев, след което да бъде препродадено като междувременно се реши по някакъв начин въпроса за натрупаните задължения, чиято истинска стойност знаят само една шепа хора. Само че както винаги за реализацията на този сценарий на криминални приватизации има пречки и това са работещите във ВМЗ и цялата общност на град Сопот, защото на практика всеки десети жител на града е ангажиран по един или друг начин с производството в завода.

Тук влиза в действие отдавна отработеният механизъм да не се плаща на работниците съзнателно, карат ги да минават към крайни действия от стачки към гражданско неподчинение, след което държавата им предлага компромис – да им плати по някакъв начин дължимите заплати, дали тя или посочена от нея фирма кандидат за приватизатор, но в замяна на драстични съкращения. Драстични съкращения означава да се оставят на работа около 1000 души. Как ще се отрази това на живота в Сопот и не само там, а и на българската оръжейна индустрия като цяло? Крайно негативно. Това се видя от случаите в Кърджали – ОЦК, БТК и т.н.

Имам доста сериозно съмнение, че приетата от двата синдиката стратегия ще бъде успешна. В момента те воюват за две неща: да се платят заплатите на работниците и да се направят по-малки съкращения. А би трябвало да бъде обратното. Никакви съкращения при положение, че има поръчки и могат да се намерят нови такива, но собственикът в лицето на държавата да си застане на мястото. Има начин да се изплатят дължимите заплати. Има начин да се модернизира предприятието. Прекратяване на всякакви задкулисни разговори за приватизиране с фирми, които нямат нищо общо с оръжейната промишленост и промените на пазара, които не са само в България и Европа, но и в целия свят, защото тази продукция се търси навсякъде.

Синдикатите и гражданските движения трябва да използват тактиката от 90-те години, когато КНСБ и КТ "Подкрепа" успешно в редица случаи наложиха друг вид приватизация. За да не бъда голословен ще дам няколко примера. Не твърдя, че приватизацията на КЦМ Пловдив беше перфектна, но предприятието работи и печели. Има какво де са каже и за "Асарел Медет", но и това предприятие остана и се конкурира успешно на международния пазар. Към този списък могат да се добавят "Елаците" и още няколко, те се броят на пръсти за съжаление, успешни формули за приватизация. При тях на доказани български професионалисти и мениджъри, с подкрепата на работниците и синдикатите, се предоставят държавните активи.

Това, което се случва от два-три дни насам, е безпрецедентно. На спонтанен и непорочен протест се вдигат децата - момчета и момичета на тийнейджърска възраст. Нещо, което не съм наблюдавал от много, много години насам. Когато децата и жените тръгнат напред, това означава, че държавата, правителството и лично премиерът са загубили всякакъв кредит на доверие. Би трябвало да се втрисат и да намерят изхода.

А изходът, както вече подчертах, е ВМЗ да остане държавно предприятие, да се направят промените, които са необходими и Сопот и България да разполагат с едно работещо индустриално предприятие, което никак не е малко в условията на криза. /БГНЕС

----------

Професор Кръстьо Петков е известен български синдикалист, бивш председател на КНСБ.

----------------------

Коментарите в рубриката "Без филтър" изразяват личната позиция на автора и не ангажират по никакъв начин редакцията на Агенция БГНЕС.

София / България