Дългове и достойнство в двата края на Европа /Любомир Христов/

Дългове и достойнство в двата края на Европа

От : Lubomir Christoff, ChFC,
Препечатва се от Finance5.bg

Ирландия с нов режим за длъжниците в затруднение

Имаше финансова криза. Тя засегна и Ирландия, където трите най-големи банки заклаха “келтския тигър” и го превърнаха в послушно коте на Тройката - Европейската комисия, Европейската централна банка и МВФ.

Цените на жилищата почти се преполовиха, заплатите паднаха, а безработицата скочи до 14 %. Това остави много длъжници на банки в затруднение. Повече от 120 000 са ипотечните кредити, вноските по които са просрочени с повече от 90 дена.

Ирландия отдавна има режим за банкрут на физическите лица. Както е редно, той се администрира от съда и - в Иралндия - са необходими 12 години за излизане от несъстоятелност. При масовите затрудния с кредитите правителството на Ирландия намира този режим за тромав и през 2013 г. отговаря с ново устройство за несъстоятелност на физическите лица. То ще е извънсъдебно. Ще действа чрез доброволни споразумения за преструкруриране на дълг между банки и техните изпаднали в затруднение клиенти. Банките ще бъдат “стимулирани” да участват в т.ч. и под заплахата на регулаторни действия от страна на Централната банка.

Ето някои основни характеристики на това какво ще става с ипотечните кредити в просрочие:

1.Банките не могат да продават основното жилище на длъжника;
2.В течение на период от 6 или 7 години длъжникът ще се издължава на банката според възможностите си.
3.“Възможностите” му са това, което надхвърля официалния под за жизнено необходимите ежемесечни разходи. Този под е 899 евро на човек на месец и в него не се включва вноската по заема.
4.След 6 или 7 години стриктно изпълнение на преструктурираните и намалени задължения, длъжникът излиза от режим на несъстоятелност.
5.В случай на успешно приключване на несъстоятелността, оставащият необезпечен дълг се отписва, а оставащото задължения по ипотечен кредит продължава да се обслужва при договорените облекчени условия.
Уточнява се, че минималната сума за житейски разходи от 899 евро на човек е препоръчителна. Може да е и по-голяма, ако например, човек се нуждае от автомобил за да ходи на работа. Тогава сумата става 1033 евро на месец. Лоркан О’Конър, директор на новооткритата Агенция за неплатежоспособност казва: “Разумният стандарт на живот не означава човек да живее в лукс. Както и не означава хората да бъдат наказвани и едва да преживяват.” Затова в минималната месечна сума на изпадналия в несъстоятелност има и категория “социално включване”, за която се предвиждат 29 евро на седмица за посещения на кино и спортни събития.

Или накратко - може и да не можеш да си плащаш дълговете, но имаш право на човешко достойнство. Който се интересува от подробности - в края на този пост.

Не можем да избегнем сравнението, нали?

Ирландия е във финансова криза, а ние в България сме финансово стабилни. Затова безработицата в Ирландия е цели 14 %, а у нас - едва 12 %. В Ирландия 120 000 длъжници са закъснели с вноските си, а у нас - само БНБ знае, но не казва. Може би защото тези хора нямат никакво значение. По мои консервативни оценки техният брой у нас е поне 100 000 души с общо 3 млрд. лв. необслужвани и преструктурирани потребителски и жилищни кредити.

Ако си изпаднал в затруднение в Ирландия банката не може да ти продаде жилището, трябва да ти остави поне 899 евро месечно за покриването на жизнените ти нужди, в които влиза и посещението на по един футболен мач седмично. Защото си човек с достойнство.

А у нас? Ако не си в затруднение,

1. Банката ще те вкара - с едностранно, произволно повишаване на лихвата, например (по Закона за потребителския кредит);

Ако пък си:

2. ще ти отнеме жилището и ще те изхвърли на улицата по бързата процедура (по чл. 417 на ГПК);
3. ще продължиш да й дължиш и след като ти продаде жилището;
4. въобще няма да се интересува дали имаш с какво да живееш, камо ли пък да ходиш на мач;
5. няма никакъв начин да намалиш дълга си след 6, 7 или 60 години.

Защото си едно нищо.

Затова пък банката ще е финансово стабилна, ще може да отчита печалби и ще раздава бонуси на избрани.

Така е в двата края на Европа. В единия грижа на властите е елементарното човешко достойнството на длъжника, в другия - със столица София - единствената грижа на властта е портфейла на банкера.

Ирландците са избрали своето си правителство. Никой няма вместо нас да дойде да избере нашето. Което поне да попита колко са длъжниците в затруднение? И с колко преживяват на месец?