Господин премиер, коригирайте курса – ще потънем!

Отворено писмо от проф. Кръстьо Петков

Председател на Обединен блок на труда

Уважаеми г-н Борисов,

Обръщам се към Вас от името на Обединен блок на труда, който подкрепи редица инициативи и добри политики на ГЕРБ преди и след парламентарните избори през юли 2009 г.

Оценявам високо факта, че ГЕРБ успя да консолидира подкрепата на внушителна част от българските гласоподаватели и да отстрани от властта по демократичен начин разядената от корупция тройна коалиция.

Давам си сметка за тежкото наследство, което получи Вашето правителство - кризисна ситуация, която няма аналог в най-новата история на България. Отнасям се с разбиране към масираната кампания за разкриване на злоупотребите на бивши управници и търсене на персонална отговорност от носителите на политическата корупция. Вярвам ще се съгласите, че тази позиция говори за добронамереност в оценката на първите Ви действия като министър - председател на Република България.

Но моето Отворено писмо е посветено на друга тема: Бюджетната и финансовата политика, антикризисните мерки. В тази област безусловната подкрепа не е от полза за новото управление, нито за българската нация. Ще се опитам да обясня от какво е породена моята тревога и защо апелирам за корекция на избраната икономическа стратегия.

Бюджет 2010 е високорисков и по всяка вероятност- неизпълним!

Ситуацията е парадоксална: проектобюджетът на правителството беше приет на първо четене в парламента без дебат по същество (което е прецедент за последните 20 години); същевременно извън парламента бяха лансирани два алтернативни бюджета - от пазарни фундаменталисти и от бивши леви социалисти.

Фундаменталистите (от т.нар. институти за пазарни стратегии) предлагат още по-рестриктивна финансова политика спрямо гражданите и допълнителни привилегии за бизнеса; кръгът около експремиера Станишев, след като четири години водеше дясна, не-социална политика, днес се е загрижил за бедните слоеве и наемните работници.

Вероятно си давате сметка, че първите Ви тласкат към взривяване на социалното недоволство заради непоносимо затягане на коланите, а вторите се упражняват в популизъм, разчитайки да върнат поне част от пропиления кредит на доверие.

Предстои безпроблемно (и безкритично) парламентарно гласуване на правителствения вариант на Бюджет 2010. Може би президентът-единствената институционална опозиция - ще упражни правото си на вето, заради оповестените от него „принципни различия”.

Както и да се развият събитията през следващите дни, редно е отсега да се направят разчети какво ще се случи след първите шест месеца от приложението на новия бюджет и как ще завършите следващата финансова година.

Българите получават два противоречиви сигнала: единият е от финансовия министър (изпълнен с оптимизъм, разчитащ след април-май 2010 г. икономиката да се стабилизира, приходите да нараснат и през второто полугодие да се заделят допълнителни пари за пенсионери, социално слаби, пациенти и други нуждаещи се); другият чухме лично от Вас (ако се наложи, следващото лято ще вземете 1 милиард лева от фискалния резерв, за да не допуснете тотален срив в социалната сфера).

Бъдете сигурен, господин премиер, че такава маневра ще се наложи! При което ще са необходими не един, а 2-3 милиарда лева допълнително, за да посрещнете насъщните потребности и да овладеете кризисната социална ситуация.

Така че Вашият план е по-реалистичен от гледна точка на икономическата логика и оперативното бюджетиране, въпреки че не сте специализирали глобални финанси.

Впрочем, чуждестранните прогнози също сочат, че цялата 2010 и част от 2011 година ще бъдат рискови за приходите в държавата и България ще трябва да премине от традиционната за нея консервната бюджетна практика на изкуствено генериран излишък към принудителен дефицит.

Проблемът е може ли да се намери допълнителен ресурс, без да се пипа фискалния резерв (и без това-значително смален при бившето правителство)!

На този въпрос ще се спра в края на писмото. Но още тук бих искал да отбележа, че на практика отсега давате заявка за актуализация на бюджета в средата на следващата година. В което по принцип няма нищо лошо, защото стартирате с един авариен бюджет, а след всяка авария следва ремонт. Стига той да е качествен!

В интерес на истината през първите 100 дни вече бяхте принудени в движение да актуализирате завещания от Станишев-Доган-Сакскобурготски „Бюджет, 2009” (базиран на сюрреалистичната прогноза за над 4 на сто годишен растеж).

И пак в интерес на истината трябва да признаем, че актуализацията беше еднопосочна-на жестоко орязване на публичните разходи, за да се стигне в даден момент до знаменателното превишаване на приходите над разходите с 8 милиона лева.

Българският дългов балон е пред спукване!

Това е следващата лоша новина, която би трябвало да споделите като отговорен държавник със своя народ. Предишната власт пренебрегна съзнателно тази опасност и Ви остави сам да вадите кестените от огъня. Тук общи приказки и розови обещания не вървят - необходими са точни публични отчети кой, кому и колко дължи.

Дълговата статистика не е в състояние да даде надеждна информация, върху която да стъпите, за да предложите спасителен план. Малцина знаят, че бившето правителство е премахнало от финансовите документи перото за задълженията на държавата.

Тази щраусова философия обаче не може да скрие факта, че от началото на кризата държавата е натрупала задължения към бизнеса, надхвърлящи 1,5 милиарда лева; общинските дългове са не по-малки...

Вследствие на тази задлъжнялост лавинообразно нарастват неуредените плащания между фирмите, както и проблемните банкови кредити, предоставени на български компании. През следващите седмици, когато БСК обяви резултатите от последното проучване на агрегатните фирмени задължения, те може да са надхвърлили 2-3 пъти БВП.

Като капак на всичко, за по-малко от 5 години домакинствата са натрупали банкови кредити и заеми от сенчести финансови структури, чието погасяване надхвърля текущите постъпления от заплати, пенсии, наеми и др. По данни от скорошно изследване на Института по социология на БАН, над 75% от извънфирмените кредити са взети от домакинства с месечен доход под 600 лева, което ги прави практически неплатежоспособни!

На свой ред банките у нас (95% - с чуждестранни собственици!) са раздали над 15 милиарда лева кредити повече от събраните депозити. Реакцията на банките майки е: спиране на рефинансирането за българските клонове; натиск върху тях да изземват ипотекираните имоти на неизправните длъжници и да сведат до минимум кредитната дейност чрез рекордно високи лихвени проценти.

Колко от депозираните в чуждите банки български пари са изнесени в централите, никой не знае. Но предупредителен сигнал за такива транзакции има- той е отправен от ДАНС до експремиера Станишев още през февруари т.г. Доколкото разбирам, докладът е оставен без реакция.

Вие лично се убедихте, г-н премиер, че в тази сфера е назрял конфликт: между търговски банки и клиенти, между държава и банки, чието потушаване не е възможно на базата на лични срещи и увещания. Необходима е законова промяна, която да разшири правата на МФ и БНБ за контрол и намеса, защото става дума за защита на спестяванията на българите и прозрачността на банковата информация.

Намеренията на бизнеса и от строителството и туризма да създадат свои банки също заслужава държавна подкрепа, още повече, че те ще са български.Сега е моментът да се направят подобни стъпки: европейските институции и форумът на Г-20 в Питсбърг одобриха именно такава политика за нова регулация.

Допускам, че новият финансов екип Ви е запознал с факта, че общата задлъжнялост на България по международни разчети е почти 130% от БВП. За сравнение, при встъпването на президента Обама в длъжност тази пропорция в САЩ е била 115%.

Следователно, Вашата задача за обезопасяване на дълговия балон е по-сложна, като се имат предвид и драстично намалелите (с 52%) преки чуждестранни инвестиции.

Колкото и да е неприятен въпросът: изправена ли е държавата пред трета ликвидна криза - икономически отговори и политическо решение трябва да се намерят.

Няма как да се действа по аналогия - при Луканов ликвидната криза дойде във връзка със злополучния мораториум върху обслужването на външния дълг; при Виденов частните банки и кредитните милионери, подкрепени от международни спекуланти, сринаха финансовата система и доходите на гражданите.

Сегашният ликвиден проблем може да се окаже по-дълбок, поради комбинация на два фактора: огромен вътрешен дълг и външен инвестиционен/капиталов шок.

Реакция трябва да има сега, а не през зимата и пролетта, когато кризата стане необратима; днес паниката не е настъпила и все още има пространство за маневриране. Спре ли да плаща една държава, дори и да не е обявила официално, тя де факто е в несъстоятелност. Тогава пристига кредиторът от последна инстанция: Международният валутен фонд...

Без външен заем е невъзможно да се справите!

Такава беше и позицията на ГЕРБ преди изборите. Не е ясно какви са икономическите аргументи да се откажете от нея 4-5 месеца по-късно. Рецесията, бюджетният дефицит и парализираните разплащания са очевидни.

Независими международни експерти вече са изчислили каква е сумарната финансова потребност на България, за да се справи с кризата. По данни на „Икономист”, базирани на информация от МВФ, България има нужда от масиран заем, равняващ се на 29,4% от БВП, т.е. около 18 милиарда лева!

Заявката за подобен заем сама по себе си не означава автоматична корекция на икономическия курс, за което пледирам.

Първо, докато се стигне до споразумение, ще се проведат външни и вътрешни преговори. Синдикатите и работодателите не са вече ексклузивни партньори, тъй като членството в техните организации е сведено до 15 % от заетите и 10% от фирмите . Извън борда остават над половин милион души самознаети или ангажирани във фамилен бизнес. Широк национален консенсус е нужен, а такъв в България трудно се постига.

Второ, какъв заем е изгоден? От над 40 страни, възползвали се от услугите на МВФ през последните две години, само 3 са ползвали условията на т.нар. Гъвкави кредитни линии.Сред тях е Полша, която единствена от новите членове на ЕС се пребори за изгоден кредит, по-голямата част от който отива за преструктуриране и стимулиране на икономиката. Може ли да ползваме нейният опит? Имаме ли влиятелни лобисти, които да подкрепят българската кауза?

В състояние ли сте Вие лично и неуморният финансов министър да отстраните от сцената брокерите около властта и БНБ, които през последните години се облажиха доста от обслужването на външния дълг и на международните кредитни линии за България? Тези предизвикателства са сериозни, от тяхното преодоляване не се печелят приятелства...

Трето, приетата наскоро „Програма на правителството на европейското развитие” може да служи като основа на дългосрочна антикризисна стратегия, но при няколко условия: да се обвърже сс няколко годишни бюджети, покриващи кризисния цикъл (така в България ще престанем да фетишизираме бюджети, а ще го третираме като инструмент за икономическа политика); да се допълнят с финансови разчети, изпълнители, срокове и др. приоритетните цели на програмата (особено тези за растежа на доходите, зелената икономика и др.); да се отвори пътят за публично-частни международни инвестиции в пътно-транспортната инфраструктура; да се координира програмата с европейските стратегии за заетост и т.н.

Накратко казано, към краткосрочния сценарий годишния бюджет трябва да се добави средносрочен антикризисен сценарий и пътна карта за излизане от рецесията, покриваща целия четиригодишен мандат на Вашето управление и началото на следващия.

Уважаеми г-н премиер,

Като гражданин на Република България бих искал моята прогноза за предстоящо влошаване на икономическата и финансовата ситуация да не се сбъдне. Тогава най-много да ме обявят за черноглед човек.

Но ако професионалните ми анализи се потвърдят, чака Ви най-тежкото изпитание, което се случва на националните лидери веднъж през едно столетие: да изведете България не от поредна криза, а от дълбока депресия, белязана с нарастваща бедност, масова устойчива и нарастваща безработица и пропиляно икономическо десетилетие.

В такъв критичен момент само персоналната харизма и твърдият характер, каквито несъмнено притежавате, не вършат работа.

Можете да си помогнете сам, но овреме! Вие поехте управлението на българския национален кораб, когато бурята беше връхлетяла, а екипажът не беше готов за изпитание. Днес мнозина от пътниците са в стрес, а други вече са нагълтали вода при резките спадове.

Корекция в курса е наложителна, ако искаме да избегнем корабокрушение!

С уважение: Професор Кръстьо Петков

25.11.2009 г.

Отвореното писмо е публикувано от Агенция Фрог Нюз