Не сме опашкарите на Европа

Вестник "Стандарт" е медиен партньор на един уникален проект: "Европейско Социално Изследване" /ESS/. Какво представлява проектът и как може да бъде полезен на страната ни - по тази тема разговаряме с проф. Кръстьо Петков, социолог и преподавател в УНСС.

- Проф. Петков, какво е уникалното в проекта ESS?

Това е дългосрочен, мащабен проект от ранга на фундаменталните научни изследвания. Той е лансиран от Европейската комисия и Европейската научна фондация през 2001 г. Негов ръководител е проф. Sir Roger Jowell от City University, London. Партньори са социологически екипи от 30 европейски страни.

За осем години ESS се наложи като един от най-авторитетните европейски социални проекти. ESS е първият и доскоро единствен проект от хуманитарната сфера, получил най-престижната награда на Европейската комисия - Декарт, за "изключителни постижения в международните сравнителни научни изследвания (през 2006 г.). Досега са регистрирани над 50 000 потребители от целия свят, които ползват данните от ESS.

Това е и един от 5-те проекта в хуманитарната сфера, одобрени за включване в European Roadmap of Research Infrastructure. За целта ESS се трансформира в инфраструктурен формат и от 2010 ще бъде финансиран като European Social Survey ERI.

Откога участва България?

Единствено по финансови причини България се присъедини към ESS едва през 2005 г., и то благодарение на спечелен проект с научен ръководител д-р Лилия Димова (национален координатор на ESS) и финансовата подкрепа на Фонд "Научни изследвания" към МОН. Досега българският екип с базова организация Агенция за социални анализи (АСА) е реализирал Round 3 (2006/7) и току-що приключилия Round 4 от поредните двегодишни издания на проекта.

Какви са практическите ползи за България?

За управлението на държавата винаги е важно да знае къде се намира тя сред нейните европейски партньори и конкуренти - като жизнен стандарт и линия на бедност; мотивация за икономическа активност и професионална кариера; образование и семейна среда; доходи и неравенства и т. н.

Накратко, всеки министър може да си сравнява часовника по европейски стандарти и да знае къде и защо изоставаме, какви са нашите конкурентни предимства и пр. Първичната информация за това се дава от самите граждани, по сравнима и многократно апробирана методика.

Разбира се, научната общност (не само социологическата) може да включва в своите анализи социалните индикатори на ESS, а студентите да работят върху своите реферати и дипломни работи, ползвайки информация от извора. Журналистическата гилдия може да разполага с богат набор от "новини" при сравненията между българите и другите европейци.

Може ли да посочите няколко интригуващи теми и социологически новини?

Ако се обърнем към последните две изследвания, те ни дават повод за размисъл какво се случва в България непосредствено преди и след приемането й в ЕС. За мен като социолог например е особено интригуващо да се разсъждава върху няколко теми, по които българите релефно се отличава от европейските си съграждани:

  • социалния песимизъм на българите: наследен или придобит е той; има ли кълнове сред младото поколение на еврооптимизъм, основан на рационално и конкурентно поведение (в образованието и бизнеса, в иновациите и т.н.);
  • индивидуалните икономически стратегии на българските семейства, особено по време на криза, в сравнение с нациите с традиционни корпоративни нагласи;
  • етническата толерантност на българите, запазена и през прехода, на фона на растящата ксенофобия в Стара Европа.

Списъкът може да се продължи. Добрата новина е, че ние, българите, не сме опашкари в Европа по всички измерения на живота. За съжаление изоставаме в най-важното: богатството на гражданите.

Очаквам веднага след откриването на достъпа и сайта колегите социолози да осъществят масиран десант в информационното поле на ESS. Още повече че достъпът е безплатен.

Как се представя българският социологически екип?

В сформирания консорциум "ESS - Bulgaria" са включени представители на различни организации с богат професионален опит в осъществяването на международни изследователски проекти и завоюван престиж в европейската и световната научна общност.

Ще посоча имената на: чл.-кор.проф.д.с.н. Атанас Атанасов (БАН), проф. д.с.н. Николай Тилкиджиев (СУ), доц. д-р Лилия Димова (Агенция за социални анализи - АСА), гл. ас. Александър Стоянов (Витоша-Рисърч). Освен тях по изпълнението на проекта ESS и по анализа на данните работят над 20 български социолози, статистици, политолози, икономисти, докторанти и студенти.

Интервюто е публикувано във в. Стандарт на 23.11.2009 г.