Ограбване с лихви. Кой е отговорен? Какво да се прави?

2 години ЗПК - 2 години Законът срещу потребителя

Всеки четвърти кредит у нас или не се обслужва редовно или е преструктуриран. Въпреки това, банките отчитат нарастващи печалби. Как става това? Едни казват “таксите”, други - “лихвите”.

Истината е, че големите банки у нас са хищници, практикуващи заблуда, измама и ограбване на клиентите си. Това става с активното съдействие на БНБ - техния регулатор, с ентусиазираната подкрепа на мнозинството в парламента - по този въпрос, водено от Мартин Димитров и с безотговорното бездействие на Министерския съвет.

Това ще покажем с примера за лихвите по кредити - ипотечни и потребителски, за домакинства и за малък и среден бизнес. Накрая ще разберем има ли Бойко Борисов “топки”.

Лихви - къде е драмата?

В последните две години у нас ту припламва, ту затихва възгласът - “лихвите - много високи”. Всъщност драмата не е в нивото на лихвите, а в произволната, изненадваща, едностранна и непазарна промяна на лихвата по вече отпуснати кредити. Защото, на който лихвите са му високи, той не взема кредит. Но който е бил заблуден, че ще плаща една вноска, а още преди пърия падеж тя започва да расте, той се изправя пред проблем с месечния си бюджет.

Ето как започва всичко: “Допреди кризата значителна част от лихвите по заемите се формираха от euribor (за кредити в евро) и "Софибор" (за кредити в левове) плюс надбавка. .... В разгара на кризата част от банките замениха тези индекси с т. нар. базов лихвен процент.” [определян с решение на самата банка - б.м.]- в-к “Дневник, 7 април 2010 г. “Уникредит Булбанк увеличи лихвите по ипотеки за стари клиенти”.

Още тогава посочих, че така не се прави - не се променя базата на изчисляване на лихвата по вече отпуснат в кредит в хода на неговото изплащане. Поне не и в Европа, която се стреми към “гладко фунциониращ пазар на финансовите услуги при силна защита на потребителя”.

От тогава насам че “така не се прави” - не се сменя базата на изчисляване на лихвата по средата на изплащане на кредита, банката не може да “решава” какъв да е лихвения процент по кредита на втората година на изплащането му, а трябва само да го изчислява - казват и няколко съдебни състава. Конкретно, за нарушение на договора в частта за лихвата или за промяна на лихвата поради неравноправни - и следователно, нищожни - клаузи в договорите са осъдени:

  1. Пощенска банка - 3 пъти
  2. Уникредит Булбанк
  3. Банка “Пиреос”
  4. ЦКБ.

Съдът е постановил да бъдат върнати надвзетите суми на ограбените.

Какво да правя, ако имам кредит отпуснат преди м май 2010 г.?

Ако имате кредит, отпуснат преди м май 2010 г. и месечната ви вноска е била повишена (или не е намалена в съответствие с движението на индексите):

  1. Прочетете внимателно клаузите за лихвата в договора си;
  2. Пресметнете с колко е трябвало да ви бъде повишена лихвата - и вноската, като ползвате общодостъпни данни - напр. за историята на лихвените индекси, в зависимост от валутата на кредита;
  3. Ако не можете, потърсете помощ от кредитен консулнат
  4. Ако и той не може да повтори изчисленията на банката и да получи същия резултат за месечната ви вноска, най-вероятно става дума за еднострнна промяна на лихвата на база неравноправни клаузи в договора ви.
  5. Свържете се с адвокат и поканете банката си в съда.

ЗПК - 2 години Законът срещу потребителя

Докато пресата съобщава какво се случва с лихвите по “стари” кредити тихоммълком наближава датата 12 май 2010 г. На тази дата влиза в сила Законът за потребителския кредит, който трябва да въведе у нас разпоредбите на Европейската директива за потребителския кредит. Една от целите на тази директива е “...да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите ...[в т.ч.], стойността на кредита ..., преди да бъде сключен договорът за кредит, [който] те могат да вземат със себе си и да обмислят.”

Забутана в допълнителните разпоредби, т. 6 на закона, се съдържа оригинална българска дефиниция на “референтен лихвен процент”. Референтен лихвен процент е онази, част от лихвата, която може да се променя. Според определението в закона референтният лихвен процент “... представлява пазарен индекс или индекс, който се изчислява от кредитора по определена от него методология.” Значи може да е:

  • пазарен индекс, или
  • непазарен, произволно определян от банката както и когато й скимне, лихвен процент.

При това положение, бъдещият кредитополучател може да си занесе договора за кредит в къщи и да си го чете и обмисля колкото пъти иска. Ще разбере само едно, банката може да промени лихвата, а с това и месечната вноска по кредита, когато поиска и колкото пъти пожелае по каквито и да е причини, както и без причина.

Така ЗПК под благовидния предлог за въвеждане на божем европейски правила, за първи път узаконява произволната промяна на лихвения процент след като кредитът вече е отпуснат и длъжникът е хванат в капан с първоначално платените такси и типичната такса за предсрочно погасяване на кредита - да не си помисли да бяга, докато банката го дои.

Кой е авторът на този текст, който преобръща директивата нагоре с краката? Краткият отговор е БНБ, въпреки, че е трудно да се проследи. Номинално, вносител на закона е Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, но фактически текстовете - както обикновено се прави - са писани в БНБ и предварително съгласувани с всяка банка по отделно.

Интересно е, да се отбележи и че по пътя на проектозакона - през ведомствата, Министерския съвет и Икономическата комисия на Народното събрание - никой не забелязва тази дефиниция-капан.

Затова, на 9 май 2010 г. в открито писмо до икономическата комисия на народното събрание, обърнах внимание, че “побългаряването” на директивата задълбочава и циментира неравноправното, подчинено положение на длъжника пред кредитора. Предложих и дефиниция, на “референтен лихвен процент”, която вече се съдържа в нашето законодателство - в Закона за платежните системи и платежните инструменти и, най-общо, изисква референтния лихвен процент да се пресмята на база показатели, които могат да се намерят в публичен източник и не зависият от нито една от страните по договора за кредит.

Как се правят суджуците и ... законите

Не искате да знаете. Но научихте по повод промяната в ЗПК. Незнайно защо, на следващия ден след влизане на ЗПК в сила, на 13 май 2010 г., Мартин Димитров внася предложение за допълнение на ЗПК и то точно в частта за референтния лихвен процент. Съдържанието на внесените промени се свежда до следното:

  • Определението на “референтния лихвен процент” ще важи и за потребителски и за ипотечни кредити;
  • Банките ще публикуват “методологиите” на интернет страниците си
  • “Методологията” няма да се променя след отпускане на кредита.

Самооценката на Мартин Димитров за внесените промени? “Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Каква е разликата между сериозната политика и популизма? Разликата е в това, че когато се правят популистки изказвания, остава самото изказване и няма никакъв ефект за живота на хората. ...От предложенията, които сме направили... ще има преки положителни последствия за живота на българите: кредитите ще станат по-прозрачни, методологията ще бъде прозрачна, лихвеният процент ще бъде достъпен в интернет. Това е разликата между популизма и сериозната политика.[Из стенограмата от заседание на народното събрание, 15 юли 2010 г.]

Действително, публикуването на “методологиите” хвърля светлина върху формирането и възможното изменение на лихвения процент. Анализирах
тези “методологии” през октомври 2010 г. и установих, че:

  • В резултат на промените в ЗПК, предложение от Мартин Димитров, повечето (15 от 18) банки запазват възможността за едностранна и произволна промяна на лихвите по вече отпуснати кредити;
  • Това е възможно, защото всъщност банките не предлагат “методологии” а тюрлюгювеч от “фактори” - някои от тях лихвени, други - “нелихвени”. Забележете, нелихвени фактори за промяна на лихви.
  • Самите банки не знаят как се определя “референтиня лихвен процент”, затова го решават от време на време в управителния си съвет или в някой комитет на банката.
  • Как могат да променят едностранно лихвата след отпускане на кредита? По няколко начина:

a. С включването на “други фактори” в списъка от фактори. Във всеки момент след като кредита е отпуснат, банка може да се сети, че, например, студената зима трябва да доведе до повишаване на лихвите;
b. Чрез включване на лихвени и нелихвени фактори, изцяло зависещи от и под контрола на банката - например нейните индивидуални лихвени разходи. Ако една банка е загубила довереието на пазара и той не й отпуска финансиране, освен при монго високи лихви, то клиентите ще платят масрафа за лошото управление на банката;
c. Чрез манипулиране на “теглата” на факторите. Те не са обявени. Банката може да си избира на кой от изброените фактори да придава по-голямо и на кой - по-малко значение при периодично решаване за промяна на лихвата.

И така, един ефект от предложенията на Мартин Димитров е, че на банките не се налага да променят с нищо практиката си на едностранна промяна на лихвите и по такъв начин могат да продължат да ограбват клиентите си, вече и по закон. Втори ефект е светлината, която се хвърля върху начина, по който става това.

Промяната в “живота на хората” в резултат на намесата на Мартин Димитров е, че и методологиите са прозрачни, и лихвите са прозрачни и през прозрачността се вижда, че човек е напълно защитен от необходимостта да сравнява и избира лихвени проценти на банките, той е напълно свободен да плаща толкова, колкото и когато му каже банката. Това е “промяната в живота на хората” и за нея заслуга и отговорност носи Мартин Димитров. Но той е куклата.

Кукловодът е Иван Искров

Странно защо, управител на БНБ. Странно и срамно, защото времето на Иван Искров като управител на БНБ ще влезе в историята на тази публична институция като времето, в което тя загуби независимостта си и изпадна в плен на сектора, който трябва, божем да регулира. Иван Искров превърна БНБ в дирекция на АББ (Асоциация на банките в България).

И ако на някой тази оценка може да се строи много категорична, нека покажем как Искров не оставя възможност за друга. Ще го оставим да говори сам - по една, но много важна, тема. Това е темата за защитата на потребителите на банкови услуги.

В Европа защитата на потребителите е формулирана като цел и е обезпечена със съответните институции и политики. Проектът за директива за ипотечните кредити, който се обсъжда в момента в Европейския парламент изрично цели “гладко фунциониращ пазар на финансовите услуги при силна защита на потребителя”. За това има европейски стандарт, а у нас - стандарт “Среден пръст” (за кредитополучателя) с автор Иван Искров. Ето как:

1. Финансово образование:

1.1. Европейска комисия, комюнике, 2007: Страните-членки да разработят и реализират Национална стратегия за финансово образование. В Полша централната банка е моторът на усилията за финансово образование на населението. В Ирландия, Централната банка е разработила изисквания и препоръки за това, на какво да се обучават гражданите

1.2 Български стандарт “Среден пръст”. Констатираме - гражданите и селяните са виновни:“...при голяма част от гражданите се наблюдава дефицит на финансова грамотност. Други не проявяват достатъчно отговорност в управлението на собствените си пари...”(1)

2. Извън съдебна защита на потребителя:

2.1. Европейски стандарт: Финансови омбудсмани за решаване на спорове между финансови институции, в т.ч. банки в 21 страни-членки на ЕС, обединени в мрежа FIN-NET. Задължение за страните-членки да учредят механизъм за извън-съдебно решаване на спорове между кредитори и потребители по проекта за директива за ипотечния кредит.

2.2 Български стандарт “Среден пръст” - Няма извънсъдебна защита на клиентите на банки, да не си помислите...““Всеки трябва да разчита на собствените си знания и предпочитания и да си отваря очите, особено за дребните букви в договорите. Не бива да очаква, че някой друг - било Комисията за защита на потребителите, било БНБ - трябва да мисли вместо него!”(2)

3. Регулиране на финансовите институции

3.1 Европейски стандарт: Регулирането е двойно - за финансова стабилност и за поведение спрямо клиентите (Conduct of Business). Във Великобритания се учредява специален орган - FCA - Financial Conduct Authority - за регулиране поведението на финансовите институции спрямо техните клиенти. В Ирландия Централната банка има специализиран отдел за регулиране поведението на кредитополучателите спрямо техните клиенти.

3.2 Български стандарт “Среден пръст” - Без регулиране на поведението на банките:"Най-хубавото, което можем да си пожелаем … за сектора, …, е занапред публичната намеса в банковото дело в България да продължи да се ограничава предимно до благоразумните и консервативни регулации и надзорни практики...”(3)

Хайде сега да припомним на Иван Искров обещанията, с които се кандидатира за управител на БНБ през 2003 г. Имайте търпение - дълго, подробно и ясно е:

“8. Честен достъп до кредитната система и защита на интересите на нефинансовите клиенти. Един огромен кръг нерешени проблеми на банковия сектор никога не е бил поставян на дневен ред в най-новата история на банковата система на България. Става въпрос за защитата на интересите на клиентите - потребители на банкови услу-ги. Българското законодателство ... не предвижда специализирани механизми за защита на нарушените от банката интереси на клиента. ...до момента на банковия клиент е отказана специална протекция. Тази логика трябва да претърпи съществено изменение с оглед постигнатите договорености в преговорите с ЕС .... Те предвиждат нашата страна да приеме и приложи специализирано законодателство за ефективна защита на интересите на потребителя. По този проект БНБ трябва да поеме ясен ангажимент. Ролята на специализираното законодателство и регулации за защита на интересите на потребителя е да балансира неравностойното положение на клиента спрямо банката. От тях ще последват задължения за финансовата институция ... и ред за решаване на изрично посочени обичайни спорове между клиента и банката в опростено производство пред надзорния орган. Като надзорен орган и организатор на банковия пазар БНБ може и трябва да поеме инициативатаза дискусия по функциите, статута и евентуалното институционализиране на банков омбудсман”.(4)

Ами, да поеме инициативата, какво чака? Трети мандат ли?

Това са само примери. Те “просветляват” това, което се възприема за “нормално” в нашата изстрадала балканска страна. БНБ няма законодателна инициатива. Никога не е имала. На практика, обаче, всички закони, които регулират банковите практики се пишат в БНБ, одобряват се от банките, намират си по накоя кукла - днес, Мартин Димитров, утре, някой друг и стават закони - без смислено обсъждане, без отчитане интересите на “нефинансовите клиенти”.

Това е възможно по една и само по една причина. Всички сегашни и бъдещи кредитополучатели не се интересуват и не следят институциите - в т.ч. БНБ - които сами издържат. Предпочитат да се “жалват” след като бъдат ощипани. Но няма на кого....

Така или иначе нито финансовата стабилност ще е устойчива, нито банкирането ще продължи да бъде печеливш бизнес, ако продължава да се основава на модел “първо, закопчай клиента с такси, второ - издои го с лихви”. Затова, банките, които желаят да се разграничат на пазара от тези, които си пишат грабливи закони, да:

  • Обявяват лихвени проценти по почтен начин, както го прави “Прокредит банк”
  • Подкрепят и се подложат доброволно практиките си на един Български финансов омбудсман, така, че клиентите им да знаят предварително, че в случай на спор, жалбата им ще бъде разгледана и решена обективно, бързо и безпристрастно.

Но всичко това са палиативи. В крайна сметка, ако българският гражданин и селянин няма нищо против банки да му шарят из джоба без негово знание и съгласие, няма проблем. Сега е така. Ако възразяват, трябва да го покажат на “своите” народни представители. И да показват непрекъснато. В това число и при предстоящото писане на закон за ипотечните кредити. Иначе, знаете какво ще стане - пак същото.

В крайна сметка, да повторим: законодателна инициатива има Министерския съвет. Министерският съвет и министерстото на финансите са тези, които трябва да изработят и внесат в Народното събрание необходимите закони за обуздаване на банките-крадци. Както и институции - в т.ч. Финансов омбудсман - с правомощия и “зъби” за да следят за спазване на правилата.

И понеже днес у нас Министерския съвет е Бойко Борисов - да го направи, ако има топки. Ако не го направи - значи или няма топки, или някой много здраво му ги стиска. И това не е нито куклата, нито кукловода, а режисьорите, които, както се полага, остават зад кадър.

Автор: Любомир Христов
---------------------------------------------
[1] Реч на г-н Иван Искров, управител на БНБ, пред Асоциацията на банките в България по случай Деня на банкера, София, 6 декември 2010 г.
[2] Отваряйте си очите за малките букви в договорите, казва Иван Искров, в-к “Стандарт”, 6.12.2011 г.
[3] Поздравление от г-н Иван Искров, управител на БНБ, пред Асоциацията на банките в България по случай 20 години от създаването на сдружението, София, 3 април 2012 г.
[4] Стратегия за управление и развитие на БНБ за мандата 2003-2009 г. Представена от Иван Искров пред ХХХІХ Народно събрание, юни 2003 г.

Публикувано в блога на Любомир Христов