Парадокси на прехода: десните в БСП срещу левите от ГЕРБ!

Нещо странно се случва в българското политическо пространство: десницата в БСП, групирана около Станишев, атакува заканата на премиера Борисов да национализира електро - разпределителните предприятия /ЕРП/, ако държавата не си получи дивидентите. По навик, ББ изстреля бомбастично число - 1 милиард лева; после уточниха, че дължимата сума била под 100 милиона. Фактът обаче остава – чуждестранните ЕРП-та, под носа на държавата и със съдействието на нейните представители в бордовете, ползват щедри финансови привилегии.

Ако някой от Синята коалиция беше критикувал популисткия ход на премиера, щяхме да го разберем /по дефиниция и публично говорене, костовистите са по-десни от ГЕРБ/. Но когато наследствени социалисти се обявят срещу една типично лява идея, значи има нещо гнило!

Не в идеята, а в политико-икономическата ситуация.

Защо лидерът на новата десница Бойко Борисов посяга към арсенала на левичарството: национализация, данък „лукс”, административен натиск върху бизнеса? Според мен, главно по принуда. Хазната /миналогодишната, която наследи и тазгодишната, която охранява ковчежникът Дянков/ е на червено. Генералът е притиснат и от супер ангажимента да измъкне България от тресавището на кризата за 540 дни. Отвсякъде го гледат гладни и гневни очи, а пари за всички нуждаещи се, няма. На хоризонта се задава призракът на държавния фалит, споходил преди време Унгария и Румъния; отвъд хоризонта ни чака гръцкият синдром. Тези дни Световната банка потвърди опасенията за финансова дестабилизация и постави България в групата на високо рисковите страни.

Като прагматичен мъж, с развит инстинкт за оцеляване, Борисов търси работещи, а не идеологически стерилни, решения. 100 милиона лева са добре дошли, за да достигне онези 2 милиарда лева, които спешно му трябват, за да се върже бюджета за първото полугодие. Не го интересува дали ултиматумът: „дивиденти или национализация”, се вписва в съветите на икономисти от неолибералната школа, с каквито е пълна герберистката администрация. Важно е да го разберат и подкрепят хората, завършили симеоновската школа; както и съседите на премиера в Банкя /т.е. онези, които му донесоха изборен триумф и на които ще разчита за повторен успех/.

Толкоз за ББ и неговият „грях”. Но защо именно кръгът „Станишев” се дразни толкова силно от левичарските забежки на ББ? Не налива ли той вода в мелницата на социалистите! Исторически те винаги са били привърженици на национализациите; днес виждат не другаде, а в сърцето на капитализма /САЩ и Стара Европа/ как класическата лява политика възкръсва и влиза в анти-кризисна употреба.

Причината за гнева на Позитано 20 обаче се крие не в историята, а в икономиката. По-точно, в търговските и лобистките интереси на група богати люде от ръководството на лявата /по емблема/ партия.

На онези, които биха приели моите думи за клевета, бих искал да припомня няколко факти от близкото минало.

Когато се приватизираха ЕРП-тата, на власт беше бившият цар. Пишещият тези редове, по това време депутат от Коалиция за България, настоя да се противопоставим /в дебата и при гласуването/ на предложението да се приватизира електроразпределителната мрежа. Заявих, че ако някой е мераклия да инвестира, да прави това в производството, а не в доставките на електроенергия, което е лесен и супер печеливш бизнес! Моят аргумент беше приет на думи, но остана незащитен в пленарната зала. Когато попитах зам-шефа на парламентарната група защо не се изказва против проекта на царистите, той ми отвърна :”Изкажи се ти!”. И мълча през цялото време, въпреки че не моя милост, а той е спец по енергетиката.

Беше ясно, че част от лявата коалиция е превзета отвътре. Как? Ами с комисионни, как иначе! И с квоти в корпоративния мениджмънт, дялове за трети лица в приватизираните активи, дарове за фамилиите и други облаги. Който не вярва, да направи справка в Търговския регистър. Например, в управителния орган на ЧЕЗ през 2009 г. срещаме фамилии като Кутеви и Куюмджиеви - лицата, които първи скочиха срещу Борисов. Пред медиите именно те изрекоха тежки обвинения срещу Генерала – гонел чуждестранните инвеститори, а с искането за национализации надминал изстъпленията на комунистическата власт срещу едрите собственици след 9 септември 1944 г!

Логичният въпрос е: кого защитават в случая двамата видни социалисти- българската държава и нейните граждани, или собствените си корпоративно-фамилни интереси? Ако са истински поборници за социалната идея, защо не поискаха преди 2010 г. от ЧЕЗ и другите ЕРП-та да дадат отчет какъв дял от печалбите са реинвестирали в България и в кои обекти. Тогава щеше да лъсне истината, че чуждестранните монополи печелят у нас трикратно: веднъж от гражданите /чрез скъпия ток/; втори път от държавата /като не превеждат дивиденти/; трети път от частните фирми, като ги карат да строят подстанции и електропроводи за тяхна сметка, но ги завеждат като свои активи ( виж бел. 1).

Когато БСП дойде на власт през 2005 г., никой от правителството не си мръдна пръста да надникне в задния двор на Е.ON, EVN,ЧЕЗ; не си спомням соцлидер да е застанал в защита на интересите на общини, граждани и синдикалисти, които се вдигаха на протести срещу експлоатацията от частните монополи (виж бел 2). Затова твърдя, че другарите от Позитано 20, днес се гневят на ББ не защото са тесни социалисти, а защото са широки капиталисти - по дух и банкови сметки.

Подобни парадоксални ситуации съм наблюдавал и когато се дебатираше дали да се приватизира Булгартабак и по каква схема. Влиятелни фигури от парламентарната група на БСП бяха активисти на мултинационални купувачи от Запад; други лобираха за олигархични мрежи от Изток. Още по-скандален беше случаят с БТК, за който се изляха реки от леви /крокодилски/ сълзи. Но когато БСП състави правителство в съюз със Симеон и Доган, нито премиеръ Станишевт, нито неговият вице Калфин, нито министърът на съобщенията Мутафчиев /все социалисти с вип-партиен билет/ сметнаха за необходимо да оспорят криминалната сделка, или да поискат дивидентите на държавата от частния Телеком (виж бел. 3)

Тук стигам до сакралния въпрос: лява партия ли е БСП? И, ако е такава, какви са доказателствата?

Леви - по наследство и убеждения - са стотици хиляди социалисти, които остават верни на каузата, родила се на Бузлуджа и живяла повече от век: за солидарно и справедливо общество, убежище на свободни граждани. Не леви, а убедено десни - по битие и манталитет - са онези соцлидери, за които бузлуджанската идея е нематериално послание от миналото, повод за ежегодни чествания и тема за писане на исторически книжки.

Мъчителното раздвоение в организма на БСП беше илюстрирано по великолепен начин от покойния Стефан Продев с метафората за червените мобифони и червените бабички. Андрей Райчев предложи друга обяснителна схема- за Кентавъра, който олицетворява съжителството на два несъвместими органа /главата-заможното ръководство- и тялото –бедния електорат-на БСП/. Преди време бях пресметнал, че 15% от членовете на Висшия съвет на БСП са милионери, а част от тях - мултимилионери. Само че такова животно като милионер-ляв социалист се среща единствено в приказките ...

Следователно, в българската политикоикономическата ситуация има привиден парадокс. Никак не е странно, че кръгът „Станишев” застана редом до яростния антикомунист Едвин Сугарев, когато въпросът опря до национализация на ЕРП-тата /търговско-комисионерският интерес на този политикономически кръг го качи на срамния пиедестал/.

Чудно ли е тогава, че на изборите през миналото лято убедени социалисти масово гласуваха за ГЕРБ, загърбвайки червената бюлетина.

Ето това вече е парадокс. Който има нужда от критично обяснение и автентична лява алтернатива.

* * * *

Бележки

1) Една експресна проверка показа, че схемата «направи си подстанция/трафопост и ми го подари», е приложена при новите МОЛ-ове / около 100 в страната/ , хотели, селища от затворен тип, нови жилищни комплекси и др. Изнудването върви от поне 5 години, т.е от самото начало на далаверата с ЕРП-приватизацията. Именно тези съоръжения, платени от български строителни фирми , като правило се представят от чуждестранните собственици за ре инвестиции. Най-драстични са случаите с ЧЕЗ ; а в София са и най-многото строежи от такъв характер. Имало и едно изключение- с МОЛ в Пловдив, където собственикът евреин, успял да устои на натиска на ЕVN.

Разбирам, че премиерът вече е наредил проверка на аферите в енергосистемата, затова е редно да му докладват: как постъпват ЕРП-тата при строежа на далекопроводи за вятърните електрогенератори? Кой всъшност ги изгражда, кой плаща тези съоръжения и трафопостовете/подстанциите? Може да се окаже, че местните инвеститори в обекти с възобновяеми енергийни източници са също сред успешно рекетираните бизнесмени.

Апропо, защо правителствените проверки се отнасят само за ЧЕЗ и НЕК? Нали ни беше обещано да няма двоен аршин, щом има съмнения за злоупотреби!

2) Любопитно е да се провери какви са сумите, отделени от ЕРП-тата за представителни разходи, коли, общи командировки и социални придобивки.И още: КОЛКО ПЪТИ ЧЛЕНОВЕТЕ НА УПРАВИТЕЛНИТЕ ОРГАНИ НА ТЕЗИ ДРУЖЕСТВА / ОСОБЕНО ЧУЖДЕНЦИТЕ/ СА "КОМАНДИРОВАНИ" ПЕТЪК - ПОНЕДЕЛНИК ДО РОДНИТЕ СИ МЕСТА СЪС САМОЛЕТНИ БИЛЕТИ ЗА БИЗНЕС КЛАСА. Вярно ли е, че мениджъри от ЧЕЗ всяка седмица пътуват до Прага, ползвайки безхаберието на българската държава?
Ще припомня, че когато преди година чешкият президент Вацлав Клаус беше атакуван от български журналисти за нередностите в ЧЕЗ, той отвърна, че тя е самостоятелно търговско дружество/ т.е. не можел да се меси в нейните работи!/. Така Клаус , известен евроскептик, даде пример на българските държавници как се бранят национални интереси на чужда територия.

3) Тези дни поредните собственици на БТК продадоха с тлъста печалба Радио-телевизионната мрежа, така важна за инфраструктурата и сигурността на българската държава; заведоха и дело срещу обществената БНТ за неплатени такси. Какво излиза: когато пришълци приватизират на безценица или директно заобикалят българските закони. Неизправна ли е обаче в нещо българската държава, чуждите инвеститори на мига я изправят пред Темида./Тук е мястото да припомня, че след мой сигнал до министър Дянков, премиерът Борисов закани,че ще задвижи иск срещу бившите собственици на БТК за неплатени дивиденти;до днес движение по въпроса няма!/.

Навремето, заедно със синдикатите от съобщенията, алармирахме де що има държавник: от министри и премиери, до президента, че продажбата на националната радио-телевзионна мрежа е равносилна на национално предателство. Резултатът от нашите усилия беше нулев. Защо ли?

Днес чуждестранните приватизатори на телекоми, ЕРП-та, рафинерии и други стратегически обектисе разпореждат в една суверенна държава, каквато е България, без да се съобразяват с нейните върховни власти и национални интереси.Нещо повече, представят своя бизнес като част от свободно функциониращите световни пазари.


Статията е публикувана във в. Труд на 12.04.2010 г.