Банки

Дълговата криза в Еврозоната: кой плаща сметката? Проф. Кръстьо Петков

След като публикувах няколко статии и коментари по повод на дълговата криза в еврозоната и последиците за българската финансова и банкова система, тази гореща тема продължи да бъде в центъра на икономическия дебат в Европа и САЩ. Но не и в България!
Защо мълчат икономическите и финансовите журналисти във водещите медии у нас? Защо прекъсна дискусията сред т.нар. пазарни фундаменталисти? Къде са БНБ и МФ в този критичен момент? Това са въпроси, които изглежда не интересуват българския политически "елит".Той /"елитът" / е зает са предизборни делници и протяжни празници.
Има и изключения: експерти от университетски среди и коментатори на малкото останали свободни медии, на които не е безразлично как кризата в еврозоната и прибързаното съгласие за присъединяване на България към Пакт "Евро плюс" ще се отрази на националните икономически и социални интереси. Техни виждания и писма ще намират място в блога с предимство!
По-долу публикувам писмо на мой колега, главен асистент, предизвикано от публикация във "Файненшъл таймс".На тези, които биха искали да се запознаят с гледната точка на един български финансов експерт за дълговата криза в Гърция, препоръчвам статията на Емил Хърсев, д-р ик.н.: "Еврозаговор в петък, след пет", публикувана във в. "Сега" /9 май, 2011 г./.

Любомир Христов: Поздрави за позицията на омбудсмана

“Омбудсманът препоръча на министъра на финансите и на управителя на БНБ да предприемат действия за защита правата на потребителите на услуги, предоставяни от банките”, съобщава интернет страницата на институцията на 2 март т.г. Омбудсманът намира несъответствия в законовата уредба и най-вече в Закона за потребителския кредит, с неговата дефиниция на “референтен лихвен процент” и изискванията към “методологията” на неговото определяне. Да припомним – кредиторът може за съчинява тази “методология” (§6, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗПК). Омбудсманът намира, че “възможността да се променят едностранно договорите за кредит, без обективни критерии за условията на тези промени, поражда съмнение за противоконституционност” и отправя препоръки към министъра на финансите и управителя на БНБ.

България няма финансов министър

Все повече тази страна не се управлява и няма посока. Няма макроикономическа политика, има украсяване на витрината и стремеж нещата да изглеждат добре според маастрихтските критерии. Бюджет 2011 е бюджет менте. Той не решава нито един проблем, а само покрива и прикрива дефицитите и проблемите, заяви пред ГЛАСОВЕ икономистът Любомир Христов. И още: Балансът на интересите на различните социални групи у нас не се обсъжда, нито се постига в Народното събрание, а на някакви измислени тристранни комисии, под натиск от улицата, с викове и крясъци. Проблемът е чисто политически, тъй като на практика ние въобще не сме парламентарна република. Ние сме министър-председателски протекторат на монополи – на монополите в енергетиката, на монополите в комуналните услуги, на монополите на мобилните оператори, на монополите в банковата система. И докато търпим това и не реагираме по начин, по който да не може да бъдем игнорирани, това ще продължава.

Не сме инструмент на Първанов

Визитка: Проф.Кръстьо Петков е роден на 18 ноември 1943 г. Завършил е ВИИ, специалност "Политическа икономия". Работил е в института по труда, в профсъюзния институт. От 1990 до 1997 г. е председател на КНСБ. После създава Обединения блок на труда. През 2009 г. заедно с икономиста проф. Димитър Иванов създават Национално гражданско експертно сдружение „Глас”, на което Петков е управител.

- Проф. Петков, според вас кой е най големият проблем на държавата в момента?

- Дълговият. Всеки дължи някому пари. Няма изряден платец, в това число и банките, които трябва да са коректни към своите клиенти, но се държат по един некоректен, неевропейски, а някои от тях и по измамнически начин.

Сигнално писмо до г-н Иван Искров и г-н Симеон Дянков

На 23 Септември 2010 г. проф. Кръстьо Петков изпрати до г-н Иван Искров, управител на БНБ и г-н Симеон Дянков, министър на финансите, Сигнално писмо от името на Национално гражданско сдружение "ГЛАС".

Поводът е тревожна информация за рисковете в банковия сектор, с която сдружението разполага.

Вижте в прикрепените файлове текстовете на сигналното писмото и на публикацията в Business Insider - източник на тревожните данни.

България има нужда от революция, инак МВФ ще ни спасява пак

И на тази власт и е неприятно да чува критики по свой адрес. Пиари и експертите от кръга „Дянков” поднасят на Борисов розови залъгалки, че сме най-добре в ЕС, че кризата си отивала и пр. За антикризисна политика бившият премиер Костов е къде по-подходящ от г-н Дянков, казва икономистът.

Преди 40 дни проф. д-р Димитър М. Иванов, Рачо Петров, Проф. д-р Кръстьо Петков, Проф. Боян Дуранкев, доц. Димитър Стефанов, доц. Петя Шопова, Духомир Минев и д-р Николай Радулов изпратиха отворено писмо до президента Георги Първанов с анализ, прогнози и предупреждения за икономическата криза и рисковете и предизвикателствата, пред които е изправена финансовата и банковата система на България. За реакцията от писмото и какво да очакваме още, разговаряме с бившия лидер на КНСБ проф. Кръстьо Петков.

Работата отива на зле

ВЛИЗАМЕ В ПЕРИОД ХАРАКТЕРЕН ЗА НАЙ-ТЕЖКИ КРИЗИ И СЛЕДВОЕННИ КАТАСТРОФИ

ФАЛИТИТЕ СА ВЕРИЖНИ, БИЗНЕСЪТ ЗАТВАРЯ ВРАТИТЕ

БУМЪТ НА КРЕДИТИТЕ ЗАПОЧНАЛ ПРЕЗ 2003 Г. И ПРИКЛЮЧИЛ 2008 Г. НАПРАВИ СТОТИЦИ ХИЛЯДИ ДОМАКИНСТВА, ФИРМИ, САМОЗАЕТИ  ДЛЪЖНИЦИ. ОЩЕ ПРЕДИ ДВЕ ГОДИНИ ЗАД ГЪРБА НА ОБЩЕСТВЕНОСТТА, НА ПРАВИТЕЛСТВОТО, НА КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИТЕ БАНКИТЕ ЗАПОЧНАХА ДА ВДИГАТ ТАКСИТЕ И ДА ПРОМЕНЯТ ЕДНОСТРАННО УСЛОВИЯТА НА ВЕЧЕ СКЛЮЧЕНИТЕ ДОГОВОРИ, КАЗВА ОЩЕ ПРОФ. ПЕТКОВ

Професор Петков, каква е вашата оценка за социалната политика на правителството на ГЕРБ след една година управление?

Бизнесът и средната класа - жертвен агнец на чуждите банки

Анализът на Любомир Христов е публикуван на 11 юли 2010 г. в сайта finance5.bg

Лихвата по ипотечни, потребителски и бизнес кредити - колкото и когато каже банката СЛЕД като си подписал договора. Това е мината, заложена в промените на Закона за кредитните институции, одобрени от Министерския съвет на 7 юли 2010 г. Тя се съдържа в новата алинея 3 на чл. 58 от Закона. В проекта четем: „(3) В случаите на увеличаване на лихвата ... по кредит, банката уведомява клиента ..., преди влизане на промяната в сила, като посочва размера на променените погасителни вноски.”

Трябва смяна на данъчната система

Ако до есента не се смени политиката, България ще навлезе в опасна и трудно обратима спирала, която ни води към депресия. Позицията е на проф. Кръстьо Петков, който съветва и за смяна на данъчния модел. Трябва ли да остане плоският данък? Ето отговорите.

Интервю на Цветана Георгиева, Информационна агенция КРОСС

Ще ни помогне ли актуализацията на бюджета в изхода от кризата? За нея се чуха доста противоречиви оценки.

Нашият анализ показва, че този бюджет няма как да бъде изпълнен, дори с новите параметри, поради една основна причина- икономиката не работи. Приходната част на бюджета непрекъснато спада. Опитите това да се компенсира с административни мерки също показват засега, че няма резултати. Причината е в политиката, която се прави по отношение на реалния сектор и услугите.

Прогнозата е, че в края на годината бюджетният дефицит ще надхвърли 5 % /бел. ред. от Брутния вътрешен продукт/. Това означава нова актуализация.

Писмо до президента Георги Първанов относно кризата

На 06 юли 2010 г. проф. д-р Кръстьо Петков връчи на президента Георги Първанов писмо относно „Опасното продължаване на икономическата криза и рисковете и предизвикателствата, пред които е изправена финансовата и банковата система на България”.

Писмото е подписано от редица видни български учени и анализатори, сред които проф. д-р Димитър М. Иванов, Рачо Петров, проф. д-р Кръстьо Петков, проф. Боян Дуранкев, доц. Димитър Стефанов, доц. Петя Шопова, Духомир Минев, д-р Николай Радулов.

Страници