банков сектор

Борисов обича властта и няма да замени кон за кокошка

проф. Кръстьо Петков

Бойко Борисов няма да се хване на провокациите и да се кандидатира за президент, убеден е проф. Кръстьо Петков. Социологът гостува в предаването Денят ON AIR, където коментира политическата и икономическа обстановка в страната, както и резултата от стрес тестовете на българските банки.

България пропусна случая да бъде активна по отношение на Брексит

проф. Кръстьо Петков-интервю

 

Интервюто е взето  от Калина Петрова и публикувано от Факти.бг, 21 Юни, 2016 .

Във версията в блога текстовете са редактирани и разширени.

***

България пропусна случая да бъде активна по отношение на Брексит и това няма как да се компенсира следващите дни. А ние имаме голяма диаспора в Англия. Това подчерта пред Факти.бг икономистът проф. Кръстьо Петков. Той даде и пример, за да не бъде голословен: "Какво пречеше публично, когато в България бе на посещение Дейвид Камерън, да го занимаваме не само с охрана на южните граници и колко джипове трябва да ни бъдат подарени, а да използваме факта, че той искаше да получи подкрепа от цяла група държави, в това число Централна и Източна Европа и да си поставим условията".
 

 

Гръцката дългова криза: потенциални рискове и последици за българската икономика

проф. Кръстьо Петков

 

Информация за експертен форум

 

На 23.7. 2015 г. Съюз на икономистите в България и Институт за икономически изследвания на БАН организираха дискусия, посветена на отражението на гръцката дългова криза върху икономиката на България.

Модератор: Проф. дфн Кръстьо Петков, председател на СИБ

Встъпителната  лекция:   проф. д-р Митко Димитров, директор на ИИИ на БАН

Ключови презентации: Проф. Боян Дуранкев, УНСС; Доц.д-р  Виктор Йоцов, ИИИ на БАН; Йоаким Каламарис, Доктор по икономика- ЕВУИМ, Пловдив; проф. д-р Искра Белева, ИИИ на БАН; Митко Хитов, доктор по икономика- УНСС;

Обобщение на дискусията: проф. д-р Гарабед Минасян;

Пълен запис на изказванията на експертите може да намерите тук:

Гръцката драма: поуки за България

проф. Кръстьо Петков

Статията е написана специално за БГНЕС!

На читателите на блога, които се интересуват от повече подробности за развитието на събитията и преговорите за преодоляване на дълговата криза в еврозоната и Гърция, препоръчвам да се запознаят с данните и анализите в прикачените файлове. По-конкретно:
- статистическите таблици за разпределението на задълженията на Гърция към кредиторите и отражението на мерките от пакета "Остерити" върху публичните финанси и жизнения стандарт;
- публикацията във в. Телеграф, която разкрива истинските подбуди за ултимативните/недемократични искания на преговарящите от т.нар. Тройка към правителството на Сириза;
- възможният/конспиративен вариант за изход от капана, който кредиторите заложиха на Гърция и за предотвратяване на фалит чрез връщане към драхмата, със златно покритие от Русия (информация на Газета.Ру , чиято достоверност предстои да бъде проверена)

К.П.

***

Вчерашният ден трябваше да донесе на Гърция, изпаднала в трудно лечима дългова криза, мъничко надежда за по-добро бъдеще. Трябва да сме супер-оптимисти, политически наивници или икономически некомпетентни хора, за да приемем , че именно такъв е резултатът от срещата „на върха” в Брюксел. Южната ни съседка остана да виси над пропастта, в която я тласнаха собствените й управници, натрупали непоносими заеми в периода преди 2009 г. Интервенцията, предприета впоследствие от т.нар. „Тройка” (ЕК,МВФ,ЕЦБ) остави Гърция в същата рискова поза – с тази разлика, че „спасителите” я държаха с една ръка, докато тя продължаваше да се люлее над страшната бездна. И така вече пета година.

Всъщност, на 22 юни в Брюксел лидерите на еврозоната изиграха поредния етюд на една бездарно режисирана драма. Първите епизоди от преговорите преминаха в обстановка на обреченост и послушание (от гръцка страна) по повод наложените условия от външните кредитори; зрителите проследиха с нарастваща тревога емоциите около частичния фалит през 2012 г.; после дойде кулминацията – след януари, 2015 г., когато на авансцената излезе правителството, доминирано от Сириза. Ужас! То се оказа несговорчиво и отгоре на всичко – радикално настроено срещу инициаторите на пакета „Остерити”, който беше наложен почти ултимативно на Гърция и върна нейната икономика години назад.

Сигнално писмо до г-н Иван Искров и г-н Симеон Дянков

На 23 Септември 2010 г. проф. Кръстьо Петков изпрати до г-н Иван Искров, управител на БНБ и г-н Симеон Дянков, министър на финансите, Сигнално писмо от името на Национално гражданско сдружение "ГЛАС".

Поводът е тревожна информация за рисковете в банковия сектор, с която сдружението разполага.

Вижте в прикрепените файлове текстовете на сигналното писмото и на публикацията в Business Insider - източник на тревожните данни.