Безработица

Минималната работна заплата в Германия не е убиец на работни места

Роналд Йенсен

 

Българският превод на статията на Роналд Йенсен е направен по текста на публикацията в  списанието Social Europe Journal (9.9.2015)

www.socialeurope.eu

***

Водещите икономисти  всяват паника около мрачните последици от всяка политика, която се опитва да коригира пазарните сили и да повлияе върху икономическите резултати. С аргумента, че такава политика ще унищожи работни места, нещата  дори се обръщат с главата надолу. Поради възникването на съмнения за загуба на работни места, социалната политика изведнъж става всичко друго, но не и социална - докато либералната икономическа политика е всъщност най-добрата социална политика, която можете да получите.

Релокация на работната сила - пилотен проект

проф. Кръстьо Петков

Безработицата в Свищов има решение - релокация на работна сила

Галя Виткова
17.08.2015 г. 10:11
 

Председателят на Управителния съвет на Съюза на икономистите проф.Кръстьо Петков направи среща с регистрирани безработни лица в Бюрото по труда в Свищов. Целта на посещението му бе да представи нова възможност за работа на освободените работници от ТЕЦ Свищов чрез включването им в проект „Ново работно място“ на Министерството на труда и социалната политика.

Европейска статистика и медийни манипулации

проф. Кръстьо Петков

Как БГ- социални медии раздухват мита за мързеливите българи!
***
Имат ли право журналистите да поставят заглавия на своите дописки, които се разминават с реалността, т.е. да въвеждат в заблуждение читающата публика? Според етичния кодекс на тяхната професия, това са забранени похвати. Но в днешния свят, чието публично пространство е пренаситено с лъжи, измами и скандали, фабрикуването на медийни сензации се е превърнало в правило и инструмент за печелене на тиражи и читателски бройки.

Дефлационната спирала и опасностите пред България /Проф. Кръстьо Петков/

BGNES TV , 3.2.2015

***
Ако трябва да подредим по дълбочина опасностите, които крие дефлацията пред българската икономика, бих поставил на първо място свиващото се от много месеци потребление.

Поради ниските доходи и очакванията на икономическите агенти, домакинствата и представителите на бизнеса ситуацията се влошава. Доколкото могат хората трупат резерви и не бързат да харчат парите си. Това дава сигнал за нарастващ риск към бизнеса, което е и второто негативно отражение. Бизнесът на свой ред свива инвестициите; банките и без това са ограничили до минимум кредитирането.

България навлезе в дефлация /Проф. Иван Ангелов/

Дефлацията, а не инфлацията е най-голямата опасност сега.

***

Вече 25 години българските граждани страдат от инфлацията, един от главните причинители на бедността. Още са пресни спомените от хиперинфлацията в края на 1996 и началото на 1997 г. Най-популярното определение за инфлацията е повишение на цените на стоките. Има и по-прецизни научни дефиниции с които професионалистите боравят, но сега не е времето и мястото да се занимавам с тях. Почти във всяка икономика има по-висока или по-ниска инфлация, породена от различни причини.

Същност на дефлацията

Синдикалисти срещу пазарни фундаменталисти: пореден /но не последен/ сблъсък!

Публикувам две информации на News.bg по повод на просконференцията на ИПИ за причините, последиците и възможните контрамерки за растящата безработица в България и ЕС, както и острата реакция на президента на КТ "Подкрепа" д-р Константин Тренчев срещу поредната атака на икономистите от "Люпилнята на Джордж Сорос" срещу социалните права на работниците и служителите. Моят коментар по възникналия спор ще бъде публикуван в блога до края на седмицата! /Проф. Кръстьо Петков/

КРИЗАТА И НОВИЯТ РАСТЕЖ: ЗАЕТОСТ, ДОХОДИ И ДАНЪЦИ /Проф. Кръстьо Петков/

Българската ситуация в европейския контекст
---------------------------------------------------------------

Доклад, подготвен за конференция на тема: ”Кризата и новият растеж: заетост, доходи и данъци”, организирана от Съюза на икономистите в България
/13 март, 2012 г., София/

Р а з ш и р е н о р е з ю м е

Настоящият доклад е посветен на темата за новия растеж, която за съжаление рядко се дискутира в България. Доминиращият интерес на политиците и гравитиращите около правителството експерти е към поддържането на финансова стабилност-стратегия, на която се разчита да гарантира по-бързо и безболезнено излизане от икономическата криза. Този безалтернативен избор се корени в многогодишното придържане на българските десижън мейкъри към неолибералната парадигма която гласи, че при наближаваща криза, по време на рецесия и при търсене на изход от нея абсолютно задължителни са рестриктивните фискални правила: поддържане на нисък бюджетен дефицит-под 1%; безопасно равнище на външен дълг-под 60%; при паралелно драстично редуциране на преразпределителните функции на държавата под 40%. България безусловно се придържа и към трите изисквания.

Моят подход към взаимовръзката „криза-нов растеж” е принципно различен. В доклада аргументирам необходимостта от:
- категорично отхвърляне на неолибералната парадигма /на първо място за абсолютната дерегулация на пазарите/;
- разширяване и ребалансиране на пакета от антикризисни мерки, с ясен приоритет върху стимулите за здравословния бизнес, домакинските бюджети и вътрешното потребление.

Очевидно не съм първият икономист, който се обявява за смяна на курса. От 2008 г. досега многократно различни специалисти в областта на макроикономическата теория и финансите са обосновавали потребността от дългосрочна антикризисна стратегия. Съюзът на икономистите в България на свой ред предоставяше трибуна за сблъсък на конструктивни идеи и практически препоръки. Поредица от дискусии около кръглата маса на тази тематика организира и експертното сдружение „ГЛАС”.

Но инициативите на т.нар. достоверни икономисти, позоваващи се на здравия разум и историческия опит, съзнателно и последователно се пренебрегват. Тяхното влияние върху кризисния мениджмънт у нас е по-скоро символично. България беше и си остава неолиберална страна-каквато се формира още през 90-те години, следвайки програмите и инструкциите на МФИ при провеждането на пазарните реформи.

Това е причината, поради която в моето изложение на редица места се позовавам на доказателства, изводи и препоръки, взети от практиките на други страни от Европа, Азия и Латинска Америка, показали напредък в преодоляването на кризата и туширане на нейните негативни последици. В тези региони, за разлика от Източна Европа, все още вирее търсещата/алтернативна икономическа мисъл. Съзнателно не влизам в спор относно корените и причините за избухването на глобалната криза. Този въпрос не е изгубил своята актуалност и значение, но фокусът днес е върху намирането на най-добрите стратегии за изход. Концепцията за новия растеж е един от фундаментите на такава стратегия, подходяща и за българската ситуация.

Поради разбираемите ограничения относно обема на един встъпителен доклад, по-долу не засягам в подробности новите форми на корпоративно управление, секторното преструктуриране /напр. зелената икономика/, както и дискусията за явния и сенчестия финансово-икономически сектор. Тези тематични фокуси на макроикономическия дискурс неизбежно ще привлекат нашето внимание по-нататък.

Икономиите на мизерията и икономиката на мизерията /Две критични становища/

По-долу препечатвам две критични становища за ефектите от антикризисните политики, които на пръв поглед нямат общ обект7 Проф. Пол Кругман в статия, публикувана в "Ню Йорк Таймс" /преразказана в "Инвестор.Бг/ прави равносметка на упорито налаганата Dusterity политика в еврозоната; Кольо Парамов в интервю, публикувано във Факти.Бг няколко дни преди статията на Кругман, коментира "функционално проваления преход" и поредната финансово-парична криза в България.
Както в повечето случаи, нобеловият лауерат Кругман е прав.За опасността от нов верижен спад в икономиката на страните от еврозоната, този път вследствие на отлагането на мерките за нейното стимулиране и фокусирането единствено върху самоцелни финансово-бюджетни икономии, той предупреждаваше още в началото на неолибералния завой, предприет по инициатива на тандема "Меркози".
Въпреки че българският случай за поръчковите анализатори и официалната пропаганда е изведен "извън скоби" /поради "отличните" показатели за финансова стабилност и бюджетна дисциплина/, икономиката на страната е пред спиране, кредитната дейност е замряла, а агрегатната парична маса се топи. Такава са констатациите на Парамов, поради което той се връща към тезата, отстоявана от него и група икономисти, за необходимостта от нова парична политика в условия на рецесия или символичен икономически растеж.Времето ще покаже кой е бил прав...
Както винаги, когато в медиите се публикуват коментари на икономисти, посочващи неудобни истини на достъпен език, така и в случая с интервюто на Парамов, интересът на читателите е огромен. Няма как да е иначе:тежката, дълготрайна бедност, зачената през сгрешения преход и умножена през кризата, прави българите по-активни при дебата на този проблем, който не може да бъде решен индивидуално, или по групи , и то без ясен ангажимент от държавата. Индивидуално и на кланове само се богатее; повсевместната мизерията е стигма на нацията.Българската!
/проф. Кръстьо Петков/

Икономисти: Второто дъно на кризата предстои

Въпреки вълната на оптимизъм на международните борси, някои български икономисти припомнят, че второто дъно на кризата тепърва предстои и препоръчват на правителството да изготви втори антикризисен план, с който да насърчи бизнеса и потреблението в страната.

В момента финансовите пазари са нервни и се намират между страха и паниката, смятат група икономисти. Това създава допълнителни проблеми за реалната икономика на България, която не показва трайни признаци за излизане от кризата и нов растеж.

Икономистите не приемат оценките на действащите политици като това на финансовия министър Симеон Дянков, че България е стабилна и няма основания за ръст на безработицата и лихвите.
Обещанието за ново увеличение на минималната работна заплата през пролетта на 2012г. също се посреща скептично.

Страници