дефлация

Растеж след криза в ЕС и България: чии прогнози са верни?

проф. Кръстьо Петков

Статията е публикувана във в-к "преса", 20.5.2015
***

През април Европейската комисия и МВФ излязоха с актуализирани прогнози за икономическия растеж, които привлякоха вниманието на медийни коментатори и политици по целия свят. Разбираемо е: за първи път от седем години в официални документи се появиха оценки като „трайно оживление”, „устойчив растеж”, „връщане към предкризисните равнища” и др. Изобщо, в глобалното пространство замириса на икономико-политически оптимизъм. С едно немаловажно уточнение:

оптимизмът е умерен и има защо:

симптомите за растеж са нетрайни е неравномерно разпределени между страните, защото са циклични, а не структурни. Що се отнася до темповете, с които напредват националните икономики, Кристин Лагард ги определи като „посредствени”- т.е. крайно недостатъчни, за да се постигне търсения обрат от застой към експанзия.

Дефлационната спирала и опасностите пред България /Проф. Кръстьо Петков/

BGNES TV , 3.2.2015

***
Ако трябва да подредим по дълбочина опасностите, които крие дефлацията пред българската икономика, бих поставил на първо място свиващото се от много месеци потребление.

Поради ниските доходи и очакванията на икономическите агенти, домакинствата и представителите на бизнеса ситуацията се влошава. Доколкото могат хората трупат резерви и не бързат да харчат парите си. Това дава сигнал за нарастващ риск към бизнеса, което е и второто негативно отражение. Бизнесът на свой ред свива инвестициите; банките и без това са ограничили до минимум кредитирането.

Отворено писмо до проф. Кръстьо Петков от Райчо Марков-Ню Йорк

Публикувам в блога Отворено писмо, което получих от Райчо Марков, икономист, блогър, от Ню Йорк по повод на проведения днес експертен форум "Дефлацията: икономически и социални измерения"
/Проф. Кр. Петков/

България навлезе в дефлация /Проф. Иван Ангелов/

Дефлацията, а не инфлацията е най-голямата опасност сега.

***

Вече 25 години българските граждани страдат от инфлацията, един от главните причинители на бедността. Още са пресни спомените от хиперинфлацията в края на 1996 и началото на 1997 г. Най-популярното определение за инфлацията е повишение на цените на стоките. Има и по-прецизни научни дефиниции с които професионалистите боравят, но сега не е времето и мястото да се занимавам с тях. Почти във всяка икономика има по-висока или по-ниска инфлация, породена от различни причини.

Същност на дефлацията

ДЪЛГОВОТО БРЕМЕ НАРАСТВА ЛАВИНООБРАЗНО! ДОКОГА? / Проф. Кръстьо Петков/

Коментарът е подготвен специално за БГНС /11.12.2014/

***

Финансовата статистика измерва безпристрастно безпрецедентното нарастване:

-за по-малко от година /декември 2013-октомври 2014 г./ външният дълг се увеличи с 1,5 милиарда евро, т.е. с над 30%;
-през последното тримесечие на т.г. с актуализацията на бюджета към външните задължения бяха прибавени нови 2,2 милиарда евро;
-приетият на първо четене „Бюджет- 2015” предвижда над 4 милиарда евро нов дълг, като нетното увеличение ще е 2 милиарда евро.

Резултатът от тези главоломни скокове е ясен:

ДЕФЛАЦИЯТА: ЗАЩО НИ СПОЛЕТЯ? КАК ДА Я ПРЕОДОЛЕЕМ? /Проф. Кръстьо Петков/

***

България е сред страните, в които не само експертите, но и населението разбират от инфлация. Политиците същоси научиха урока! След като лявото правителство допусна през 1997 г. хиперинфлационна криза, управляващите разбраха как да ни пазят от това бедствие. Леви и десни се кълнат в преданост към Спасителя: Валутен борд. И сляпо прилагат неговите правила.

От икономиката към политиката. Или - обратно!

Публикувам в блога две мои допълващи се мнения, изразени пред социални медии , имащи отношение към публичната дискусия за подхода при съставяне на следващото правителство. Изборът е: от икономическите приоритети,наложени от кризата, към политически /коалиционни решения; или - от изборните резултати и сметки към програма за управление.

В зависимост от това, кой вариант ще бъде избран през следващите седмици, ще стане ясно кога най-сетне България ще се нареди между страните от ЕС, намерили пътя за изход от финансово-икономическата криза!