депресия

България навлезе в дефлация /Проф. Иван Ангелов/

Дефлацията, а не инфлацията е най-голямата опасност сега.

***

Вече 25 години българските граждани страдат от инфлацията, един от главните причинители на бедността. Още са пресни спомените от хиперинфлацията в края на 1996 и началото на 1997 г. Най-популярното определение за инфлацията е повишение на цените на стоките. Има и по-прецизни научни дефиниции с които професионалистите боравят, но сега не е времето и мястото да се занимавам с тях. Почти във всяка икономика има по-висока или по-ниска инфлация, породена от различни причини.

Същност на дефлацията

ГЛОБАЛНАТА РЕЦЕСИЯ И БЪЛГАРСКАТА ДЕПРЕСИЯ: КАК ДА Я СПРЕМ? /Проф. Кръстьо Петков/

Статията е предадена за публикуване в "Преса4" 17.9.2013

***
Излиза ли светът от продължителната рецесия? Този въпрос занимава от няколко месеца политици и икономически анализатори. Отговорът не е еднозначен: зависи за кой регион говорими каква система за измерване нарастежа прилагаме. Оценката за развитите икономики ще е една, за развиващите се пазари - друга, а за т.нар. възникващи пазари в Източна Европа – трета. България ев последната група – страна загадка, с впечатляваща фискална стабилност (нисък бюджетен дефицит и външен дълг), но с темпове на икономически растеж, които са 8-10 пъти по-ниски от тези в предкризисния период.

Защо е така? И какво всъщност се случва в стопанската сфера у нас - пет години след началото на кризата? Към икономическо оживление и възстановяване на растежа ли отиваме, или пропадаме още по-надолу? Ще се спра на тези въпроси, започвайки от глобалната ситуация. И тъй като отстоявам становища, които диаметрално се разминават с анализите на доминиращата неолиберална доктрина, ще ползвам главно аргументи от международния политико-икономически дебат.

ДИСБАЛАНСИТЕ ПРОГОВОРИХА! /Проф. Кръстьо Петков, Рачо Петров/

Тревожният сигнал, който се съдържа в заглавието на настоящата статия, едва ли е новина за специалистите, които следят отблизо динамиката на финансово-икономическите показатели. Метафората за говорещите дисбаланси е адресирана към друга - за съжаление рядко четяща -публика. Имаме предвид т.нар. политическа класа и по-специално, онези нейни кохорти, които периодично достигат до върховете на властта и получават правото да се разпореждат със съдбините на държавата.

Към тях е отправено предупреждението: българската икономика навлиза във втора, изключително опасна фаза на кризата - трайна рецесия, преминаваща в депресия, плюс съпътстваща ликвидна криза.

Причините за срива не е са само външни, свързани с институционалната ни принадлежност към ЕС. Факт е, че в обединена Европа от две години тече трудно удържим процес на верижни фалити в периферните икономики, ерозиращи и ядрото на общността. Но българската икономика е придобила свой, високорисков кризисен синдром, който вече я вкарва в опасна низходяща спирала. Възможно е тя да продължи да действа до края на настоящото десетилетие, последиците от което ще се чувстват дълги години напред.