дисбаланси

Къде е Илън Мъск, къде сме ние?

проф. Кръстьо Петков

Материалът е публикуван най-напред в БГНЕС, 1.12.2016

***

Една от идеалистичните представи за европейския трудов пазар е, че той е единен. И второ- че с течение на времето той ще даде възможност новите членове, като България и другите страни от Източна Европа, да се интегрират в съществуващата система. Аз се опитах да развенчая този мит и държа на моя анализ. Защото кризата от 2008 г., която не е приключила и досега, постави съвсем други изисквания, на които държавите от Стара Европа могат да отговорят, тъй като имат регулирани трудови пазари. Но с изключение на Полша, Чехия, в някаква степен и Словакия, източноевропейците попадат в много трудна ситуация.

***

Какво имам пред вид?

Докладът на ЕК за дисбалансите крещи на тема "заетост"

Петър Ганев

Статията се препечатва от сайта на ИПИ, 11.3.2016

***

Европейската комисия наскоро публикува доклада си за макроикономическите дисбаланси в България за 2016 г. (виж доклада на ЕК и коментар на ИПИ по процедурата). Докладът е изключително пространствен и повечето хора се изгубиха в морето от засегнати теми. Ето поне три извода, над които си заслужава да се замислим.

Икономическият растеж у нас след кризата изостава и не догонваме "връстниците" в региона

Макроикономическите дисаланси: България е в групата на застрашените страни /Коментар на резултати от прегледа на Европейската комисия- Проф. Кръстьо Петков/

Вчера /10.04.2013/ Европейската комисия публикува резултатите от задълбочените прегледи, извършени за 13 държави членки, посочени в доклада за механизма за предупреждение от ноември 2012 г. като показващи признаци на макроикономически дисбаланси. По-долу помествам СЪОБЩЕНИЕ ЗА МЕДИИТЕ, разпространено в Брюксел и на български език; в прикачените файлове са дадени двата документа на английски език: Мемо и Работен документ на проверяващия екип на комисията /Дълбочинен обзор за България/.

Логично е съдържанието на тези документи на ЕК да бъдат коментирани най-напред от българското правителство, за чието управление те се отнасят. Но то /правителството/ вече падна безславно след мощните граждански протести през февруари т.г.

Неговото второ издание: служебното правителство, назначено от президента, едва ли ще е заинтересувано да направи обективен анализ на констатациите и препоръките на ЕК, както и да формулира изводи и насоки във връзка с налагащите се от доклада на брюкселските експерти корекции в антикризисните политики и мерки. Моето впечатление, че този временен кбинет я кара по старому: без Дянков - по дянковски!

Остават независимите експерти -икономисти и финансисти- които със сигурност ще подложат на професионален дебат тревожния сигнал, подаден вчера към България от Еврокомисията. Въпреки витиеватият брюкселски език в прес-съобщението , за внимателния читател е ясно, че България е поставена в групата на застрашените страни: с поредица от трайни макроикономически дисбаланси, макар и оценени като " не прекомерни".

Моят коментар по-долу е анонс именно към онези специалисти, които биха се ангажирали с безпристрастни оценки на сигналния аналитичен доклад на Европейската комисия, в частта за България. Времето за реакция е кратко. Както се разбира от съобщението в Брюксел, на 29 май т.г.ще станат известни разработените от Комисията "широкообхватни политически препоръки за коригиране на съществуващите и предотвратяване на нови дисбаланси".

***
Позитивните оценки

1.Внимателното запознаване със стилистиката и текстовете на документите на Комисията показва, че тя се е стремяла да отдаде дължимото на групата от 11 страни,посочени като проблемни, т.е. с непрекомерни дисбаланси. Кризата в Европа нe утихва, дълговите проблеми растат, верижната реакция сред застрашените от фалит държави не е пресечена. Тежко е да се управлява в тази ситуация.

При това rменно ЕК е тази, която се подаде на натиска на тандема "Меркози" да въведе принудително неолибералния "остерити" пакет /жестоки бюджетни ограничения/ в почти всички страни, членове на ЕС.Тоест, Комисията, в координация с ЕЦБ и МВФ /т.нар. Тройка/ е съотговорна за проблемите, и е съпричастна към скромните засега постиженията на няколко национални правителства.

Това обяснява защо комисарят Оли Рен, зам. председател на Комисията, е изрекъл пред медиите следните общи/безсъдържателни фрази:
-"предотвратяваме макроикономическите дисбаланси и да създадем основа за устойчив растеж“,
- „Решителните политически действия на държавите членки и на равнище ЕС спомагат за възстановяване на баланса в европейската икономика. Остават обаче значителни предизвикателства: ще е необходимо време за справяне с дисбалансите, възникнали през десетилетието преди началото на кризата, които продължават да се отразяват върху икономиката“

2. В дълбочиния обзор за България предпазливо се отбелязват няколко позитивни резултати, свързани с динамиката на текущата сметка,на експорта и особено- съхраняването на финансовата стабилност /каквото и да значи това!/;

Рисковете и дисбалансите: къде сме ние?

>По макроиконономическите дисбаланси: на дъното на средняците. Външната позиция на България остава "високо негативна" , сочи Комисията. Това се дължи главно на развиващата се спирала на външната задлъжнялост.

Буквално до преди месеци финансовият шаман Симеон Дянков и неговият повелител премиера Борисов проглушиха ушите на соите поданици и на цяла Европа, че България е сред отличниците по финансова стабилност- наред с Германия, Дания, Швеция.. От проверката става ясно, че това не е така. Ако се вземат предвид вътрешната, в т.ч корпоративната задлъжнялост, неразплатените сметки на държавата към бизнеса, неусвоените европейски средства по оперативните програми и драстично спадналите ПЧИ, излеза, че сме сред рисковите стрени. При това констатацииите на Комисията не са се променили в положителна посока след предишната проверка през ноември 2012 г.

Значи, нещо е станало в този интервал от четири месеца. Всъщност, две неща се случиха: първо, пълно безхаберие на тандема "Борисов-Дянков" по отношение на препоръките на брюкселските експерти, направени миналата есен; второ, бунт на гражданите, който помете правителството на държавата "отличник". Между едното и другото очевидно има връзка. Само че в анализите на Комисията тази тема не се коментира. Дали защо екипът на Барозу и този на сваления от власт премиер Борисов не са от една и съща политическа кохорта-ЕНП!Или бъркам!

> По дисбалансите на пазара на труда-България е сред слабаците!

Такъв е моят прочит на оценките, съдържащи се в "Дълбочинния обзор за България" /виж прикачения файл/. Какви са аргументите?

Първо, резкият скок на безработицата-удвояване за по-малко от четири години. Темпът на нарастване, а не само броят на изхвърлените от работа безпокои комисията. Апропо, този индикатор
беше почти на същото равнище и през 2012 г., но ефикасни мерки от страна на правителството така и не бяха взети.

Второ, структурната безработица. Експертите на комисията посочват, че у нас съществуват две паралелни явления: висока безработица и недостиг на квалифицирана работна сила. Този факт е известен още от 2009-10 г.

Трето, кризисно високи равнища на безработицата сред младежите и социално-слабите групи. Тук комисията е пропуснала да отбележи новия феномен-бързо растящия брой на хората без работа в предпенсионна възраст, след като през 2011 г. фамозният Дянков едностранно реши да вдига възрастта за пенсиониране;

Какво е пропуснала да забележат проверяващите?

За политическата дестабилизация в България-пряк ефект от олирен-дянковския "остерити" модел вече казах. Колкото повече остерите-толкова повече резност, безработица и криза. Това е изводът от тригодишните усилия на ЕК да наложи на страните членове на общността рецептата "Веркози". Резултатите са показателни: сред средняците са вече страни като Дания, Финландия, Швеция, сочени доскоро като пример.

Но в методологията и етодиката на брюкселските експерти, която ползват за идентифициране и анализ на макроикономическите баланси очевидно нещо куца. В общия доклад и обзора за България не се говори за - черните дупки в публичните финанси, причинени от корупцията и контрабандата; за криминализацията на икономиката; за данъчните измами и оголването на приходната част на бюджета заради рязкото намаляване на преките /особено корпоративните данъци/ в страните, нови членове на ЕС и т.н.

Тези "странни" липси ми дават повод да публикувам отново в блога статията "Дисбалансите проговориха", която написахме ис Рачо Петров преди една година /виж текста по-долу/. Както много други писания на независими експерти и ранни предупредителни сигнали на Сдружение ГЛАС, и нашата диагноза беше подмината от управляващите с пренебрежение.

Сега диагнозата се потвърждава. Частично- от ЕК. Изцяло - от финансово-икономическия колапс, надвиснал над България. Логично е да попитам: кой ще носи отговорността за некомпетентното управление? Само Дянков и слугуващите му пазарни фундаменталисти, които папагалски агитираха за доктрината "Остерити"!И дали събарянето на правителството на ГЕРБ, представено пред публиката като "доброволна оставка" и акт на държавническа отговорност е пълната и справедлива цена за един предсказан провал.

/Проф. Кръстьо Петков/