длъжници

Финансовият фалит на физическите лица

проф. Кръстьо Петков

Множество случаи - липсващ закон!

Ситуацията към момента, според експерти по граждански финанси, е следната:

  • около 1 милион българи са изпаднали в несъстоятелност;
  • над 25% от кредитополучателите не могат да обслужват взетите заеми;
  • делът на лошите и необслужвани кредите гони 40%;

Както казват песимистите, по-лошо не може да бъде. Може, опонират оптимисти, защото няма и закон, който да регулира отношенията между безнадеждно задлъжнялите лица и техните контрагенти от банките и лихварските мрежи. България е единствената страна, наред с Румъния, която не е приела законова уредба в тази конфликтна област (северните съседи все пак са пред нас, защото обсъждат в парламента проектозакон)

Дългове и достойнство в двата края на Европа /Любомир Христов/

Дългове и достойнство в двата края на Европа

От : Lubomir Christoff, ChFC,
Препечатва се от Finance5.bg

Ирландия с нов режим за длъжниците в затруднение

Имаше финансова криза. Тя засегна и Ирландия, където трите най-големи банки заклаха “келтския тигър” и го превърнаха в послушно коте на Тройката - Европейската комисия, Европейската централна банка и МВФ.

Още по темата за банковите кредити и бизнеса: технологии за ограбване на клиентите /Коментари от бизнес анализатор/

* * *

Още по темата - прочетете това:

http://www.finance5.bg/news/bulgarian/78199.html

Цитат оттам:

30 % от теглещите бързи кредити изтъкват като основа причина
невъзможността да си платят сметката за електричеството ... По данни на БНБ, фирмите за бързи заеми са се увеличили двойно през изминалата 2011 година.

Коментар:

Царство България: законова уредба срещу лихвоимството и в защита на кредитополучателите / Исторически поуки и съвременни неволи/

В контекста на публичния дебат относно правото на държавата да се намесва в пазарните отношения, засягащи кредитирането, лихвите, лихварството и защитата на кредитополучателите, е важно да знаем както европейските добри практики, така и собствения си исторически опит.

Това е съображението да публикувам два законодателни акта, приети от Царство България, останали в сила до 50-те години. Те ми бяха пратени от читатели на блога, които следят дескусията за предстоящите промени в законите, третиращи кредитната дейност в България. Помествам и текста на едно от писмата, аргументиращо ползите от познаване на българската стопанска история.