Доходи

Бракове по сметка и икономическо неравенство

проф. Кръстьо Петков

"Пари при пари отиват" 

(Народна мъдрост)

 

Икономиката е сфера на дейност,  която по дефиниция не допуска неуместни шеги, емоционални отклонения и рискови експерименти, когато се вземат решения относно един или друг модел на групово поведение. Но икономическата теория -традиционната и модерната- обръщат сериозно и нарастващо внимание на поведенческата страна на икономическите агенти. Например, кое ги кара да се отклоняват от рационалния избор,  максимизиране на печалбата,  корпоративната етика и др. Или -защо отново нараства ролята на семейството като икономическа/имуществена единица и свързаните с нея наследствени права.

Бюджет - 2016 : стабилност без растеж!

проф. Кръстьо Петков

 

***

Е К С П Е Р Т Н О  СТ А Н О В И Щ Е

 

На Съюз на икономистите в България

Относно:

ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА

 Р БЪЛГАРИЯ ЗА 2016 Г.

 

Експертният екип на СИБ по публични финанси, след като се запозна с проектозакона за Държавния бюджет на Р България за 2016 г. , смята за необходимо да огласи своето становище по подхода, целите и разчетите в подготвения от МФ документ и да даде принос в предстоящите публични дискусии.

 

1. За подхода при подготовката на проектобюджета, средносрочната програми и  мотивите към предложения законопроект

 

Същинската пенсионна реформа тепърва предстои

проф. Кръстьо Петков

Интервю за Агенция Фокус,  27.7.2015

***

Една уважаваща себе си и стабилна пенсионна система започва с това

какви са доходите на работещите и колко са заети

 

За готвената пенсионна реформа и нейното гласуване на второ четене от парламента, Агенция „Фокус” разговаря с председателя на Съюза на икономистите проф. Кръстьо Петков.

Фокус: Проф. Петков, Народното събрание ще гласува на второ четене промените в Кодекса за социално осигуряване по предложения на Министерски съвет за промяна в пенсионната система. Ще постигнат ли те основните две цели, които Ивайло Калфин си е поставил - увеличаване на пенсиите и устойчивост, че пенсионната система ще донесе адекватен доход?

Кой и как да укроти апетита на частните банкери

Георги Неделчев

Статията е публикувана най-напред в БГНЕС, 12.7.2015

***

"Банкерите притежават Земята. Вземете я от тях, но им оставете силата да създават пари с контрол над кредита и с едно движение на химикалка те ще създадат достатъчно, за да си я откупят обратно", е казал сър Джосая Стамп, бивш президент на Английската централна банка.

Мъдрата мисъл на барон Стамп е била изказана в епоха, в която компютрите са липсвали дори от приключенските книги с научна фантастика на Жул Верн. Днес банките боравят чудесно с технологиите на новото време в парична система, създадена преди стотици години.

Защо припомням това?

Профсъюзът бутна самолета в баира?

Валери НайденовСензация! Само в “24 часа”! Един български юрист разкри истинския убиец на 149 човека – пътниците в злополучния самолет на авиокомпанията “Джърмънуингс”.

Не, убиецът не е вторият пилот Андреас Лубиц, както смятат невежите. Не е виновно и ръководството на компанията, че е допуснало луд човек да пилотира.

Според проф. Иван Т. Тодоров това са профсъюзите на авиокомпанията “Луфтханза”, които понякога си позволяват да

стачкуват за по-високи заплати

Елементарно, Уотсън. Няма нужда изобщо да се прави оглед на мястото на катастрофата.

“Няма държава, която да е просперирала от силна профсъюзна дейност”, твърди в заключение проф. Тодоров... Както работниците се конкурират, за да отидат при по-добър работодател, така и работодателите се конкурират за по-добри работници. А няма по-голяма сила, която да тласка прогреса, освен конкуренцията. Англия дръпна бързо напред, след като Маргарет Тачър ограничи профсъюзната дейност и безконтролното изнудване със стачки. Дано германците по-бързо се замислят над тези неща...”

Професорът се аргументира с това, че пилотите в “Луфтханза” имат с 40 на сто по-високи заплати от средното за индустрията. Така не оставали пари за психически прегледи. Има ли логика? Но има и обратната логика - тъкмо в дъщерната компания “Джърмънуингс” заплатите са с 40 на сто по-ниски. Затова е и създадена тя – за да мине метър с евтини пилоти, без да дразни профсъюза. Още по-елементарно, Уотсън! Истината е, че

и двете съждения са кухи като кратуни на плет

Авантюрата "пенсионерски данък" /Проф. Кръстьо Петков/

Статията е публикувана в седмичника "168 часа" / 20.2.2015/

***

Когато научих за предложението на работодателите от АИКБ да се въведе нов данък за работещите пенсионери, първата ми реакция беше по-скоро емоционална. „Пенсионерски дънък” ми звучи като „ергенски данък”, само че с обратен знак: същата безмислица, както по времето на соца; поредно посегателство върху граждански и конституционни права; поколенческа дискриминация – заради заради възраст и социален статус. Само че трудното време, в което живеем днес, ни задължава да преодолеем емоциите и да оценим непредубедено, с аргументи работодателското хрумване.

Дефлационната спирала и опасностите пред България /Проф. Кръстьо Петков/

BGNES TV , 3.2.2015

***
Ако трябва да подредим по дълбочина опасностите, които крие дефлацията пред българската икономика, бих поставил на първо място свиващото се от много месеци потребление.

Поради ниските доходи и очакванията на икономическите агенти, домакинствата и представителите на бизнеса ситуацията се влошава. Доколкото могат хората трупат резерви и не бързат да харчат парите си. Това дава сигнал за нарастващ риск към бизнеса, което е и второто негативно отражение. Бизнесът на свой ред свива инвестициите; банките и без това са ограничили до минимум кредитирането.

България навлезе в дефлация /Проф. Иван Ангелов/

Дефлацията, а не инфлацията е най-голямата опасност сега.

***

Вече 25 години българските граждани страдат от инфлацията, един от главните причинители на бедността. Още са пресни спомените от хиперинфлацията в края на 1996 и началото на 1997 г. Най-популярното определение за инфлацията е повишение на цените на стоките. Има и по-прецизни научни дефиниции с които професионалистите боравят, но сега не е времето и мястото да се занимавам с тях. Почти във всяка икономика има по-висока или по-ниска инфлация, породена от различни причини.

Същност на дефлацията

Страници